България ще се бори и за понижаване на заложените от Европейската комисия стандарти за подобряване на енергийната ефективност на публичните сгради, това съобщи Дневник. Правителството смята, че въвеждане на изискване за намаляване на енергийното потребление с 1.1% всяка година "ще бъде огромно предизвикателство", както и задължителното енергийно трансформиране на 3% от площта на на публичните сгради поради липсата на ресурси у собствениците на сградите за такова структурно обновяване.

Еврокомисията е предложила 49% от енергията за отопление о охлаждане на сградите до 2030 г. да идва от възобновяеми източници, което да става чрез пряка електрификация, от възобновяема топлинна енергия или чрез централно отопление от чисти енергоизточници, като отпадна топлина и студ от промишлени дейности. За да постигнат това властите трябва всяка година да модернизират части от сградите и техните инсталации.

Ако иска дългосрочно да свали цените на енергията, ЕС трябва да е енергийно по-независим, а това може да стане, само като инвестираме повече в нисковъглеродни източници като възобновяемата и ядрената енергия. Това заяви словенският енергиен министър Йермей Въртовец, който председателства заседанието на енергийните министри от ЕС, завършило късно в четвъртък в Брюксел.

Министрите обсъдиха доклада на европейския енергиен регулатор, който не откри изкривяване на пазара на енергия в ЕС и оцени сегашните енергийни регулации за най-щадящи за крайните потребители, както и заключенията на европейския орган за пазари, който не установи никакви пазарни манипулации и спекулации, които да са причина за скока на енергийните цени през есента. Двата анализа ще бъдат обсъдени от европейските лидери след две седмици, когато те ще се съберат в Брюксел за редовната си среща в края на годината.

Изводите на регулаторите се споделят от Германия, Дания, Нидерландия и шест други държави, които се противопоставят на реформите на енергийния пазар на ЕС. Според тях ограничаването на цените или преминаването към различна система за определяне на националните цени на електроенергията може да обезкуражи търговията с електроенергия между страните и да подкопае стимулите за изграждане на повече евтини възобновяеми източници. Групата, в която са още Австрия, Ирландия, Естония, Финландия, Люксембург, и Латвия предлагат вместо това да се въведат повече мерки за пестене на енергия и цел за 15% взаимно свързване на пазара на електроенергия в ЕС до 2030 г.

Испания, Франция, Италия, Гърция и Румъния обаче настояват за реформи, които да защитят потребителите от колебания в цените и искат да се разреши съвместното закупуване на газ и създаване на стратегически резерви, които да се ползват при нужда.

Очаква се на 14 декември Еврокомисията да предложи промени в правилата за доставки на газ, като предвиди стимули за неговото съхраняване и възможности за общи покупки от няколко държави за договаряне на по-добри цени, съобщи еврокомисарят за енергетиката Кадри Симсон след заседанието.

Част от европейските държави, сред които и България, призоваха Еврокомисията да не отлага повече включването на ядрената енергия и природния газ сред чистите енергии, които могат да се използват по време на зеления преход за достигане на въглеродна неутралност на европейската икономика до средата на века. През октомври председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща това да стане до края на годината, като това би позволило зелено финансиране да се използва за изграждане и поддръжка на ядрени и газови мощности като преходно гориво.

Според България ядрената и газовата енергия са "най-ефективният начин за гарантиране на адекватен отговор при ескалиране на ситуацията" с енергийните цени. По време на заседанието на енергийните министри България поиска Еврокомисията да предвиди в класификацията на ядрената енергия и възможност за изграждане на нови ядрени мощности със зеленото финансиране.

През октомври София и още осем столици се присъединиха към кампанията на Франция за обявяването на ядрената енергия като чиста, за да се подпомогне увеличаването на енергийната независимост на Европа.

В рамките на промените за намаляване на енергийните цени България предлага държавите да могат да предоставят помощ на крайните потребители и без да се допитва до Европейската комисия дали тя би отговаряла на изискванията за държавната помощ, която съгласно правилата за конкуренция в ЕС, е позволена само при определени условия.

Зелената сделка

Енергийните министри от ЕС обсъдиха и пакета от 13 законодателни предложения на Европейската комисия, чрез които да се реализира Европейският зелен пакт. По време на дебатите повечето държави, включително България, поискаха "повече гъвкавост" при постигането на заложените цели за намаляване на замърсяването на атмосферата, почвите и водите и съобразяване с националните особености и възможности, съобщи министър Въртовец

Според разбирането на България държавите трябва да бъдат оставени сами да преценят как да постигнат общите цели според своите възможности. Като по-бедна държава, която е изостанала в енергийната си реформа, София смята, че целите за насърчаване използването на чиста енергия за отопление и охлаждане на сградите, както и в транспорта, за прекалено амбициозни и изискващи голям финансов ресурс, който не е съобразен с възможностите на страните. По-специално България смята, че няма да може да се справи с високите изисквания за увеличаване на потреблението на водород, както и на използването на възобновяема енергия в сградния сектор.