Износът на етерични масла от България се ускорява значително и достига 700 тона за календарната 2021 г. Около 11 на сто от това количество е реекспорт, което означава, че маслата с произход България на международните пазари са достигнали 621 тона, като основната част е лавандулово масло. Това показва докладът "Производство на етерично-маслени култури и масла 2022", изготвен от "ИнтелиАгро" по поръчка на Сдружение "Дестилирано в България", съобщи БТА.

Въпреки трудната 2022 г., белязана от войната в Украйна и от високата потребителска инфлация, данните показват, че България продължава да бъде един от основните производители на лавандулово и розово масло в света. В същото време обаче, секторът е изправен пред редица предизвикателства.

След две трудни години при розопроизводителите се наблюдава положителна тенденция и излизане на печалба, след като търсенето на розово масло се активизира и изкупните цени на маслото нараснаха с 60-70 на сто. Проблемите в сектора с работната ръка и грижата за насажденията обаче продължават да се задълбочават. Растящите разходи за отглеждане – торове, препарати, горива, както и ниските изкупни цени на розовия цвят през кампании 2020 и 2021 демотивираха производителите, в резултат на което много насаждения са занемарени. Това води до добиви на цвят от единица площ значително по-ниски от технологичните, съответно и до по-ниски финансови резултати от единица площ.

"Розопроизводството преминава през труден период през последните няколко години. Пазарът се пренасити, а финансовата криза забави потреблението на нишови стоки. Всички от бранша трябва да търсим нови възможности за развитие, като например влагането на суровината във фармацевтичния сектор", смята Николай Ненков, собственик на "Гален-Н" и член на УС на "Дестилирано в България".

Противоречиви са мненията на бранша относно въздействието на въведения през 2020 г. Закон за розата, както и за ролята на държавата в сектора. През последните три години (от 2019 досега), площите с маслодайна роза са се свили с едва 9 на сто, което не е достатъчно, за да се стабилизира секторът, смятат анализаторите от "ИнтелиАгро". Количествата цвят, необходими за преработка, могат да се добият от по-малко площи, които да се отглеждат по-ефективно. Това потенциално би спестило и работна ръка.

Другият емблематичен сектор – лавандулопроизводството, също преминава през труден период. Глобалният пазар на лавандула и лавандин се намира в дисбаланс и са налице всички сигнали за свръх предлагане. Производството на лавандулово масло в България също е на исторически връх. Данните сочат, че при реколтирани над 68 хил. тона цвят и рандемани от 80-100 кг цвят за 1 кг масло са произведени 600 тона масло по най-консервативни оценки. Цените на вътрешния и външния пазар продължават да спадат, а търсенето се забавя. В същото време спадът в площите в България, който е 16 на сто на годишна база, не е достатъчен, за да балансира пазара. В допълнение добрите климатични условия са довели до над 50 на сто ръст в добивите на масло от единица площ.

Наред с всички сътресения на пазара, индустрията е изправена и пред друга заплаха – преразглеждането на европейското законодателство относно класификацията на опасните химикали. Съгласно регламента на ЕС, определени химични молекули, присъстващи в етеричните масла, ще бъдат количествено определени, класифицирани и етикетирани като опасни.

"Оцеляването на лавандулопроизводството в България минава през задължително намаляване на засадените площи. Въпрос на държавна политика и намеса е този процес да протече по-малко болезнено за селскостопанските производители. Например, промяна в държавната политики от предоставяне на субсидии за засаждане, към предоставяне на субсидии за изкореняване би била по-лесно приета от производителя. Ако държавата не се намеси и не промени политиката си - пазарът ще наложи своето. Свръхпроизводството ще доведе до спад на цените под себестойност и неизбежни загуби за лавандулопроизводителите", каза Константин Шаламанов, изпълнителен директор на "Лавена" АД и член на УС на "Дестилирано в България".

Свръхзапаси се наблюдават и в сектора на нишовите масла. В началото на 2022 г. запасът от масла, различни от розово и лавандулово, е бил около 18 тона. Изправени между растящите разходи за производство и несигурните пазарни перспективи, производителите на нишови масла също се отказват или свиват производството си. Процесите се наблюдават при производителите на лайка, маточина, хизоп и др.

Данните от доклада сочат, че процесът на излизане на производители от сектора на етерично-маслените култури ще продължи и през пазарната 2022/23 г., докато площите се стабилизират на здравословни нива.