Само малките соларни централи до 30 киловата останаха с преференциални тарифи и това отвори нов бизнес за находчиви
Нов тип инвеститори във възобновяеми източници се появиха в енергетиката. Това са хора и фирми, които изкупуват на ниски цени западнали и изоставени къщи с терените към тях в отдалечени села, като монтират по покривите им фотоволтаични панели с мощност до 30 киловата.
Все още не се е получила приливна вълна като през 2012 г., но интересът е забележим, защото
малките
мощности
останаха
единствените,
чийто ток
задължително
се изкупува на
преференциални
цени
Замисълът на законодателя, претворен в Закона за енергията от възобновяеми източници, е бил да се насърчи слагането на соларни панели по покривите, а и монтирането на други малки ВЕИ мощности, примерно - вятърна перка в двора, а токът им да се използва за собствени нужди. Така електроенергията би се потребявала на мястото, където е произведена, като се спестяват разходите по пренасянето ѝ.
Към днешна дата единствено централите до 30 киловата останаха на преференциални цени и с дългосрочни договори за изкупуване на тока за 20 г.
Условието е те да са върху покривни и фасадни конструкции, имотите да са присъединени към електроразпределителната мрежа, като се позволява монтирането им и върху постройки, които са към тези имоти.
Добрите намерения обаче имат лоши последици. Появи се мерак за изкупуване на стари къщи и терените около тях. Един инвеститор в Плевенско например
е изградил
върху такива
имоти 40-50
централи
от по 30 киловата. Така поединично те влизат в опцията за задължително изкупуване на тока по преференциални цени, а всъщност общата мощност е 1,5 мегавата, което си е една средна централа. В това село няма чак такова потребление и инвеститорът продава произведения ток на електроразпределителното дружество, защото така казва законът.
Подобни случаи има и в Благоевградско, казаха източници от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
За периода от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г. пазарната цена на тока, определена от КЕВР, беше 90 лв. за мегаватчас, а от соларни централи - 94,96 лв.
За същия период обаче преференциалната цена на тока, който произвежда фотоволтаик с мощност до 5 киловата, беше 238,07 лв. на мегаватчас, а от 5 до 30 киловата - 198,27 лв.
Точно тези цени обясняват интереса за окичването на въпросните запуснати села с фотоволтаични централи.
Вестник “24 часа” поиска данни от електроразпределителните компании за присъединените селски соларни централи.
От “Енерго-Про” съобщиха, че през 2020 г. към мрежата на електроразпределителното дружество в Североизточна България - “ЕРП Север”,
са присъединени
226 централи до
30 киловата,
като общият брой на присъединените към момента е 339. Тяхната обща мощност е към 10 000 киловата.
От дружеството казват, че срещат трудности, когато клиентите заобикалят закона и монтират централите в дворове в обезлюдени села, в които няма потребление на електроенергия. Има няколко най-често срещани схеми. Едната е чрез монтаж на централи в полуразрушени сгради, негодни за обитаване. Друга схема представлява показване на нотариален акт уж за жилищна сграда със застроена площ 100 квадрата, а проверка на място показва, че става дума за склад за инвентар от 10 квадрата.
Нерядко се закупуват празни места в села почти без жители и
се изграждат
“складове за
инвентар”,
които се състоят
от няколко
ламарини
От началото на 2021 г. са зачестили случаите, при които се купува голям имот, разделя се на по-малки, незаконно се изграждат “едноетажни сгради”, а съответната община издава “удостоверение за търпимост”, с което сградата става законна. След това се пристъпва към процедура по присъединяване към електроенергийната мрежа, а впоследствие и към изграждане на фотоволтаична централа.
Във всички гореописани случаи липсва ползване на ток, постройките се стягат или изграждат единствено и само за да се присъединят централи до 30 киловата.
От “Енерго-Про” припомнят амбициозната цел, поставена от ЕК, делът на възобновяемите източници в брутното крайно потребление да достигне 32%. Но според тях на практика в посочените случаи
се заобикаля
изискването
фотоволтаичните
централи да
бъдат предимно
за собствено
потребление,
и то върху покриви и фасади на сгради. В много от тези случаи панелите се поставят на земята или върху необитаеми панелни постройки.
“Това силно затруднява “ЕРП Север” в планирането на инвестициите в инфраструктурата, увеличават се технологичните загуби по мрежата, натоварват се клиентите с много повече инвестиции спрямо тези, които биха се направили, ако инсталациите се изграждаха върху покриви с нормални места на потребление”.
От компанията казват, че не са постъпвали искания за присъединяване на вятърни централи до 30 киловата с цел продажба на електроенергия по преференциални цени.
От ЧЕЗ съобщават, че за 2020 г.
присъединените
фотоволтаични
обекти с
мощност под
30 киловата
са 656
За сравнение, през 2019 г. този брой е бил 340, а през 2018 г. – 266.
От началото на тази година до момента са издадени 1247 становища и са сключени 750 договора за присъединяване. Над 90% от постъпилите искания за присъединяване са с цел продажба на цялото количество произведена енергия.
Рязкото нарастване на интереса към фотоволтаичните проекти вероятно се дължи на добрата изкупна цена на енергията и значителното понижение на цените на панелите и инверторите, смятат от компанията.
От ЕВН казват, че проблемът с фотоволтаичните централи до 30 киловата и отражението му върху развитието на електроразпределителната мрежа се е появил с промените в Закона за енергията от възобновяеми източници през 2017 г. Те са постановили на преференциални цени да се изкува само електрическата енергия, произведенна от малки централи в обектите, където тя ще се консумира.
Практиката в България показа разминаване с европейската цел за производство на ВЕИ енергия за собствени нужди, защото енергията, произведена от тези централи, не се ползва на място, а се изкупува по преференциални цени и се пренася по мрежата на големи разстояния до други обекти, смятат от дружеството.
От приемането на поправките в закона през 2018 г. до началото на 2021 г. в Югоизточна България, където работи ЕВН,
са въведени
в експлоатация
405 такива
централи с обща
инсталирана
мощност от
11 375 киловата
Общото годишно количество произведена електрическа енергия от тях е 15 015 000 киловатчаса.
В същото време годишното количество потребена еленергия от обектите, на чиято територия са изградени те - най-вече стари селски къщи и дворове, е 189 810 киловатчаса. С други думи, само 1,26% от произведената енергия се консумира на мястото на производството ѝ. Другата се пренася по мрежата.
Според данните на ЕВН броят на неприключилите процедури за присъединяване на такива централи е 293, за които се планира инсталирана мощност от 8290 киловата. С това общата инсталирана мощност на централите до 30 киловата на територията, за която лиценз има ЕВН, ще се увеличи с 19 665 киловата спрямо 1 октомври 2018 г.
Фактор за оживлението в това строителство на фотоволтаици е, че законовата уредба изисква централата да бъде изградена във вече съществуващ обект с присъединена сграда, с презумпцията, че в обекта има консумация и собственикът на обекта ще използва произведената енергия. Липсата на ефективен контрол за обвързване на произведената от централата енергия с консумираната от обекта, както и възможността подобни централи да се изграждат не само върху покривите и фасадите на сградите (което е физически ограничител), но и на прилежащите им дворове изкривяват логиката на европейката директива, смятат от ЕВН.
Построяват ги за по един-два месеца
Ниските цени на имотите в
запустяващи малки села прави
инвестицията изключително изгодна
Изграждането на една малка фотоволтаична централа до 30 киловата е вече сравнително бърз процес и може да стане в рамките на 1-2 месеца. Поради икономически причини: евтини терени със съществуващи и присъединени към мрежата имоти, изграждането на такива централи започна да се случва от отделни инвеститори не за собствено потребление, а в села, където цената на сградите и прилежащите им дворове е в пъти по-ниска от големите градове.
Проблемът е, че разпределителната мрежа в тези села
исторически не е проектирана
да поеме такъв брой производители
на ток и да пренася тяхната
енергия до подстанциите,
които често са на десетки километри. В някои случаи терените дори са разположени извън строителните граници на дадено населено място, което означава, че загубите по преноса на тази енергия до мястото на консумация са още по-големи.
Подобен проблем не съществува в големите населени места, където мрежата може да поеме подобно производство. Само че там не се забелязва подобен инвеститорски интерес.
За да бъдат удовлетворени инвеститорските проекти на отделни фирми да изграждат по десетки малки централи в такива райони, се налага
мрежовият оператор да започне
да прави сериозни инвестиции
в мрежата на тези села
само и единствено за да подсигури преноса на енергията от централите, без живеещите там клиенти да имат нужда от това. Често това са села с намаляващо население, където е ясно, че няма да има увеличение на потреблението в обозримо бъдеще и няма нужда да се увеличава капацитетът на мрежата.
Това прави тези инвестиции изключително неефективни, те дори не подобряват общото състояние на мрежата за всички клиенти в цяла България.
“За да се избегне този дисбаланс, логично би било изкупуването на енергията по преференциални цени
да бъде обвързано в закона
с употребената електрическа
енергия в обекта,
към който са изградени централите, каквато е европейската логика”, смятат от ЕВН.
Източници от енерийния регулатор казват, че са се опитали да ограничат този бум на селски соларни централи, като са намалили преференциалната цена. За тока на фотоволтаици до 5 киловата преди тя беше 238,07 лв. за мегаватчас, а от 1 юли е 193,33 лв. За фотоволтаици до 30 киловата тя е намалена от 198,27 лв. на 160,11 лв. за мегаватчас. Прогнозната пазарна цена е 119 лв. за мегаватчас.
Според експертите преференциалната цена за фотоволтаиците ще покрие инвестицията, но няма да позволи купуването на имотите - запустелите къщи и дворове. И според тях
мрежата на ерепетата
не е изграждана за връщане
на енергия по мрежата
ниско напрежение,
а преобразуването в средно напрежение носи технологични загуби.
По-кардиналното решение обаче ще трябва да го вземе следващият парламент.
-5 °
18 °
