Правят складове за ток до 2030 г. с 1,2 млрд. лв., съхраняват го и в батери

В проект за енергийна стратегия до 2030 г. се предвижда:

-  По газовите мрежи ще се транспортират

водород, биометан и синтетични газове

- Записана е нова ядрена мощност,

без да се посочва коя е и къде ще е

- Планират се газови централи,

но и въглищните остават да работят

1,2 млрд. лв. за складиране на ток ще бъдат инвестирани до 2030 г. Това е едно от малкото числа в проекта за енергийна стратегия, който е внесен в парламента.

Над 220 млн. евро се предвиждат за изграждане на язовир “Яденица”, който ще е вторият изравнител на ПАВЕЦ “Чаира”.

С реализацията на инвестиционното намерение ще се увеличи капацитетът за съхранение на тази балансираща мощност и нейната използваемост за електроенергийната система на страната. Това ще позволи по-нататъшно развитие на възобновяемите източници. И сега ПАВЕЦ “Чаира” се използва и за балансиране на тока от слънце и вятър.

Над 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на системата са записани още в стратегията. Общата им мощност ще е около 180 мегавата.

Други над 200 млн. евро са предвидени за насърчаване на нови възобновяеми източници, комбинирани с локални съоръжения за съхраняване на енергия.

Складирането на тока ще помогне веитата да го продават, когато им е изгодно, а и ще е от полза също за балансирането на системата.

Същностни в стратегията са прогнозите за електроенергийния баланс, които посочват какво ще е производството на ток.

До 2030 г. се разчита на 15,8 млн. мегаватчаса от ядрена мощност. Това са блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, от 2035 г. количеството започва да расте - на 24 млн., и от 2040 г. стига 32,23 млн. Това показва, че

от 2035 г.

поетапно се

включват

първо един,

а след това

втори блок на

нова ядрена

мощност

В стратегията не се посочва коя ще е тя, нито къде ще се намира.

Преди няколко дни от Министерството на енергетиката поясниха, че в такъв тип документ не може да се посочват конкретни мощности, но това не означава, че проектът за АЕЦ “Белене” ще бъде замразен или забавен. Дори напротив - по него продължавало да се работи активно.

А през 2050 г. се очаква да има спад на ядрения ток до 16,43 млн. мегаватчаса, което маркира излизането от експлоатация и на последните два работещи блока на “Козлодуй”.

При производството на ток от въглищни централи и по-скоро от лигнитни въглища се предвижда до 2030 г. то да намалява поетапно, но с по-малки темпове. От 21,7 млн. мегаватчаса през тази година до 16,3 млн. през 2030 г. След тази година обаче спадът е драстичен - към 2035 г. е наполовина, отколкото през 2030 г., а с хоризонт 2050 г. то е вече минимално.

При разработените базов и целеви сценарий мощностите се увеличават до 2030 г. с 12%, до 13 900 мегавата. Причината е в

увеличението на

фотоволтаичните

и вятърните

централи с 59%,

което е над 6000 мегавата мощност.

Документът дава данни и за ръста на веитата досега. От базовата 2011 до 2018 г. делът им в крайното потребление в страната е 20,53%, което надхвърля определената цел от 16% до 2020 г. А процентът на увеличение на веитата е 52,3% спрямо 2011 г. Планираният ръст на фотоволтаици и вятърни централи обаче е с условието, че те се изграждат на пазарен принцип. Прогнозите за централи на газ са по-консервативни.

В периода от 2020 до 2030 г. се предвижда общата инсталирана мощност на кондензационните и комбинираните централи на природен газ да се увеличи със 144 мегавата.

След 2025 г. се очаква въвеждане на нови паро-газови централи на природен газ, като общата им нетна инсталирана мощност ще достигне 422 мегавата до 2030 г.

Електроенергийният баланс на страната до 2030 г. с хоризонт 2050 г. предвижда България да остане нетен износител на ток с обем около 8 млн. мегаватчаса.

Бурното строене на централи на слънце и вятър обаче изисква и развитие на мрежата, както и на управление на електроенергийната система, която да може да балансира. В стратегията са записани новите далекопроводи, които вече се изграждат, както още един със Сърбия.

Фиксирано е и обединението на нашия пазар с европейските чрез платформите на Българската независима енергийна борса “Ден напред” и в “Рамките на деня”.

Всичко това ще доведе освен до либерализацията на пазара на ток - всеки да купува от която си борса иска, но и до стабилност и сигурност на електроснабдяването.

Числата в документа не прогнозират драстично нарастване на електропотреблението, тъй като се разчита на енергийната ефективност, както и на умни елекромери, с които клиентите да управляват колко ток да ползват, както и на гъвкави и по-ниски тарифи.

Другият звучащ все още авангардно елемент в стратегията са газовите мрежи - преносни и разпределителни, които трябва да са “водородно готови”.

В следващите десетилетия газопроводите ще трябва да могат

да транспортират

и водород,

биометан,

синтетични

газове,

е записано в документа. Това щяло да направи преносната ни инфраструктура стратегически актив. 

Втори път обсъждат

20% поскъпване на

газа през септември

Комисията за енергийно и водно регулиране за втори път проведе обществено обсъждане на една и съща цена на газа от 1 септември.

Определянето на цената на газа през септември за втори път премина през всички процедури - от внасяне на заявление през обществено обсъждане до произнасяне на КЕВР, което ще стане днес, 16 септември. В крайна сметка тя ще е 22,46 лв. за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което е увеличение с 20,3 на сто спрямо август, както бе предложил “Булгаргаз” и първия път.

Този прецедент - комисията да се произнесе за цена от началото на месеца на 16-ия ден от него, се случи на 1 септември, когато газовата компания почти вечерта изтегли заявлението си за цена, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова назначи проверка на ценообразуването по новата формула. Инспекцията установила, че формулата работи добре, а “Булгаргаз” отново внесе заявление в КЕВР за същата цена на 11 септември.

На откритото заседание, което бе проведено онлайн, изпълнителният директор на “Булгаргаз” Николай Павлов подчерта, че докладът на комисията обективно отразява предоставената към заявлението информация, свързана с образуването на цената на природния газ от 1 септември 2020 г.

При утвърждаването на цената на природния газ КЕВР отчита заявените прогнозни количества природен газ от внос за вътрешния пазар, условията по договора между “Булгаргаз” и “Газпром експорт” и осреднения валутен курс на БНБ на лева спрямо долара, с която валута се заплаща внасяният в страната природен газ.

 Предложената цена включва цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи, компонента за дейността “обществена доставка” и компонента, покриваща разходите на “Булгаргаз” за съхранение на количества в подземното газово хранилище “Чирен”.

Комисията за енергийно и водно регулиране за втори път проведе обществено обсъждане на една и съща цена на газа от 1 септември.