Космическият апарат "Бепи Коломбо" снима планетата Венера с двете си камери, по данни на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Сондата "Бепи Коломбо", създаден от ЕКА в сътрудничество с Японската агенция за изследване на космическото пространство (ДЖАКСА), премина бързо край Венера на разстояние 550 километра.

Две от трите камери за наблюдение на космическия апарат заснеха черно-бели изображения на планетата с разделителна способност 1024x1024 пиксела. Снимките бяха направени във фазите на приближаване и отдалечаване от Венера. Първите изображения ще пристигнат на Земята още днес.

"Когато прелетя покрай Венера, "Бепи Коломбо" усети топлината на тази планета. Светлината, отразена от повърхността й, нагрява корпуса на сондата до плюс 50 градуса по Целзий", се казва в съобщението на ЕКА.

Главната цел на мисията "Бепи Коломбо" е изследването на Меркурий. Прелитането край Венера ще ускори апарата, за да излезе на орбита на планетата, наречена на древноримския бог на търговията. "Бепи Коломбо" ще извърши общо девет гравитационни маневри - една край Земята, две край Венера и шест край Меркурий, предаде БТА.

"Бепи Коломбо" премина край Венера само 33 часа след космическата сонда "Солар орбитър". Нейната основна цел е да наблюдава полярните области на Слънцето и да прави детайлни измервания на хелиосферата и образуващия се слънчев вятър. Устройството за термични изображения SoloHI на "Солар орбитър" позволява наблюдение на тъмната страна на Венера.

От ЕКА считат, че тези две експедиции предоставят "уникална възможност за изучаване на околната среда на Венера от различни точки едновременно", пише ТАСС.

До края на годината "Солар орбитър" и "Бепи Коломбо" трябва да осъществят по още едно близко прелитане. Между 1 и 2 октомври сондата "Бепи Коломбо" се очаква да премине край Меркурий на разстояние около 200 километра. На 27 ноември космическият апарат "Солар орбитър" ще прелети край Земята на разстояние 460 километра. Сондата ще продължи да извършва редовни прелитания край Венера, за да увеличи постепенно наклона на своята орбита, което ще й позволи да наблюдава по-добре неизследваните полярни области на Слънцето.