Отпечатъкът на цигарените филтри

Те са най-големият замърсител на плажовете, годишно се изхвърлят 800 000 тона

Малък, почти невидим отпадък, който остава извън полезрението на регулациите и рестрикциите на властите, може да се превърне в огромен проблем за опазването на околната среда. Става дума за цигарените фасове, които биват изхвърляни в огромни количества всяка година - количеството им е над 800 000 тона. Всъщност фасовете могат да бъдат определени като най-широкоразпространената форма на боклук в океаните и по плажовете.

Да, цигарените фасове са почти навсякъде и

всяка година се

изхвърлят около

4,5 трилиона

цигари,

а за разграждането им са нужни около 10 години. Филтърът на цигарите съдържа и ред химикали от тютюна, които също са вредни за околната среда. Фасовете затрудняват покълването на райграса с 10% и на детелината с 27%, показва проучване на Университета “Ръскин” в Кеймбридж. Учените посочват, че райграсът и бялата детелина са важни фуражни култури за добитъка както и често срещани в градските зелени площи. Тези растения поддържат богато биоразнообразието, а бялата детелина е екологично важна за опрашителите и фиксирането на азота.

Според изследване на Националния автономен университет на Мексико

някои птици

слагат фасове

в гнездата си,

защото химикалите в тях може да ги предпазят от кърлежи. Но има и негативен ефект, който може да причини генетично увреждане на птиците.

Много пушачи смятат, че цигарените фасове бързо се разграждат и затова не ги считат за отпадъци. Всъщност те са изработени от цигарена хартия и целулозно ацетатно влакно, което представлява биопластмаса. Това потвържава факта, че въпреки че пластмасите се използват широко във всички индустрии, те често са във вид, който не се разпознава от потребителите.

Такъв е случаят и с филтрите на тютюневите изделия. За да напомня за тези факти на потребителя, европейската директива за пластмасата за еднократна употреба предвижда всички продукти, попадащи в обхвата ѝ, които не са забранени, да имат маркировка, индикираща наличието на пластмаса в продуктите и съответно - опасността от изхвърлянето им в околната среда.

Така например за тютюневите изделия маркировката трябва да указва, че филтърът съдържа пластмаса. Биопластмасите също се класифицират като пластмаса, въпреки че не са полимери на база изкопаеми горива, както са конвенционалните пластмаси. И макар официално да не са класифицирани като “биоразградими” в директивата, филтрите на тютюневите изделия са такива и

се разграждат

далеч по-бързо от

конвенционалните

пластмаси,

на които този процес може да отнеме стотици години. От друга страна обаче категорично не бива да се подценява нужното време за разграждането на фасовете, тъй като в зависимост от външните условия това отнема понякога и до 15 години.

Рециклирането на цигарените филтри е възможно, но се оказва икономически неоправдано и неустойчиво поради факта, че са замърсени с отпадъци от цигарен дим и катрани, и съответно са необходими значителни ресурси за пречистването им. Има и огромни логистични разходи, свързани със събирането на фасовете един по един и транспортирането им до местата за рециклиране.

Решение на проблема има и то е в бездимните тютюневи продукти. Те имат много по-голям шанс да бъдат рециклирани, защото филтрите им не са замърсени с дим и катран.

Те много по-рядко се изхвърлят нерегламентирано, тъй като няма горене и употребените цигари не миришат и могат да бъдат събрани и изхвърлени в кошче за отпадъци, за разлика от фасовете, които обикновенно поради миризмата се изхвърлят веднага. А след рециклиране фасовете могат да бъдат суровини за стоманодобивната, циментовата и хартиената промишленост, могат да служат за производство на други продукти за многократна употреба, да намерят приложение в текстилния бранш или в строителството.

Възможно ли е бъдеще без фасове и тютюнев дим?

Международният тютюнев лидер “Филип Морис Интернешънъл” (ФМИ) – компания със 170-годишна история, доказва, че тази мисия е възможна. Организацията преминава през безпрецедентна за индустрията трансформация в изпълнение на глобалната си визия за изграждане на бъдеще без дим, с амбицията да стане лидер в устойчивото развитие. В последните няколко години ФМИ осъществява целия си бизнес с мисъл за дългосрочната стойност на дейността си и минимизиране на възможните негативни външни ефекти, свързани с продуктите на компанията.

Темите за социална отговорност и устойчиво развитие в компанията са структурирани около четири направления - иновации за по-добри продукти, бизнес процеси, базиращи се на отлични постижения, грижа за хората и защита на околната среда.  Целта на компанията по отношение на последното е смекчаването на негативните ефекти от изменението на климата чрез намаляване на въглеродния отпечатък. ФМИ има за цел до 2030 година да постигне нулев въгледорен отпечатък от пряката дейност на компанията, а до 2050 г. – и от веригата ѝ на доставки. “Така както устойчивото развитие засяга всеки аспект на нашата планета, така то се отразява и във всяка стъпка на нашия бизнес модел и ФМИ се ангажира да докладва ежегодно за резултатите в интегрирания доклад на компанията”, заявяват от там.

  ФМИ цели и намаляване на замърсяването на околната среда с отпадъци от собствените си продукти чрез насърчаване на отговорно поведение сред пълнолетните потребители, както и интегриране на екодизайн и концепцията за кръгова икономика в разработването на електронните устройства за употреба на бездимните продукти на компанията. Планират се редица инициативи за намаляване на замърсяването с фасове, включително и започващата този месец кампания “#ПромениКартинката” в България, с цел да се повиши вниманието на потребителите и обществото като цяло върху проблема. “Филип Морис в България” се ангажира да осъществява програми за устойчиво развитие, които са съобразени с местния отпечатък на компанията, с цел те да бъдат наистина смислени и с реално въздействие в българския контекст, както и да допринасят за постигане на амбициозните цели, които глобалната компания си поставя”, казва Диляна Якова, мениджър “Регулации и устойчиво развитие” в местното дружество на ФМИ.

*Текстът се публикува с подкрепата на “Филип Морис България”

Фасовете замърсяват изключително много околната среда, тъй като често биват изхвърляни извън определените за това места. СНИМКИ: РОЙТЕРС