Най-нещастни са хората, опиянени от жажда за власт и пари, които забравят, че около тях има човеци, а не подчинени

Васил Симов е председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на „Софийска стокова борса“ АД. Той е роден през 1958 г. в София. Завършва УНСС със специалност „Статистика“. В края на 1990 г. участва в създаването на първата в България стокова борса – Софийската стокова борса. Бил е изпълнителен директор и председател на борда на СИБанк. От 2011 до 2022 г. е бил председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка.

Интервюто е част от специалното издание на „24 часа“ и TREND „Мъжете с решения“, част от поредицата за успели личности с визионерски нюх. Новият брой е посветен на онези мъже, които взимат важни и трудни решения всеки ден, на лидерите, които утре ще сочат посоката в бизнеса, технологиите, ценностите и стремежите на съвременния човек. „Мъжете с решения“ е издание за търсещите и за смелите, за хората с вроден усет към промените и със здрав гръб за отговорността на растежа.

- Кои ваши решения дадоха посока на вашия бизнес и последвалия успех? Кога и при какви обстоятелства ги взехтe?

- При мен нещата станаха случайно. Когато се създаваше Софийска стокова борса през 1991 г., аз не вземах решения. Единственото ми решение тогава беше, че по съвет на мои приятели и колеги се явих на конкурс за избор на изпълнителен директор на новосъздаващата се ССБ. Впуснах се в непозната за мен област – борсовата търговия, и не бих казал, че бе непозната само за мен. По това време никой в България не знаеше какво е борса. Предприех този риск, но когато е млад, човек взема смели решения. И не съжалявам, защото от тогава до сега животът ми е доста щастлив и пълноценен. Вече 32-33 години съм изпълнителен директор.

- Защо и как избрахте точно тази сфера да правите кариера? Кога разбрахте, че сте взели вярното решение?

- Промяната на икономическата обстановка у нас след 1989-1990 г. накара нас – младите хора, да се захванем с частен бизнес, какъвто дотогава в България не съществуваше. Лично аз с удоволствие се захванах с борсова дейност, защото беше непозната и наистина е за млади хора. Тъкмо се бях дипломирал, търсех интересно поприще и с две ръце прегърнах идеята да стана шеф на току-що създадeнaта ССБ. Тази сфера си я намерих точно по специалността. Завършил съм икономика или по-конкретно „Статистика“. За мен тя е най-уникалната специалност, това е статистиката, където числата дават възможност да се вземат верните решения. Когато изучиш правилно пулса на числата или така наречената „поезия на числата“, можеш по-спокойно да гледаш на един икономически процес. А борсовата търговия е точно това – работа с числа, икономически показатели, цени, търговия, икономика. Разбрах, че съм взел вярното решение, защото е хубаво човек да си тежи на мястото. Да не кажа, че каквото си учил, това трябва и да работиш, защото именно тези 4-5 години дават стабилността в професията. Спокоен съм, че съм си намерил своето място, а и времето показа, че тези 32 г. в борсата не са били напразни. Наредихме се на картата на развитите борси по света, Софийската стокова борса е единствената българска, поканена за пълноправен член на Световната организация на борсите.

- Има ли решения, които се диктуват от вашата конкуренция? А обратното наблюдавали ли сте?

- Хубаво е на една сравнително голяма територия да има една борса, защото тя е концентриран пазар. За много кратко време поради липса на закон, липса на регулация и поради огромната предприемчивост на българина в България се създадоха много борсички. Това практически убива смисъла на една борсова институция. Борсата представлява пазар на много на брой търговци, събрани на едно място. Именно тях аз наричам наши конкуренти и от тях съм научил как не се прави борсова търговия в една държава. С конкуренцията още от началото се стараем да направим възможно най-правилния модел за организация за такава търговия. Стъпките, които се диктуват от конкуренти, са стъпките на нововъведенията. Аз също съм бил конкуренция за другите, взаимно се стараем да сме все по-добри и все попрофесионално поставени, за да сме полезни за бизнеса. Искам да подчертая, че говоря за далечната 1991 г. В момента нямаме конкуренция. Има 3 лицензирани от държавата борси, като нашият пазарен дял е над 95%, другите две - В Пловдив и Русе, са с доста по-скромни възможности.

- Каква е ролята на екипа ви във вземането на решения? Умеете ли да се вслушвате и доверявате?

- Ще започна с изтърканата фраза, че сам човек нищо не може да свърши, колкото и да е гениален. Ролята на екипа е изключително важна, защото именно той прави самата институция, не ръководителят. Той е само лицето, което ги представлява. Изключително много ценя моите колеги и не само че се вслушвам, ами аз изцяло ги слушам. Често се шегувам и хората около мен са свикнали с този мой майтап. Знаете ли какво е изпълнителен директор? Това е директорът, който изпълнява това, което му подскаже неговият екип. Силният мениджър е този, който дава възможност екипът му да диктува верните решения. Това е моят стил на работа - да давам воля на служители свободно да ми казват кое би било по-добре в моята работа.

- Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е интересно да се развивате и доказвате?

- Бъдещето в борсовата търговия е доста примамливо. Идват все нови и нови, атрактивни стоки и инструменти. Преди няколко десетки години въобще не се говореше за борсова търговия с горива. Сега те са един от най-активните участници на борсовия пазар. Последните години на преден план излиза търговията с електроенергия. Бих я нарекъл „стока на бъдещето“. В последно време и природният газ набира популярност и може би много скоро ще изпревари електричеството и петрола и ще стане водещ. Има инструменти в чисто борсов аспект, които са много популярни на Запад, надявам се и тук да успеем да ги развием. Това са т. нар. индекси върху съответните стоки, нещо подобно на потребителска кошница, които се търгуват по световните борси. Другото е фючърсната търговия – търговия за бъдеще време. Такъв тип сделки в България не са познати. За да стартира фючърсната търговия у нас с участието на стоковите борси, съвместно с Фондовата борса и Централния депозитар създаваме първата в България Клирингова къща.

- Най-интересното предизвикателство, което получихте от живота?

- Животът е изпъстрен с доста интересни предизвикателства. Първо, трябва да бъдем образовани и да завършим, впоследствие е хубаво всеки човек да остави нещо след себе си. Моето семейство, съпругата ми, детето ми, а вече и внук са богатството, което имам зад гърба си. От една страна, е предизвикателство, от друга, е удоволствие човек, занимаващ се с бизнес, в по-голямата част от живота си да не остана единак. Да не остане сам и необразован, нищо, че е много богат. Ако трябва да бъда по-конкретен, предизвикателство е да имаш образование и да създадеш хубаво семейство, което винаги да те подкрепя.

- Как решавате, че някой е ваш приятел? Само емоциите ли диктуват тези процеси?

- Винаги се почва с емоция. За да искаш един човек за свой приятел, първо има емоционален подтик. Не може само интересът да е на преден план и някой да ти е приятел, защото може да ти е полезен. Това са временни отношения. След емоцията с годините идва равносметката. И си даваме сметка дали този човек е бил истински и дали може да се разчита на него, или пък лъже и ни използва. Имам щастието да съм заобиколен от голям приятелски кръг. Помагал съм на много хора, даже един мой приятел наскоро ми каза, че съм направил много хора в България милионери. Помагал съм им да развият своя бизнес, давал съм добри съвети, като аз също имам приятели, на които съм разчитал да ми помагат. Разбира се, на всички ни се е случвало някой, когото сме допуснали близо до себе си, да е некоректен. Но дори и в такива ситуации не съжалявам, че ми е бил приятел. Това са уроците на живота, не можеш винаги да ходиш по правата пътека, трябва и да кривнеш оттук-оттам.

- Кой взема решенията във вашето семейство и по какъв начин става това? Чрез общ съвет или с друг ритуал?

- Най-вярно е да кажа, че ги взимаме съвместно. Макар че в много отношения жена ми е доста по-подготвена от мен в битов аспект. Ние, мъжете, трябва да слушаме жените си, когато ни дават съвети за развитието на семейството, на живота ни. По отношение на бизнеса никой от семейството ми не взима участие, защото те разбират, че това е далеч от тях. В работата се вслушвам в моите колеги, но в живота се съветвам само с жена ми. Не може един човек да командва всичко около себе си, той ще се превърне в самовлюбен тиранин, а аз смятам, че не съм такъв. Напоследък дори много се вслушвам и във внука ми, защото бъдещето е в него.

- Важно ли е да имате до себе си някого, с когото да споделяте успешната си кариера и да взимате важните решения?

- Който се опитва сам да решава, винаги ще сбърка. Важно е да имаме до себе си някого, с когото да споделяме кариера, важни решения. Не говоря само в семеен план, а и за партньори в бизнеса, колеги, екип. Важно е да има хора около теб, за да не се чувстваш изолиран. Най-нещастни са хората, които, опиянени от жаждата за власт и пари, забравят, че около тях има хора, а не подчинени. Тези хора мислят единствено как да запазят своята идентичност, своето богатство, своето достойнство горе на върха. Но ако там горе си сам, е много скучно и вятърът брули ужасно.

- Как се успокоявате в случаите, когато разберете, че сте взели грешно решение?

- Естествено, взимал съм грешни решения, за жалост. Може би не често, но си признавам, че през тези години в бизнеса съм правил грешки. Важно е бързо да ги осъзная и бързо да обърна направлението, по което съм тръгнал, в правилната посока. Фатални грешки не съм правил никога, но грешни решения съм взимал и съм се доверявал на хора, на които не е трябвало. Спокойно ми е, че след толкова изминали години борсата се е утвърдила и продължава да повишава своята ефективност, така че сме на прав път. А в личния живот грешки не съм правил, защото съм доволен от това, което имам до момента, и не смятам, че е грешно.

- Вярвате ли във втория шанс? А в третия?

- Трябва да вярваме във всичко. И във втория и третия шанс, разбира се, зависи за какво се отнася. Ако сме излъгали някого и след това го молим за шансове, е безсмислено. Ако мен някой ме излъже, трудно ще му дам втори шанс. Но философски погледнато, за всяка грешка си има и прошка, стига да е в рамките на поносимото. Втори шанс трябва да има, но зависи от степента на грешката.

- Как мъж с много ангажименти възпитава своите деца и кое е най-важното в общуването с тях, така че успелият мъж да може да се нарече и успял баща?

- Всеки мъж, предполагам, иска да няма грешни ходове. Да бъде винаги праволинеен в безгрешна посока по отношение на възпитанието на децата. Трябва да се стараем да бъдем пример за своите деца и половинка, като това не бива да се превръща в състезание. Състезание може да има в сферата на спорта, в бизнеса, но в едно семейство – не. Трябва да изслушваш детето си, ако си сбъркал, да намериш начин да се поправиш, и е много важно да гледаш встрани добрите примери. Ако щеш, по медиите, ако щеш от приятели, роднини, съседи. Нито един родител не е бил научен, създавайки семейство и деца. Учи се сам как да се отнася с тях, гледайки от околните или от опита със своите родители, баба и дядо. Това е дълъг процес и не бива да спира, ако имаш желание да си добър баща. Слабите хора се оправдават, че нямат време за семейството, отдавайки се изцяло на бизнеса. Не мисля, че попадам в тази група, винаги съм смел в решенията си, но не бих се оправдавал, че нямам време за това или за онова. Не се плаша от предизвикателства, влизам смело и това прави един мъж по-сполучлив и като съпруг, и като родител. А когато говорим за бизнеса, е много важно ръководителят да мисли за служителите, които работят за него и са помогнали за успеха. Свидетел съм на случаи, в които ръководители забравят за тях и от здравословна, и от финансова гледна точка. След като институцията расте и трупа добри приходи, това трябва да се отрази и върху служителите. Конкретно в частния безнес трябва да се отделя значителен дял за хората, които са успели да те бутнат до върха. Нужен е морал да не се превръщаме в чичо Скруч, който си брои парите и вижда колко богат става, а хората, помогнали му да стигне дотук, стоят на ниски възнаграждения.

- Кои са предразсъдъците за мъжете и мъжеството, на които все още сме подвластни?

- Мъжество е смелостта да вземаш решения, да ги отстояваш и да защитаваш доводите си. Да защитаваш своите колеги, своето семейство – това наричам аз мъжество в добрия смисъл на думата. Ръководителят трябва да притежава такива качества. Не съм привърженик на мъжеството от гледна точка на половото неравенство, защото не са един и два примерите на прекрасни, успешни жени начело на бизнес. Те също проявяват голямо „мъжество“, ръководейки екип без разлика от пола. Белег на мъжество е също да можеш да казваш „извинявай“ и „благодаря“. Тропането по масата и крясъците не са мъжество, а признак на слабост. Мъжеството е усмивката, добрата дума, благодарността, извинението, прошката.

Може да намерите „Мъжете с решения“ на местата за продажба на списания в цялата страна.