Когато преди 6 години Комитетът за наблюдение на бившата вече Оперативна програма “Региони в растеж 2014-2020” избра т.нар. Източен вариант за преминаване на магистрала “Струма” в Кресненското дефиле, всички си отдъхнаха.

Както личи и от първата страница на “24 часа” от 19 септември 2016 г., тогава това решение изглеждаше така, сякаш е намерено разковничето довършването на магистралата да стане по най-безпроблемния начин. ( виж тук)

И еколозите доволни – защото се предвиждаше по съществуващия сега път през дефилето да бъдат предприети мерки за спасяване на екологичното разнообразие в района. И хората – защото старият път трябваше да се превърне само в едно от платната на магистралата. В другата посока се предвиждаше да се изгради ново платно източно от дефилето, което не пречи на никого. Т.е. трябваше да има магистрала, която само в продължение на двайсетина километра се разделя на две отделни платна.

Днес вече сме 2022 г., оперативната програма е друга, казва се “Развитие на регионите” (2021-2027) и има опасност липсващият отрязък от тази магистрала и този път да не влезе за финансиране и в нея.

През тези 6 години самият проект за аутобана си стои в нечие чекмедже, а еколозите правят и невъзможното да стопират довършването на магистралата.

Първо, трябваше да мине цяла година, докато на избрания вариант се направи ОВОС. След това докладът, с който МОСВ одобри този ОВОС, бе обжалван от екоорганизации и частни лица и докато съдът отхвърли жалбата им и на втора инстанция, стана 2021 г.

През всяка една от тези години Кресненското дефиле държеше убедително рекорда за пътна отсечка с най-много катастрофи с фатален изход, но въпреки това проектът изобщо не напредна и продължи да си стои в нечие чекмедже. За да стигнем до 2022 г., когато на правителството на четворната коалиция се падна честта най-после да го придвижи. Ако не да стартира самото строителство на новото трасе и да вземе мерки за повишаване на безопасността и на екологичните изисквания по съществуващото, то поне да представи проекта в Брюксел за финансиране по новата оперативна програма.

Но тези 7-8 месеца ще бъдат запомнени като най-голямото разтакаване. Още в началото на мандата екоминистърът и вицепремиер Борислав Сандов заговори за прокопаване на 22-километров тунел, т.е. за идея отпреди десетина години, която отдавна бе отречена.

След това започнаха спорове между него и другия вицепремиер Гроздан Караджов кога точно е влязъл в сила последният ОВОС – от деня на първоначалното му приемане през 2017 г. или откогато съдът го е потвърдил на втора инстанция. Което хич не е маловажно, защото този документ не е вечен – има трайност 5 години и наближава времето, когато трябва да се прави нов. Ако това се наложи, би означавало да изпуснем и този програмен период за финансиране. 

Накрая играта толкова загрубя, че в нея бяха намесени и бащата на експремиера Кирил Петков, който, както синът му се изпусна да каже веднъж, че “татко не одобрява “Струма” в този вариант”.

А съвсем в последния възможен ден на това правителство Сандов дори издаде заповед да се прави нов ОВОС на участъка от “Струма” през Кресненското дефиле, т.е. процедурата да се върне 6 години назад.

Добре че през пролетта и лятото вицепремиерът Гроздан Караджов намери начин поне да обезопаси  около 14 километра от пътя през Кресненското дефиле с колчета между двете ленти, които да правят невъзможно изпреварването. Това е всъщност една от многото мерки, които са част от доизграждането на тази отсечка, наред с прокопаването на тунелчета под пътя за безопасно преминаване на жабите, костенурките и гущерите.

И това май е единственото видимо нещо, свършено през последните 6 години по този злополучен участък от магистрала “Струма”. Всичко останало са спорове във и извън съдебните зали, писане на заповеди, които да спрат и това, което все още не е спряло, и най-вече изричането на прекалено много лъжи - предизборни и следизборни.