Рафинерията бе приватизирана от руснаците при Иван Костов за $ 101 млн., 12 г. по-късно те дадоха сигнал, че могат да я продадат за 1,5 млрд. долара

За първи път от 5 години “Лукойл Нефтохим Бургас” плаща корпоративен данък в България. Това става ясно от отговор на вицепремиера Асен Василев на депутатско питане.

В него се посочва, че към май дружеството все още не е подало годишната си данъчна декларация, за да стане ясна печалбата за 2021 г., но през миналата година са плащани авансови вноски по корпоративен данък. А за последно печалба е била декларирана в периода 2016-2017 година.

Защо “Лукойл” не плаща данък печалба в България е въпросът на депутата от “Продължаваме промяната” Димитър Ташев. Според него за последните 15 години рафинерията има приходи от над 80 млрд. лв., но въпреки това отчита загуби, като само за 2020 г. тя е над половин милиард лева.

Депутатът посочва още, че фирмата собственик “Литаско” продава петрол на рафинерията в България, а след това продава готовите горива.

Разликата в цената отивала в “Литаско”, регистрирана в Швейцария,

където има много нисък данък печалба и има възможности в законодателството, които позволяват печалбата да не се облага и да отива директно в Русия.

От отговора на Асен Василев става ясно, че “Лукойл” отчита продължителни периоди на счетоводни и данъчни загуби в периода 2008-2015 г. Това станало ясно при ревизии на НАП.

По думите на вицепремиера проблемите са в модела на работата на дружеството и в начина на структуриране на операциите му с останалите фирми от групата. Според Василев основният данъчен проблем е в това, че прилаганият икономически модел не е подходящ и ревизиращият екип е установил отклонение във финансовите резултати на дружеството.

От 1 януари 2021 година след срещи с ръководството на дружеството “Лукойл” е решила да смени бизнес модела, така че от работната на ишлеме на рафинерията да се формира положителен финансов резултат и в България да се плаща данък печалба.

И докато рафинерията сменя модела на работа, се появиха отново идеи за нейната национализация. Те дойдоха от “Демократична България”. Преди десетина дни шефът на парламентарната група на партията Христо Иванов изчете декларация в парламента за депутинизацията на България. Една от точките в нея е да бъде избран нов представител на държавата в “Лукойл Нефтохим” с опция за придобиване на контрола над рафинерията. Идеята не е съвсем оригинална, защото през 2011 г., когато “Атака” бе парламентарна партия, също поиска одържавяване на рафинерията в Бургас.

През октомври тази година ще се навършат 23 г. от приватизацията на “Нефтохим”. Подготовка по сделката започна през 1997 г. от служебното правителство на Стефан Софиянски, а бе завършена две години по-късно, когато премиер бе Иван Костов.

Английският консорциум “Артур Андерсън” е упълномощен да подготви сделката. Той изготвя анализ за финансовото състояние на “Нефтохим” и установява, че има задължения от 426 млн. лв. към бюджета. През март 1999 г. е решено, че приватизацията ще стане чрез преговори с потенциални купувачи. Продават се 58% от “Нефтохим”, а срокът за оферти е 7 юни 1999 г. В тези три месеца има доста спекулации кой проявява интерес към рафинерията. Спрягат се имена на световни компании като “Шел”, “Сауди Арамко” и други от този ранг.

Подадени са четири оферти

Предложенията са от турската “Акмая синаи”, “Логомат сървиси”, “Балкански нефтен консорциум” и “Лукойл България”.

“Акмая санаи” стана известна с несполучливите си опити да купи румънската рафинерия “Петромидиа” и най-голямата турска верига от близо 6000 бензиностанции. Оказа се, че турците не са подали всъщност оферта, а писмо, че им трябва още време да се подготвят за сделката.

“Балкански нефтен консорциум” бе обединение от руските “Роснефт”, “Славнефт”, “Транснефт”, “Стройтрансгаз” и “Орел ойл” и българските “Юкос петролиум България” и “Петрол холдинг”, които вече бяха купили държавната верига бензиностанции “Петрол”.

“Логомат сървисис” се оказа кипърска офшорка с акционери швейцарците от “Андре и сие” (по това време държаха плевенската рафинерия “Плама”), френската “Тотал” и швейцарската “Форос”. Точните дялове на изброените компании така и не станаха ясни.

За купувач бе избран “Лукойл” с цена от 101 млн. долара - два пъти по-висока от тази на “Логомат сървисис”, а от “Балкански нефтен консорциум” предложиха един долар и обещания за инвестиции. “Лукойл” поема и ангажимент за инвестиции от 268 млн. долара и още поне 140 млн. като апортна вноска на нефтено находище в Западен Сибир, както и плащане на дълговете към държавата. А тя си запазва т.нар. златна акция, с която могат да бъдат блокирани решения за ликвидация или преобразуване на предприятието, както и за вливането му в друго дружество.

Липсата на сериозен интерес от големите западноевропейски и световни компании се обяснява с факта, че за да е печеливш “Нефтохим”, най-изгодно е да се доставя руски нефт с танкери по Черно море. Количества от други находища трябва да бъдат прекарани през Средиземно море и Босфора, което значително оскъпява доставките. Към това трябва да се добави технологията на рафинерията, направена да работи предимно с руски петрол.

През годините Иван Костов не се е отричал от приватизацията

на “Нефтохим”, а в началото на този месец отново заяви, че не съжалява за сделката с руснаците, защото от “Лукойл” спечелили честен търг с най-добра оферта. Костов допълни, че руската компания до 2007 г. плащала всички данъци у нас, но след това спряла, когато “начело на държавата беше Сергей Станишев”.

Бившият президент Петър Стоянов обаче обяснява в свое интервю, че една от причините да прекрати отношенията си с Костов е именно приватизацията на рафинерията. Според Стоянов било важно и редно “Нефтохим” да бъде даден на западен инвеститор. В друго интервю Стоянов споменава, че имало интерес от “Шел”, но в документите в Агенцията за приватизация по това време няма никаква подобна информация, въпреки че “Шел” купиха 7% от “Нефтохим” - акции, които бяха пуснати при масовата приватизация.

Цената на “Нефтохим” при сделката също е спорна и има редица мнения, че е ниска. Защото освен рафинерията се продават и три петролопровода, седем петролни бази, собствено пристанище, имоти в страната. Като ориентир дали сумата е била ниска или не, може да послужи информация от 2011 г., когато от “Лукойл” дават знак, че рафинерията може да бъде продадена, и определят потенциалната продажна цена от 1,5 млрд. долара. (24часа)