Научният екип на марсохода „Пърсивиърънс“ (Perseverance) проследи образуването на четири „прашни дявола“ и три големи прахови облака през първите 216 дни на петия роувър на НАСА на повърхността на Марс. Един от тези вихри повреди сензорите за вятър на марсохода, съобщи Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА, цитирана от ТАСС.

„През първите месеци на работа събрахме огромно количество данни. По ирония на съдбата нашите сензори за вятър бяха сериозно повредени, защото успяхме да проследим явленията, които искахме да проучим подробно“, каза изследователят от Лабораторията за реактивно движение Мануел де ла Тор Хуарес.

Изследванията за първи път позволяват на учените да оценят честотата на поява на прашните бури и праховите облаци в кратера Джезеро (Йезеро) , където кацна марсоходът през юли 2020 г.

Учените планираха да направят съответните измервания на борда на неговия предшественик, марсохода „Кюриосити" (Curiosity), но неговите метеорологични сензори бяха частично повредени по време на кацането в кратера Гейл.

Техният аналог, състоящ се от набор от сензори, принадлежащи на анализатора на динамиката на околната среда на Марс (MEDA), на борда на марсохода „Пърсивиърънс“, избягна подобна съдба. Това позволи на специалистите от НАСА и техните колеги в Испания да наблюдават как атмосферата и повърхността на Марс обменят прахови частици. Учените успяха да установят в детайли какво количество прах се издига над кратера Джезеро в различно време на деня.

Събраните данни показаха на изследователите, че в тази част на Марс доста често се появяват прашни вихри.

Почти всеки ден „Пърсивиърънс“ записва преминаването на около четири „прашни дявола“ през различни региони на кратера Джезеро, като в четири случая тези завихряния възникват непосредствено до марсохода.

В същото време учените установиха, че някои от по-редките облаци прах, които периодично се издигат в атмосферата в резултат на мощни пориви на вятъра, съдържат значително повече частици материя, отколкото „прашните дяволи". Това, според изследователите, е доказателство, че тези облаци са основният източник на прах в атмосферата на Марс.

Първите планове за марсохода „Пърсивиърънс“ бяха обявени от НАСА през декември 2012 г.

Петият роувър на НАСА, който е близък аналог на своя предшественик, марсохода „Кюриосити", беше изстрелян в края на юли 2020 г., а през февруари 2021 г. успешно кацна на Марс.

След това роувърът успешно изстреля първия летателен апарат, хеликоптера „Инджинюъти“(Ingenuity), в атмосферата на Марс и започна да изследва планетата, включително да търси възможни следи от живот.

Планира се „Пърсивиърънс“ не само да изследва свойствата на седиментните скали, но и да събира техните проби в специален сейф инсталиран на борда. Съхранените минерали ще бъдат върнати на Земята от специална съвместна мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА, която ще бъде изпратена на Червената планета не по-рано от 2026 г.