Да се създаде специален регистър към Агенцията по заетостта, през който служителите в нея да разполагат с информация за това къде са и какви са причините 900 хил. българи у нас нито да учат, нито да работят, решиха депутатите със 135 гласа "за" на първо четене в Закона за насърчаване на заетостта.

Данните за неактивните лица в регистъра ще се събират  през НАП, МОН, ГРАО, НСИ, АСП и др., предвижда проекта, внесен от ГЕРБ-СДС начело с бившата социална министърка  Деница Сачева. Те обаче няма да бъдат публични и няма да могат да се изискват по Закона за достъп до информация.

В момента трудовите инспектори на Агенцията по заетостта могат да консултират, да регистрират като безработни хората, които не учат и не работят, да им предлагат да придобият нова квалификация и да им търсят подходяща работа. "С новите текстове ще им дадем възможност и да насочват икономически неактивните лица към валидиране на получените извън училище умения", мотивира се преди време Сачева.

Една част от тези хора притежават умения, придобити неформално – като хоби или при работа без договор в различни сектори в земеделието и животновъдството. Друга част са млади пенсионери, които също могат да допринесат с опита си за развитието на икономиката на България. Има и такива, които не работят, за да се грижат за близки. Валидирането на знания ще се случва в базите на Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“. Така хората ще могат да получат сертификат, за уменията си.

Обучението ще е до 18 месеца. За предварително регистрираните като безработни се предлага да се осигурят средства за стипендии, транспорт и квартира за времето на курсовете.

Паралелно социалното министерство и Агенцията по заетостта трябва да правят анализи и прогнози за необходимостта от работна ръка, за да могат правилно да се планират политиките за заетостта и да се търсят повече инструменти за подкрепа на стартиращите и развиващите се компании, включително с европейски средства.

Оказа се, че над 900 хил. български граждани на 16 до 65 г. възраст нито учат, нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда. Около 17№ хил. от тях са между 19 и 29-годишна възраст. Като причини се посочват липсите на умения, здравни проблеми, семейни пречки или бариери заради географска отдалеченост, припомни доклада на агенцията Севим Али от ДПС. Според него е важно тези 900 хил. да заемат мястото си на пазара на труда, а и да се сдобият със сертификат за знанията и уменията си.

Законопроектът в този му вид е разработен с активното участие на експерти от агенцията по заетостта и МТСП. Има нужда от няколко промени и прецизиране на информацията, която трябва да се събира и обединява в регистъра, затова ще внесем няколко промени между първи и второ четене, коментира шефът на социалната комисия и депутат от ПП Искрен Арабаджиев.

Преди доминираха мерките за закрила, сега са т.нар. насърчителни мерки. Основната задача е идентифицирането на тази група, защото те не са много популярни в обществото. Макар да ги знаят, институциите са далеч от техните проблеми, каза пък Хасан Адемов от ДПС. Той бе категоричен, че ако тези хора се хванат на работа и бъдат обучени, то ще се изпълни и националната стратегия на страната за заетост до 2030 г.