Ако бъде приет закон за бюджета за 2023 г. с дефицит 6,6% това отдалечава всякакви перспективи на България за еврозоната.

Това заяви служебният министър на финансите Росица Велкова по време на второто изслушване в Народното събрание. Тя беше извикана от ГЕРБ, за да разясни как ще се финансира дефицита.

Ще може ли да бъде осигурена необходимата ликвидност при 6,6% дефицит?, запита бившият финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев.

Трудно би се осигурила ликвидност заради волативността на пазарите, една Германия трудно набира обем от външните пазари, отговори министърката.

Велкова разясни, че необходимостта от нов дълг е обослувена от два основни фактора - размерът на бюджетния дефицит и рефинансиране на дълга. Дефицитът за 2022 г. по актуализацията е в размер на 6,2 млрд. лв., погашенията по държавния дълг са в размер на 3 млрд. лв., или общо необходимият ресурс е 9,2 млрд. лв.

Съгласно закона за бюджета новият дълг, който беше гласуван да бъде поет е в размер на 10,3 млрд. лв. Остатъкът от 1,1 млрд. лв. осигурява ресурс за осъществяване на пенсиите главно в началото на януари 2023 г. Оценката на фискалния резерв по сметки в БНБ и банки в края на 2022 г. е в размер на 6,3 млрд. лв., обясни още Велкова.

Дълъгът на сектор "Държавно управление на България" е един от най-ниските в ЕС, съгласно последните публикувани данни от Евростат по-нисък дълг като дял от БВП има само Естония.

До стъпването в длъжност на служебния кабинет привлеченото дългово финансиранепре 2022 г. е от вътрешния пазар и е в размер на 1,8 млрд.лв.

Към 19 октомври номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 млрд.лв. при максимално допустим размер от 38,5 млрд. лв., започна изложението си министърката.

По отношение на осигуряване на дълговото финансиране през 2023 година това завсии от какъв дефицит ще бъде гласуван до 2025 г., каза още Велкова. 

Очаквайте подробности!