Пандемията помогна на хората в Русия да спестят 2,7 трилиона рубли, но поскъпването ще изяде непохарчените пари, пише "Независимая газета".

Коронакризата се отрази парадоксално на хорските кесии - разходите на населението намаляха много повече, отколкото доходите. Според държавната статистика жителите на страната държат над 2,7 трилиона рубли "излишни" пари, но полза от тях засега няма - нараснала е бедността, също и общият дълг на населението към банките, констатира вестникът, цитиран от БТА.

Мнозина започнаха да спестяват за черни дни - една от най-популярните стратегии в подобни времена. В сравнително бедните региони на федерацията обаче потреблението на стоки и услуги беше слабо и преди кризата - почти невъзможно бе хората да намалят разходите си още повече, посочва изданието.

"Кризата съществено увеличи разрива в доходите между отделните групи население. Тя предизвика спад или замразяване на номиналните доходи на повечето хора в Русия", изтъква икономистът Владимир Тихомиров. Спестяванията на някои групи дори намаляха - гражданите бяха принудени да ги харчат заради спадналите заплати, казва той. "Част от непохарчените пари ще бъдат изгубени заради инфлацията", уточнява друг експерт, Анна Духон.

След икономически спадове потреблението до 3-4 години обикновено се връща на предкризисните нива. Коронакризата е предизвикана от неикономически причини, затова потреблението в Русия изглежда ще се възстанови по-бързо, за 2-3 години, прогнозира бизнес аналитикът Александър Розман.

Най-малко половината жители на Русия харчат 60 до 65 на сто от доходите си за храна. Реалните им доходи впрочем намаляват вече от няколко години. Така на преден план излиза именно продоволствената инфлация, а тя е доста по-висока от обикновената, четем в анализ от "Росийская газета".

Московският официоз нарича ситуацията "идеална буря", за която допринасят по-специално девалвацията на рублата, прекомерният износ на храни от Русия, структурните проблеми на пазара и "сговорите" между едрите производители. Възпирането на цените от властта дава и обратен ефект. Щом държавата замрази цените на месото, скачат цените на колбасите, и то непропорционално, за да се компенсират пропуснатите ползи, дава пример изданието.

По официални данни цените на колите руско производство са нараснали за година с 9,8 на сто, а вносните - с 15 процента. Захарта е поскъпнала с над 63 на сто, яйцата с над 28, олиото с над 26 процента. Цените на алкохола за разлика от храните не се влияят от неурожая, но пак растат с 5 до 7 на сто годишно, а сега ги тласна и коронакризата, отбелязва "Росийская газета".

Реалното ниво на бедността в Русия е двойно по-високо от официалните показатели. Това заяви пред онлайн изданието "Ура" депутатът комунист Николай Коломейцев, пише "Свободная преса".

Според Коломейцев бедността трябва да се преценява чрез т. нар. методика на лишенията, определяща като бедни 40 на сто от хората в Русия, докато обичайната статистика твърди, че бедните в страната са близо 20 процента.

Определяйки равнището на бедността, руските власти съзнателно използват критерии, употребявани в най-слабо развитите страни. Затова в Русия - също като в Африка, за бедни се водят хората, чийто доход не надхвърля пет долара дневно. А за да не бъдат смятани за бедни и пенсионерите, за тях е въведен специален, по-нисък жизнен минимум, коментира анализаторът Дмитрий Галкин.

Масовата бедност е много опасен проблем, който властта не може да пренебрегне, без да създаде заплаха от дълбока социална криза. Затова желанието да се представят за по-незначителни мащабите на масовата бедност показва според мен, че властта в Русия губи връзка със социалната реалност, все повече затъвайки в света на собствените си илюзии, заключава публицистът.

Русия почти осем пъти изпреварва Европейския съюз по темпо на поскъпване на храните, цитира агенция РЕГНУМ съобщение на Телеграм канала "Банкста". Към 1 март продоволствената инфлация в Руската федерация достига 8,2 процента на годишна база, а в страните от ЕС - 1,1 процента, се казва в материала.

Тоталното поскъпване в Русия идва оттам, че мерките, вземани от правителството, не защитават обикновения потребител, заявява пред агенция РОСБАЛТ икономистът Владислав Жуковски.

Руската държава няма разумна икономическа политика, по принцип не си поставя за цел да направи храните по-достъпни за населението, нито по-качествени. Растат разноските по производството - данъците, включително ДДС, акцизите, митата, монополните тариф, а всичко това ляга върху плещите на потребителя. Същевременно "липсва каквато и да било обмислена външноикономическа дейност".

"Отдавна не чакам нищо от правителството. Това е политика в интерес на едрия бизнес, на износителите на суровини, на онези, които са свързани с държавата чрез системата за държавни покупки. Всичко това изобщо няма връзка с интересите на обикновения потребител и стокопроизводител", казва руският специалист. "Цените няма как да бъдат задържани - кризата ще расте", гласи изводът на РОСБАЛТ.