Facebook и Университетът Карнеги Мелън (CMU) обявиха началото на общия си проект Open Catalyst. Неговата цел е да използва изкуствен интелект за ускоряване на откриването на нови електрокатализатори, които ще спомогнат за по-ефективното съхранение и използване на възобновяема енергия.

Университетът Карнеги Мелън е лидер в изследванията и развитието на изкуствен интелект от десетилетия. Сред предишните им проекти е известният бот за игра на покер Libratus, който успя да победи някои от най-добрите играчи в света. Естествено, използването на ботове е строго забранено по време на игра, но проведеният експеримент отбеляза нови значими резултати в развитието на AI и получи световен отзвук.

Facebook, от своя страна, разполага с изследователски център за разработка на различни AI проекти. Противно на очакванията, техните разработки не се касаят само до социалната мрежа и нейните функции като лицево разпознаване, а са насочени и към доста по-сериозни теми. Една от тях е именно тази за възобновяемата енергия.

Източник: Pixabay
Източник: Pixabay

За да се справят с промените в климата, много държави все повече разчитат на възобновяеми енергийни източници като вятър и слънце, които произвеждат интермитентна или периодична възобновяема енергия. Тази енергия трябва да бъде съхранена по някакъв начин, когато производството надвишава потреблението. Впоследствие тя се връща в мрежата, когато производството падне под нивото на потребление. Например в Калифорния генерирането на слънчева енергия достига пика си под следобедното слънце, докато търсенето и потреблението продължават до вечерта.

Преобразуването на излишната слънчева и вятърна енергия в други горива е популярно решение за съхранение на възобновяема енергия. То обаче разчита на скъпи електрокатализатори като например платина за задвижване на химичните реакции. За да се превърне това решение в общоприет метод, който да бъде използван широко в повече държави, е необходимо да се намерят по-евтини катализатори.

Екипът на Facebook AI заяви, че това ще бъде основната цел на Open Catalyst Project. Изкуственият интелект трябва да открие евтини катализатори и да намери решения, които са по-добри и същевременно евтини алтернативи на настоящите варианти.

Партньорите в проекта Open Catalyst смятат, че изкуственият интелект може да позволи на лабораториите да извършват скрининг и изчисления само за секунди. Работа, която до момента отнема на хората цели дни. За постигане на резултати, които са значително по-бързи от симулациите, на които учените разчитат днес, екипът разработва този ИИ, който точно ще предскаже атомните взаимодействия.

„Изчисленията, които отнемат дни на съвременните лаборатории, с помощта на AI, могат да отнемат секунди“, твърдят от екипа на Facebook AI.

Източник: Pixabay
Източник: Pixabay

Намирането на ефективни техники за съхранение е материално-научен проблем. Начинът, по който протичат взаимодействията на атомно ниво, е от решаващо значение. В атомния мащаб е трудно да се предскаже броят на комбинациите от взаимодействия. Учените разчитат на инструменти от квантовата механика като функционална теория за плътността (DFT).

DFT се използва за симулиране на движението на атомите в дадена среда, приблизително изчисляване на енергията на системата и опит за намиране на конфигурацията с най-ниско енергийно състояние. Процесът е толкова сложен, колкото и звучи, и отнема доста време и техническо оборудване. За целта екипът използва така нареченото машинно самообучение или machine learning. За да доведе до резултат обаче то изисква огромен обем от данни.

На прост език това означава часове работа и изчисления. За да дадат възможност на други учени да участват в проекта, екипът от Facebook AI и CMU публикуваха данните на Open Catalyst за обучение на ML модели (machine learning). Наборът от данни съдържа резултати от над 250 милиона DFT изчисления. В допълнение към данните, екипът предоставя напълно свободно и своите базови модели и код. Те могат да бъдат намерени на тяхната страница в сайта за софтуерни проекти и разработки Github. На сайта на проекта пък могат да бъдат видяни последните резултати от работата на екипите, а всеки външен участник може да публикува и своите собствени наблюдения.

Ако бъде успешно, това изследване има потенциала да ускори значително глобалното преминаване към възобновяеми енергийни източници, премахвайки високите разходи, свързани с него.

През септември Facebook обявиха създаването на Информационен център по въпросите на климатичните изменения, чиято цел е да се включи в борбата срещу климатичните промени. Компанията се стреми да постигне нулеви нетни емисии до 2030 г.