Биолозите не са открили значителни промени в структурата и жизнеспособността на половите клетки на бозайници, изпратени на МКС преди шест години. Това предполага, че такива клетки издържат на лъчението много по-добре, отколкото учените досега смятаха. Това увеличава шансовете на човечеството за успешна колонизация на космоса, пишат изследователите в научното списание Science Advances, цитирано от TACC.

Биолози, водени от професора от университета „Яманаши“ Терухико Вакаяма, се опитват в продължение на много години да разберат колко дълго соматичните и зародишните клетки могат да живеят в космоса. Факт е, че космическата радиация пречи на нормалното им развитие: учените предполагат, че поради нея клетките бързо натрупват мутации. В резултат на това в тялото се появяват тумори или клетките стават нежизнеспособни.

Важна роля в експериментите на Вакаяма и неговите колеги играят мишките, изпратени на МКС. Например преди четири години изследователите установиха, че девет месеца живот в ниската околоземна орбита не лишават зародишните клетки на гризачите способността да образуват ембрион, което може да доведе до здраво потомство, предаде БТА.

Впоследствие изследователите искаха да изяснят как много дълъг престой в космоса, няколко пъти по-дълъг от най-дългите експедиции до МКС, би повлиял на състоянието на зародишните клетки, които в изсушено или замразено състояние не могат да коригират ДНК грешките. За да разберат, биолозите са събрали проби от мъжки зародишни клетки от мишки, обработили са ги с течен азот и са ги опаковали в специални запечатани капсули, за да се предотврати контактът на гаметите с патогени. След като разделиха комплекта от тези ампули на две половини, биолозите изпратиха някои от тях на МКС, където те се съхраняват през последните шест години.

След като ампулите се върнаха на Земята, учените съживиха някои от клетките, изучиха структурата на тяхната ДНК и анализираха колко често могат да се слеят с яйцеклетки и да се превърнат в зародиши за здрави мишки. Биолозите проведоха подобни експерименти с клетки, които се съхраняват изсушени и замразени на Земята.

Оказа се, че шест години живот в орбита са имали незначителен ефект върху размера на увреждането в генома на мишите полови клетки. Имаше приблизително същия изменения като в ДНК на гаметите, които не са напускали Земята. В полза на това, по-специално, свидетелства подобно ниво на активност на ензимите, които са отговорни за коригиране на малки мутации в генома.

Учените не откриха видими разлики в жизнеспособността на зародишните клетки. Те бяха еднакво успешни в оплождането на яйцеклетки и в раждането на здраво потомство - шансът за успех беше около 13% за всеки „земен“ и „космически“ ембрион. Всички родени мишки са здрави и не страдат от аномалии в развитието.

Всичко това, според учените, говори в полза на факта, че половите клетки на бозайници се противопоставят на действието на космическата радиация много по-добре, отколкото специалистите смятаха преди. Това намалява вероятността хората да имат проблеми с размножаването по време на полети в дълбокия космос или по време на проучването и колонизацията на Марс и други планети, според Вакаяма и колегите му.