Спряха “Северен поток 2”, Великобритания удари банки и приближени на руския лидер

Руският президент Владимир Путин срина пазарите с решението си да признае за независими двата отцепнически региона в Източна Украйна, докато бившият премиер Дмитрий Медведев се закани европейците да плащат по 2000 евро за куб. м газ, съобщи Ройтерс. Новината подхрани опасенията за доставките, което тласна цените на петрола до най-високото им ниво от 2014 г. - до близо 100 долара за барел. Борсовата оценка на златото също нарасна във вторник сутринта поради изостряне на геополитическата ситуация, а глобалните фондови индекси и фючърсите в САЩ паднаха. Цената на природния газ в Европа пък се повиши с 8,6%.

Шоковият срив на пазарите стана, преди Западът да обяви новите си санкции срещу Русия.

Москва е основен износител на петрол за САЩ, докато приблизително

една трета от

доставките на газ

в Европа идва

от руски

тръбопроводи

- някои от които преминават през самата Украйна. Въпреки това германският канцлер Олаф Шолц обяви, че е поискал от регулатора на газопровода “Северен поток 2”, който ще осигури директни доставки на руски газ за Германия, да спре процеса на сертифициране. Новината дойде часове след като украинският президент Володимир Зеленски поиска незабавно спиране на проекта за тръбата.

Бившият президент и премиер на Русия Дмитрий Медведев, който в момента е заместник-председател на националния Съвет за сигурност, се закани, че скоро европейците ще плащат висока цена на газа.

“Канцлерът на Германия Олаф Шолц разпореди спиране на процедурата по сертифициране на газопровода “Северен поток 2”. Добре дошли в един нов свят, в който скоро европейците ще плащат 2000 евро на кубичен метър газ!”, написа Медведев в туитър. Путин обаче се опита да успокои ситуацията, като обяви, че Русия ще продължи без прекъсване доставките на природен газ за световните пазари.

Западните съюзници готвеха брутални санкции, ако Русия продължи с пълномащабната инвазия в Украйна, но това би изложило на риск енергийните им доставки от Москва.

“Като се има предвид преобладаващото настроение, много вероятно е цените на петрола да се изкачат до трицифрени числа в близко бъдеще”, смята анализаторът Норберт Рюкер.

В случай на война в Украйна САЩ и други съюзни страни вероятно ще трябва да използват милиони барела петрол от своите стратегически резерви,

за да

компенсират

всяко

ограничение на

доставките

от Изток

Във Вашингтон също се говори за спиране на федералните данъци върху бензина, което може да помогне за ограничаване на цените, поне за кратко.

Кризата в Украйна обаче показва уязвимостта на Европа от Русия. С ниски запаси от газ и опасения, че войната може да прекъсне потоците по тръбопроводи от Русия, Европейският съюз се очаква да се фокусира върху доставянето на втечнен природен газ с кораби от САЩ, Катар и Алжир, докато възобновяемите източници не настигнат изоставането.

“Удвояването на възобновяемите енергийни източници би помогнало за намаляване на зависимостта от руския газ”, каза еврокомисарят по енергетика Кадри Симсън, но допълни, че енергийната сигурност е от решаващо значение за Брюксел.

Анализатори по сигурността коментират, че Русия няма да има голям интерес от пълно спиране на газа, което ще я лиши от приходи и ще даде на Европа допълнителен стимул да намери други източници на енергия.

Но решението на Москва да изпрати войски и бронирани машини в Източна Украйна за “миротворческа” мисия породи опасения, че пълномащабна инвазия е неизбежна и може да предизвика сериозни последици за бъдещето на петрола и газа.

Във вторник

Великобритания

първа наложи

санкции срещу

Русия

От мерките бяха засегнати пет руски банки: “Россия”, ИС Банк, Генбанк, Промсвязбанк и Черноморската банка за развитие.

Освен това Лондон санкционира и трима руски олигарси - Генадий Тимченко и братята Борис и Игор Ротенберг. Налага им се забрана да влизат във Великобритания, замразяват се евентуалните им активи, а също се забранява извършването на бизнес с тях.

Във вторник се очакваше и ЕС да обяви своите санкции срещу Русия. Те ще са насочени срещу лица, свързани с признаването на сепаратистките райони, както и към банки, които финансират руски военни операции и други действия в тези територии. Ще пострада и руската държава и възможността ѝ за достъп до капиталовите и финансовите пазари и услуги на ЕС, за да се ограничи финансирането на агресивни и водещи до ескалация на напрежението политики.

Кремъл: Споразуменията от Минск вече не важат

Минските споразумения вече не съществуват, признаваме Донецката и Луганската народна република. Това обяви Владимир Путин минути след като Държавната дума одобри разполагането на руска армия в чужбина във връзка със ситуацията в областта Донбас. Решението влиза в сила от момента на приемането му. 

Руският президент промени и обявеното по-рано признаване на т.нар. ДНР и ЛНР, като разшири границите им - от подконтролните на сепаратистите до целите територии на Донецка и Луганска област.

“Най-доброто решение би било Киев да се откаже от присъединяване към НАТО и да се придържа към неутралитет”, заяви Путин и добави, че все пак не казва, че руските сили ще нахлуят в Донбас веднага. 

Танкове на Москва обаче вече се намират на украинска територия. Конвои от бронирани превозни средства бяха забелязани да се движат през контролираните от сепаратистите зони. Британският премиер Борис Джонсън заяви, че това представлява “подновена инвазия” в Украйна. Според бившия украински президент Петро Порошенко

Русия може

да стигне и

до България,

Румъния, Чехия или Полша. “Никой не знае къде ще спре Русия", заяви Порошенко.

“Виждаме провокации в Донбас. Съюзниците от НАТО ще осигурят на Украйна средства за отбрана и пактът е в готовност при нужда допълнително да повиши присъствието си по източния фланг”, коментира шефът на НАТО Йенс Столтенберг.

От поне 2 месеца Западът не спира да повтаря, че има подозрения, че Кремъл планира да нахлуе в Украйна, заради струпване на войски край границите ѝ. Руският президент се погрижи тези очаквания да не останат неоправдани и избра огледалната дата с шест двойки - 22.02.2022 г. В рамките на разпалена едночасова реч, предавана в праймтайма на държавната телевизия, Путин призна независимостта на подкрепяните от Москва бунтовнически републики. Той описа Украйна като страна без собствена история и държавност, която извършва геноцид срещу хората от Луганск и Донецк. Държавният глава призова Киев “незабавно да прекрати огъня” срещу районите, в противен случай последиците “ще тежат на неговата съвест”. Обстрелът на двата сепаратистки района се разрасна в петък. Според Украйна стрелбата се извършва от самите сепаратисти.

Наливайки допълнително масло в огъня, руският лидер разпореди на военни да навлязат в териториите им, определяйки го като “миротворческа мисия”. Едновременно с това Русия подписа с двамата самопрозъгласени лидери на тези територии “договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ”. Изразът датира от студената война и Москва вече на три пъти го е използвала, за да изпрати войски в европейски държави с аргумента, че ги защитава - в Унгария (1956), в Чехословакия (1968) и в Полша (1981).

“За мен като гражданин на Чехия моментът е особено болезнен. Аз

помня

съветските

танкове на

моята улица

Тогава това се наричаше “братска помощ”. Днес четем за “мирна мисия”, но за мен това е същото нещо”, каза зам.-шефката на ЕК Вера Йоурова.

Световните лидери осъдиха действията на Путин и го заляха със заплахи за санкции. Европейските столици масово определиха признаването на ДНР и ЛНР за независими за намеса в териториалната цялост на Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски се опита да запази спокойствие, като на свой ред направи обръщение към народа: “Ние не се страхуваме от никого и нищо”.