Близо 60 идеи за това как по-леко България да премине през поредицата от вътрешни и външни предизвикателство ще се конкурират за място в актуализацията на държавния бюджет за тази година, съобщи БТА. Идеите за добруването ни са 59, колкото са допълнителните предложения към приетия на първо четене от парламента на 16 юни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2022 г., постъпили между 17 и 24 юни, сочи справка от интернет страницата на НС. След като отхвърли на първо четене предложената от управляващите актуализация на бюджета за тази година, днес бюджетната комисия започна обсъждането й на второ четене, както и на предложенията за допълнение, постъпили между двете й заседания. В залата за обсъждането присъства и министърът на финансите Асен Василев.

От тези 59 предложение едно е техническо. Другите са за подкрепа на бизнеса заради високите енергийни цени, земеделието, общините, образование, науката и културата, уязвимите социални групи, полицаите, отбраната, вероизповеданията, за увеличаването на държавната субсидия за вътрешноградския транспорт в Столична община, на субсидията за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и в транспорта в планински райони, за междуселищните превози. Предлагат се и ваучерите за храна да се ползват и за туристически услуги.

Част от депутатите допускат през есента да има нова актуализация на бюджета

Антикризисният отговор на управляващите

Актуализацията на бюджета предвижда увеличаване на бюджетните разходи с близо 2 млрд. лв., а на приходите - с 1,65 млрд. лв. Салдото по консолидираната фискална програма за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП. С актуализацията се предлага увеличаване на максималния размер на новия държавен дълг от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв.

Пакетът от антикризисни мерки в актуализацията на бюджета за тази година, предложен от управляващите, предвижда увеличаване на размера на данъчното облекчение за деца, освобождаване от акциз на тока и газа, вкл. пропан-бутана, отстъпка от 25 стотинки за литър дизел и бензина, намаляване на ДДС от 20 на сто на 9 на сто за природния газ, въвеждане на нулев ДДС за хляба, намаляване на ДДС от 20 на сто на 9 на сто за парното и топлата вода, намаляване на размера на законната лихва - от основен лихвен процент плюс 10 на сто на плюс 8 на сто. Предвижда се повишаване на ДДС за бирата и виното в заведенията от 9 на сто на 20 на сто поради отмяната на извънредната епидемична обстановка. Предлага се увеличаване на акциза на цигарите, тютюна за пушене, пурите и пуретите, нагреваемите тютюневи изделия и наргилетата, както и въвеждането на акцизна ставка за течностите в електронните цигари. Заложено е през следващите четири години акцизът да продължи да се повишава на равномерни стъпки.

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9 на сто, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2,4 на сто от прогнозния БВП, инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11,6 на сто с водещ принос на храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември. За 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7 на сто, което ще бъде обусловено от икономическия растеж, но и заради потока украински бежанци към страната, част от които се очаква да се включат на българския пазар на труда. Номиналното нарастване на доходите от труд ще остане високо. През 2022 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 9,2 на сто.

Допълнителните предложения

Сред допълнителните предложения към законопроекта за актуализацията на бюджета, внесени между първо и второ четене в ресорната комисията, които пряко се отнасят до бизнеса, са припознатите от няколко партии искания на работодателите за компенсациите за високите енергийни цени.

Предложенията целят да се регламентира дългосрочен механизъм за компенсиране на небитовите енергийни потребители за свръхвисоките цени на електрическата енергия до отпадане на основанията за това, се казва в мотивите на предложението на Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната" (ПП). В мотивите предложението на Делян Добрев ГЕРБ-СДС също се предлага създаване на механизъм за компенсиране на небитовите клиенти на електрическа енергия. Със законов текст се определя формулата за изчисление на компенсацията, с което ще се създаде предвидимост и сигурност за икономическите субекти. Действието на съществуващия механизъм изтича на 30 юни 2022 г., като не са предложени или приети гаранции за продължаването му. В мотивите на Добрев се уточнява, че предложеният механизъм не засяга приходната и разходната част на държавния бюджет.

Рибарски предлага "Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 80 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента ден напред на "Българска независима енергийна борса" ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 200 лв/ MWh. Не се изплаща компенсацията за клиенти с цени под базовата цена от 200 лв. / MWh. На клиенти с цена, надвишаваща базовата с по-малка сума от размера на компенсацията, се изплаща компенсация в намален размер така, че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от 200 лв./ MWh. Целевите вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" се набират от публични предприятия от сектор енергетика със 100 на сто държавно участие в капитала, определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. В случай, че целевите вноски, надвишават размера на извършените компенсации комисията използва остатъка за целите на ценово регулиране. Размерът на целевите вноски се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране при отчитане на необходимите средства за инвестиции и ремонти без ДДС, гарантиращи дългосрочната експлоатация на "производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Целевите вноски се внасят в срок, определен в решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се определят и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане", предлагат още вносителите от ПП.

Предложението на Делян Добрев ГЕРБ-СДС предвижда "Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 80 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "БНЕБ" ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 150 лв./ MWh.; Не се изплаща компенсацията за клиенти с цени под базовата цена от 150 лв/MWh ; На клиенти с цена, надвишаваща базовата с по-малка сума от размера на компенсацията, се изплаща компенсация в намален размер, така че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от 150 лв./ MWh.

Друго предложение предвижда: Публичните предприятия от сектор енергетика със 100 на сто държавно участие в капитала внасят целеви вноски във "Фонд "Сигурност на електроенергийната система", които се използват за покриване на разходите по съответния член от Закона за енергетика; Размерът на целевите вноски се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката; Целевите вноски се внасят в срок, определен в решението на Министерския съвет, с което се определят и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане. Вносителите предлагат всички предложенията да влязат в сила от 1 юли.

Предложението на Любомир Каримански ПП "Има такъв народ" предвижда да бъдат законово регламентирани целеви вноски от производителите на електрическа енергия, представляващи публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, изчислени от Министерски съвет, след отчитане на пълната себестойност без ДДС и необходимите средства за изпълнение на инвестиции и ремонти без ДДС, гарантиращи дългосрочната експлоатация на производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Според вносителите на това предложение по този начин ще бъде осигурен, при необходимост и за определен период от време допълнителен ресурс за "Фонд "Сигурност на електроенергийната система", който да бъде целево разходван за изпълнение на Програмите за компенсации, както и за компенсиране на разходи по Закона за енергетиката. В случай че целевите вноски надвишават размера на извършените компенсации след изпълнение на програмите, за които същите са определени с решението на Министерски съвет, КЕВР използва остатъка за целите на ценово регулиране, във връзка с компенсиране на разходи, извършени от обществения доставчик, предлага вносителят.

Предложението на Йордан Цонев предвижда "Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 80 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "БНЕБ" ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 200 лв. /MWh, да не се изплаща компенсацията за клиенти с цени под базовата цена от 200 лв./ MWh. На клиенти с цена, надвишаваща базовата с по-малка сума от размера на компенсацията, се изплаща компенсация в намален размер, така че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от 200 лв./ MWh. Предложението на ДПС предвижда още публичните предприятия от сектор енергетика със 100 на сто държавно участие в капитала да внасят целеви вноски във "Фонд "Сигурност на електроенергийната система" , които да се използват за покриване на разходи съгласно Закона за енергетика, а размерът на целевите вноски да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. Целевите вноски се внасят в срок, определен в решението на Министерския съвет, с което се определят и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане, предвижда още предложението на ДПС.