Газът не заобиколи България, страната ни е център за разпределение

До средата на 2022 г. газовите тръби, които свързват българската система със съседните, се очаква да бъдат готови с приключването на проектите за връзките с Гърция и Сърбия и на проекта “Балкански поток”, наричан от някои продължение на “Турски поток”. А с това на картата на България се очаква да има газ от три континента.

Още от времето на социализма страната ни има газови магистрали към Турция, Гърция и Македония и трансбалкански газопровод, който обаче 100% бе резервиран от “Газпром” за пренос на горивото от Русия, през Украйна, към България и от страната ни към трите съседни държави.

И точно затова тя бе изолирана от достъп до всякакви други газови потоци освен от Русия. Опит да се разчупи тази зависимост беше замисленият от 2002 г. газопровод “Набуко” за транспортиране на газ от Азебрайджан през България към Европа. Но през 2013 г. проектът “Набуко” бе изоставен след 11 г. търсене на финансиране. Причината - консорциумът “Шах Дениз 2” взе решение газът от едноименното находище в Азербайджан да се транзитира към Европа по Трансадриатическия газопровод през Гърция към Италия. Така азерският газ предпочете друг маршрут.

Газопроводът “Южен поток”, по който трябваше да минава руски газ през Черно море и през България към Сърбия, за да стигне Европа, година по-късно също спря. “Газпром” започна “Турски поток”, а за продължението му към Европа се състезаваха България и Гърция и страната ни спечели надпреварата. Така бе елиминирана възможността България да бъде заобиколена от газовите потоци.

На 1 януари 2020 г.

спря транзитът на руски газ

през Украйна и България към Турция, Гърция и Македония. Но българската преносна система беше готова и пое от юг количествата газ за България, Гърция и Македония. “Булгаргаз” получава природен газ на пункт за доставка “Странджа”. Това доведе до икономии за компанията, а инфраструктурата на “Трансбалканския газопровод” може да се използва за доставки през България за Румъния и Украйна.

На минус сме с 13 млрд. куб. м транзит за Турция, която получава гориво по “Турски поток”. През февруари миналата година енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че държавата ни губи 110 млн. долара на година. Те ще бъдат компенсирани след завършване на компресорните станции по “Балкански поток” с транзит към Сърбия, Унгария и до хранилището “Баумгартен” в Австрия.

С реализацията на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската до българо-сръбската граница (“Балкански поток” - бел. ред.) страната ни запази мястото си на надежден партньор в преноса на природен газ не само за съседните държави, но и за страните от Централна Европа. Смени се посоката на транзита – вместо към Турция, към Централна Европа.

Новите точки на междусистемно свързване, резултат от реализацията на проекта,

разполагат със

значителен свободен

капацитет за пренос на газ,

достъпен за всички желаещи пазарни участници чрез прозрачни търгове. Свободни са над 2 млрд. куб. м на година от входния капацитет на българо-турската граница, близо 3 млрд. от изходния и 11 млрд. от входния на българо-сръбската граница. Газовата инфраструктура е с дължина от над 470 км. По нея все още се изграждат две компресорни станции – “Нова Провадия” до варненското село Ветрино, и “Расово” край Медковец. В газопровода са инвестирани 2,6 млрд. лв., а очакваните приходи са за 9 млрд. лв. за период от десет години, а инфраструктурата ще се използва над 35 г.

През февруари 2015 г. в София се проведе среща на високо равнище за газовите връзки в Източна и Централна Европа. Тогава премиерът Бойко Борисов за първи път лансира идеята за газов хъб, с който България да стане разпределителен център на Балканите. Същата година той рисува хъба, за да го обясни на тогавашния председател на ЕК Жан Клод Юнкер, а той си слага импровизирания чертеж в рамка. На нея Борисов е начертал газовите потоци.

Връзката с Румъния е готова, на 1 ноември 2019 г. Румъния откри и компресорната станция “Подишор”, част от газопровода, свързващ България, Румъния, Унгария и Австрия.

С нея капацитетите за пренос съответно от Румъния към България e повишен от 0,15 до 2,55 млн. куб. м на ден, а от България към Румъния - от 0,7 до 2,5 млн.

Интерконекторът с Румъния е първата въведена в експлоатация междусистемна връзка на България със съседна страна.

Идеята за хъба възражда и забързва връзката с Гърция от Комотини до Стара Загора.

На нея се разчита да осигури връзката с Трансадриатическия газопровод и с терминала за втечнен газ при Александруполис и по нея да се транспортира газ от Азербайджан и американски газ от терминала.

В концепцията за газовия хъб терминалът за втечнен газ край Александруполис, в който “Булгартрансгаз” участва с 20% от акционерния капитал, играе важна роля.

Българското участие е

стратегически важно за

енергийните доставки

за страните в региона. Благодарение на терминала те ще получат възможност пълноценно да се възползват от растящия пазар на втечнен природен газ и от конкурентните цени, които той предлага.

Чрез съществуващата мрежа на “Булгартрансгаз” газът от терминала може да бъде доставян за потребители в България, Северна Македония, Сърбия, Турция, Румъния, Унгария, Молдова и Украйна. На 28 януари 2021 г. беше финализирана сделката за участие на “Булгартрансгаз” в проекта. Дружеството бе вписано като пълноправен акционер с всички произтичащи права и задължения. Независимата система за природен газ “Александруполис” е модерен високотехнологичен проект за

плаващ терминал за

втечнен природен газ

(LNG). Планираният капацитет на терминала за регазификация и подаване към газопреносната мрежа на Гърция възлиза на 6,1 млрд. куб. м годишно. Капацитетът за съхранение е 170 хил. куб. м.

Той е в синергия с подземното газово хранилище в Чирен, чийто проект за разширение стартира. Той предвижда увеличаване на капацитета за съхранение от 550 млн. на 1 млрд. куб. м природен газ и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. куб. м на ден при сегашните 4,7 млн. Осигуряването на допълнителен обем за съхранение ще насърчи търговията с природен газ, ще повиши пазарната конкуренция и ще допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар.

Цялостната концепция за хъба “Балкан” предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата инфраструктура

да се свържат пазарите на

природен газ на страните в

Централна и Източна Европа

Той се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимносвързан общоевропейски енергиен пазар

И въпреки че някои от проектите не са завършени, а други са пред старта си, то страната

разполага за първи път с

различни източници,

възможности за пълно покриване на потреблението и независими един от друг алтернативни маршрути. През 2019 г. над 18% от доставките на газ за България бяха от алтернативни източници. През 2020 г. беше постигната още по-висока степен на диверсификация на доставките – над 25% от националното потребление на природен газ беше осигурено от различни от Русия източници. На 1 юни 2019 г. за първи път в страната бяха доставени количества втечнен природен газ от САЩ - 140 млн. куб. метра.

Диверсификацията имаше важен принос и за реализираното през изминалата година значително намаление на цената на газа на българския пазар. 

Връзката със Сърбия ще се строи след 2 месеца 

Интерконекторът със Сърбия е част от концепцията за разпределителния център “Балкан”.

Газовата връзка със Сърбия (IBS) най-после стартира. Тя ще е с капацитет за пренос на 1,8 млрд. куб. м на година и с възможност за реверсивен поток. Със съгласието на ЕК “Булгартрансгаз” е определен за организатор на проекта и бъдещ оператор на интерконектора. Крайният срок за въвеждане в експлоатация е средата на 2022 г.

Проектът предвижда изграждането на нов газопровод от съществуващо съоръжение на “Булгартрансгаз” при Нови Искър. Линейната част е около 62 км на българска територия до сръбската граница; Ще има две автоматични газорегулиращи станции, една газоизмервателна - “Калотина”, и две газопроводни отклонения за Сливница и Драгоман. На сръбска територия дължината е 108 км.

През януари 2021 г. “Булгартрансгаз” обяви процедура за избор на изпълнител от проектиране до ключ за газопровода. Прогнозната стойност за строителство е 143 559 450 лева без ДДС.

На 22 февруари 11 консорциума подадоха оферти да построят газовата връзка със Сърбия. Това са големи български фирми и чужди компании. Сред тях са саудитската “Аркад”, която в момента строи “Балкански поток”, италианската “Бонати”, канадска, македонска, румънска и др. Сред кандидатите са и фирми, които искаха и компресорните станции по “Балкански поток".

Четири дни след отваряне на офертите на кандидатите - на 26 февруари, в София дойде сръбският вицепремиер и министър на минното дело и енергетиката Зорана Михайлович. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова я заведе на точката на свързване и мястото, където ще бъде изградена газоизмервателна станция на интерконектора в района на Калотина. Преди това Михайлович се срещна и с премиера Бойко Борисов. Договорката е да се създаде работна група между двете страни, която оперативно да ускори изграждането на интерконектора. Защото без партньорство със сръбската страна какво от това, че тръбата ще стигне до границата.

Петкова припомни, че 27 млн. евро от финансирането е по Механизма за свързване на Европа, а 2,7 млн. евро по ОП “Иновации и конкурентоспособност”. Според шефа на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов построяването на газовата връзка ще осигури възможност на Сърбия да получава газ и от терминала край Александруполис, където нашите западни съседи също са заявили капацитет.

Очаква се строителството да започне през май и интерконекторът да бъде завършен до май 2022 г. 

Намериха как 

от Азербайджан

да влезе у нас

– позволи го

модернизацията

на компресорни

станции

Забавянето на газовата връзка с Гърция заради пандемията от COVID-19 накара “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” да намерят друг маршрут за доставка на газ от Азербайджан. Така от 31 декември 2020 г. България започна изпълнението на договора между “Булгаргаз” и AGSC за доставка на азерски газ. Това стана възможно заради инвестициите в разширение на мрежата и увеличения капацитет на входна точна Кулата-Сидирокастро, както и след явяването на “Булгаргаз” на търга на гръцкия газов оператор ДЕСФА за резервиране на капацитет и подписания договор. От 1 април 2019 г. капацитетът на входната точка Кулата-Сидирокастро за пренос в посока от Гърция към България беше повишен от 1 до 4,4 млн. куб. м на ден, а от 1 януари 2020 г. – до 6,1 млн. куб. м.

След като през тази точка бяха осъществени доставките на втечнен газ за България през 2019 г., от 31 декември 2020 г. тя осигурява вноса на азербайджански газ от трансадриатическия газопровод - значима крачка за реализацията на основната стратегическа цел на правителството за диверсификация на източниците на природен газ за българския пазар на конкурентни цени.

Това е един от резултатите от последователната модернизация на компресорните станции. 80% от компресорните станции в региона се намират именно в България. През 2016 г. завърши модернизацията на компресорните станции “Петрич”, “Лозенец”, “Ихтиман” на обща стойност над 220 млн. лв. Бяха монтирани 6 най-съвременни нискоемисионни турбокомпресорни агрегати на американската фирма SOLAR Turbines.

В момента по график се изпълнява и втората фаза от модернизацията – предвижда се интегриране на 4 газотурбокомпресорни агрегати в компресорните станции “Лозенец”, “Петрич”, “Ихтиман” и “Странджа”. Инвестицията е за 152 млн. лв. Със завършването на втория етап от модернизацията на компресорните станции те ще бъдат приведени в пълно съответствие с екологичните изисквания, както и ще бъде повишена експлоатационната им надеждност, безопасност и ефективност.

Компресорните станции бяха реверсирани с цел осигуряване на възможност за двупосочен пренос на природен газ и подобряване на междусистемната свързаност чрез усилване и развитие на връзките със съседните страни.  

Разширението на хранилището в Чирен ще осигури възможност там да се складира газ от различни източници, което ще помогне на конкуренцията.

Газовата борса

тръгна преди

година, вече

има 40 търговци

На 9 декември 2019 г. на газовата борса в България, наречена “Газов хъб Балкан”, беше проведен първият търг.

За над година от съществуването ѝ се наблюдава прогресивно нарастване на броя на членовете на борсата - към момента те са над 40, повечето от които са активни в борсовата търговия. От общия брой участници около 40% са международни компании с опит в търговията с природен газ на европейските пазари и богато портфолио, останалите около 60% от участниците са местни търговци на природен газ, сред които са и големи индустриални потребители в страната.

Налице е повишение на броя сделки и на изтъргуваните количества газ в сравнение със старта през януари 2020 г. Не на последно място е конвергенцията на цените, постигнати на “Газов хъб Балкан”, сравнени с развитите европейски хъбове. Едва година след старта си цените на българската платформа за търговия на природен газ са много близки, като в голяма част от случаите са дори по-ниски от тези, постигнати на Централно-Европейския газов хъб в Австрия.