В селото няма безработни, но има промишлена зона с над 1000 работници
Допреди 10 г. 130 жители били тютюнопроизводители, днес е само един
Модерно и урбанизирано село с индустриална и вилна зона. В едната работят всички в трудоспособна възраст, а в другата почиват през уикенда.
Това е гоцеделчевското Брезница,
най-голямото
в района с около
3500 жители
Безработни няма. Заплата не получава само този, който не иска да работи, казват местните и се гордеят, че ги наричат икономическото чудо на Югозапада. А самите те отдавна вече живеят като граждани и не превиват гръб от сутрин до вечер по тютюневите ниви за осигуряване на прехраната, както е било допреди 10-ина години.
През седмицата работят в цехове, а през почивните дни почиват в красивите си вили в местността Чарка, на около 5 км извън селото. Пътят дотам бе ремонтиран преди 7 г. Той е в подножието на Пирин и свързва Брезница с Банско, Добринище и хижа “Гоце Делчев” през местността Харами бунар.
Около бившия стопански двор се е оформила промишлената зона с около 20 цеха. Голяма част от тях са в шивашката промишленост, има още дървопреработвателни и обувни цехове, както и за производство на щори.
В Брезница е и основната база на първата и водеща фирма в България в производството на халал храни.
Отглежда собствени едри преживни животни или месодайни крави, от които в кланица и преработвателен цех произвеждат месни продукти и колбаси и затваря производствения цикъл. В Брезница се шият част от униформите на германската армия, както и специализирано огнезащитно облекло.
Основно се работи за износ в страни от ЕС. В селото има и няколко фабрики за преработка и сушене или замразяване на плодове и гъби. Почти всеки ден хладилни камиони се товарят и тръгват за чужбина. Има и фирми за ремонт на автомобили.
“Над 1000 души работят в цеховете ни, но работна ръка не достига и идват и хора от Гоце Делчев и близките села, които се извозват със служебен превоз.
Всички
инвестиции са на
местни жители
Някои са работили преди години в чужбина и след завръщането си тук са вложили спестяванията си в създаване и развитие на бизнеса. Имаме отговорни работодатели”, разказва кметът Иса Сакали.
Няма средна работна заплата под 800 лв., като бизнесмените се конкурират в привличането на качествена работна ръка и се опитват да задържат добрите си служители.
Отдавна в Брезница, за разлика от близките села в
района, са
забравили какво
е тютюнът да е
основното
препитание
Преди 9 г. регистрираните тютюнопроизводители в селото са били 130 семейства, а от две години е останал само един човек с около 2-3 дка.
Голяма част от изоставените тютюневи ниви пустеят, защото трудът е къртовски, а изкупните цени рядко стигат до 10 лв. за килограм. Малка част от стопаните им са заменили тази култура с ягоди, къпини, малини.
Има няколко души, които отглеждат по-големи площи с плодовете - по 10-ина декара, а един обработва 150 дка с малини.
И друго сравнение - преди 10 г. в селото е имало 1000 едри преживни животни, сега местните отглеждат в дворовете си едва 70, което за 900 къщи си е нищожно малко.
Все още отглеждат плодове и зеленчуци за лично потребление в дворовете си, но както казват, вече за всяко нещо тичат в магазина, досущ като жителите на големите градове.
“Жителите на селото са много трудолюбиви, но и инициативни. Много от тях
рискуваха да
започнат свой
бизнес и успяха
благодарение на упоритостта си. С честно изкарани пари хората си санираха къщите, построиха си вили, не чакат на държавата. Срещаме разбиране от общината за оправяне на инфраструктурата.
Подменени са 95% от водопровода, ремонтирани са около 10 км от улиците, предстои ни рехабилитация на останалите 7 км и по част от тях вече се работи”, допълни кметът.
В гимназията учат над 400 ученици и наскоро сградата е била напълно обновена с модерен физкултурен салон. Преди няколко години общината изгради разширение и на детската градина, сега се ремонтира старото крило и в момента тя се посещава от близо 230 малчугани.
Три са детските площадки в селото, отскоро има и ново спортно игрище с изкуствена трева и осветление. Местен бизнесмен помага в издръжката на футболния клуб “Пирин Брезница”, който играе в “А” окръжна група.
“Нищо не ни липсва тук. Защо да ходим в големите градове, като тук имаме работата, която е на минути от дома. Имаме си всичко - детска градина, гимназия, заведения, всякакви магазини за храни и битови стоки, бензиностанция, три аптеки, три зъболекарски кабинета. Общо търговските обекти са над 30.
Може би имаме нужда от още един-двама лични лекари, защото е само един, а здравната ни служба е ремонтирана и с линейка. Ремонтирахме и джамията, и двете черкви.
Тук в събота и неделя никой не работи, не е като на село”, казват местните.
За разлика от други села тук емигрантите са малко. Едва няколко семейства трайно са се преселили в чужбина.
През лятото
около 300 души
ходят на сезонна
работа по 2-3
месеца в
Западна Европа
и после се връщат. Спестеното влагат в ремонт на жилището си или за образованието на децата.
Само допреди 2 г. Брезница отчиташе всяка година положителен прираст. Дали заради пандемията обаче в последните 2 г. раждаемостта е по-ниска от смъртността.
През миналата година са се родили 32 деца, а са починали 40 души. В обновената ритуална зала са се бракосъчетали 25 двойки.
В селото преобладаващи са младите и тези в работоспособна възраст. Пенсия получават едва около 520 жители.
Всички пазят ревностно традициите и обичаите си, които се съхраняват и предават на поколенията в няколкото самодейни певчески и музикални фолклорни състава към читалището.
Брезница е домакин и на международен фолклорен събор с по над 1000 участници от Гърция, Северна Македония и всички краища на България, който в последните години заради пандемията не се проведе. В рамките на фестивала се организира и изложение на занаятчии и дребни производители.
Брезничани се гордеят и с факта, че единствено там е запазено характерното мъжко епическо пеене със съпровод на архаична тамбура с две струни, наричана дрънка.
*Когато става въпрос за храна и хранителни продукти, халал е хранителен стандарт за всички мюсюлмани. Всички чисти неща и чисти храни се смятат за халал.
-5 °
18 °
