Държавата трябва да влезе в по-силна роля в държавните предприятия и изобщо в икономиката. Досега беше значимо държавата да остави пазара да работи сам. Разбира се, нейната намеса трябва да става на държавен принцип. Но сега европейската политика разшири правилата за държавна помощ и й позволи да предприема допълнителни мерки. Затова при държавните предприятия голямата линия трябва да е по-силна роля на държавата в пазарната икономика. Това ще помогне за по-висок БВП и повишаване на доходите.
Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова по Дарик радио.
Тя коментира и конфликта между работодателите и финансовия министър Асен Василев, като заяви, че трябва да се води диалог спокойно и с аргументи, въпреки че работодателите не са съгласни с повишаването на минималната работна заплата и осигурителен праг.
Политическата коректност спъва решенията понякога. Предпочитам да си кажем истината, без обидни квалификации, но да се знаят фактите, каза Нинова.
"Ние имаме коалиционно споразумение и там е записано, че ще положим усилия за възстановяване на диалога с Русия и не сме имали тежки противоречия. Единни сме за диалог, не искаме война. Мобилизираме собствени сили за осигуряване на един български отбранителен батальон, без той да участва в чужди военни действия", заяви Нинова по отношение на конфликта Русия - Украйна. И допълни, че нито Русия, нито която и да е друга държава трябва да командва решенията на българските институции. "Заговори се за нови санкции към Русия, контра санкции от нейна страна - това би навредило на българския национален интерес. Представете си, че те повлияят на енергийните доставки в тази криза. Затова ние с дипломатически средства трябва винаги да защитаваме своя интерес", категорична беше тя.
Според нея категорично в момента е пресилен риска от фалити на бизнеса заради цената на тока. Абсолютно не е вярно това и за "Арсенал", за което се заговори.
Най-много в момента ни притеснява ръста на цените и невъзможността на хората да си плащат сметките. "Даваме отговор с бюджета за 2022 г. - най социалния бюджет досега: 20 млрд. лв. за социални политики - за младите семейства и децата - безплатни детски градини и ясли, здравни кабинети, физкултурни салони в училища, строителство на нови детски градини, ремонт на културни институции. В здравеопазването най-накрая малките и отдалечени болници ще получат помощ от бюджета, дават се средства капиталови за общините. Като цяло капиталовите инвестиции се покачват двойно до 5,8% от БВП. Предвиден е ръст от 4,8% на БВП, спад на инфлацията до 5,2% и спад на безработицата. Дългът в никакъв случай не е прекомерен, част от него е за стари задължения. По-важно е преразпределиението да се види за какво е, за какво се харчат тези пари. Но това не са просто едни пари, които да се разпределят - това е израз на промяна в политиката. Например много по-активна е тя за решаване на демографската катастрофа, помага се на младото поколение. Не мисля, че може да се стигне до огромно увеличение на дълга и повишаване на инфлацията. Повече пари ще отиват до хората и по-високото потребление ще стимулира икономиката, обясни Нинова.
И допълни, че БСП ще продължава да отстояваме политиката за преизчисляване на всички пенсии с нов осигурителен доход, защото старите пенсии са много неадекватни. Но за да има средства за това, трябва да има работеща икономика. Не мисля, че увеличаването на стажа и възрастта за пенсиониране е подходящо.
Младите хора трябва да се привличат от една партия от нейните политиките, те трябва да вникнат в същността им. Тези политики трябва да се представят от млади лица - ние направихме вътрешнопартийна тежка реформа именно затова, за да им дадем път.
Относно нов ляв проект според Нинова засега има само закани, клишета, не сме чули още какво по същество е новото. Ако той ще препише програмата на БСП или е съставен от стари лица, то няма нищо ново.
"Ние бяхме едни от най-стриктните привърженици на машинното гласуване, но реализирането му показа някои слабости - много падна избирателната активност, много хора, особено възрастните, се притесняват от машинното гласуване. Това е проблем за институциите, за държавността. Това е първо. Второ, машинното гласуване беше съчетано с ковид кризата - това също намали избирателната активност. Затова смятам, че трябва да останат и двете - машинно и хартиено.