Кой стои зад фалиралия румънски застраховател „Сити“, чието източване е обект на разследване в северната ни съседка? Преди 2 години лидер в застраховките „Гражданска отговорност“, позиция постигната с ценови дъмпинг, „Сити“ се оказа пирамида, източвана системно от своите босове и според оценките, откраднала от румънския потребител няколкостотин милиона евро.

Според медийни публикации в съседна Румъния, хора, свързани със „Сити“, са изградили мрежа, в която са оплетени и държавни служители – поименно назованите Кристиян Рошу, вицепрезидент на ASF, отговарящ за сектор „Застраховане и презастраховане“, и Марчел Валентин Йонеску, директор на дирекция „Застраховане и презастраховане“ в застрахователния надзор на румънския финансов регулатор.

Тръгнахме по следите на имената, които се появяват в различните документи на „Сити“ и през няколко свързани лица се оказахме оплетени в много дълбока мрежа от контакти и връзки, градени от ченгета и шпиони още по време на Студената война.

City Insurance“ е била контролирана от „Vivendi International SRL“, която е мажоритарен собственик с дял от 85.23%. Вече ви разказахме, че реален бос на компанията е бил Дан Одобеску, чиято жена Родика е сестра на жената на бившия премиер на Румъния Адриан Нъстасе – Дана.

Дана и Родика са дъщери на Анджело Микулеску – част от политическата върхушка по време на комунистическия режим, бивш земеделски министър между 1969 и 1981 г., който между 1975 и 1981 се издига до вицепремиер. Тъстът на шефа на „Сити“ няколко години е бил и депутат, а преди падането на режима служи като посланик първо в Китай, а след това и в Мианмар. Именно в странство гo заварва падането на Берлинската стена, Румънската революция, краят на Комунизма и екзекуцията на Николае и Елена Чаушеску.

Интересни са и имената на партньорите, които излизат в документите на мажоритарния собственик на „City Insurance“. За Флорин Дима в пресата пише, че е част от любопитна група, подкрепяна от бивши офицери от румънското разузнаване. Бизнес връзките на Дима водят към бизнеса на „RAFO Onesti“ – една от най-големите петролни рафинерии в Румъния и Източна Европа, приватизирана през 2001 г.

Според по-стари публикации, Флорин Дима е свързан през базираната в Лондон „Petrochem Limited“ с Йон Матичук. Матичук от своя страна през компанията „Metropolis Real Estate Developers SRL“ е бил акционер в „Grivi?a SA“. В същата компания навремето вицепрезидент е не кой да е, а Филип Теодореску – бивш ръководител на Трето управление – Контраразузнаването, от времето на Комунистическия режим в Румъния.

Именно тези имена са ключови, по отношение на руските връзки на капитала на „Сити“.

Шпионинът Йон Матичук и живеещият в Швейцария бизнесмен Флорин Дима стоят зад офшорката Mossack Fonseca, станала популярна след публикуването на Досиетата „Панама“. Името на Дима, роден в Румъния, но имащ швейцарско гражданство, се появява като партньор и в други бизнес начинания, където е в съдружие с бивши агенти на контраразузнаването.

За Тодореску, освен че се издига до върховете на контрашпионажа, се знае и, че е действал под прикритие в Турция. В началото на демокрацията бива задържан заради кървавото потушаване на т.нар. Революция в Тимишоара през 1989 г. През 1991 е освободен и влиза в частния бизнес.

Още през 80-те Теодореску и Матичук имат връзки с Константин Чобану, уличен от западни служби в участие срещу атаките срещу редакцията на „Свободна Европа“ в Мюнхен през 80-те, заедно с терориста Илич Рамирес Санчес, останал в историята с прякора си Карлос Чакала. В Бон Чобану отговаря за вербуването – информация, която той не отрича. След атентата срещу „Свободна Европа“ е обявен за шпионин и изгонен от Германия. Освен „дипломат в Германия“, Чобану през годините е бил под прикритие и в Лондон, където се представя като експерт от Световния икономически институт. Бил е и в Япония, където успява да прихване тлъст плик с нови разработки и интересна технологична информация. След 90-те влиза в бизнеса с мебели и химични продукти.

През 1991 г. апетитната хапка „Grivita SA”, оперираща в сферата на металообработването, е приватизирана и е под контрола на Стефан Маргинян – също е бивш полковник от комунистическия държавен апарат. Предприятието е ценно защото негова собственост са скъпи имоти в столицата Букурещ. По-късно – през 2006 г. вече изключително богатия Маргинян продава 40% от компанията на своя другар Матичук за жълти стотинки – едва 2,6 млн. евро. Йон Матичук и Тодореску са шефове в „Grivita SA” и преди покупката. Ето в такива води плуват акционерите на „Сити“.

Матичук, Теодореску и Чобану по време на Комунизма служат вярно на режима. По време на Студената война те са изпратени да служат отвъд „Желязната завеса“. Впоследствие използват добитата информация и връзки, за да развиват собствени бизнес начинания. Така след революцията се „преквалифицират“ в безмилостни капиталисти. Те практически приватизират връзки, натрупани в сектор „Чуждестранна търговия“ (считана за прикритие на румънските шпиони) и ги използват, за да трупат капитали след 90-те.

Официално, в по-късните години, се оттеглят от бизнеса и се пенсионират. Неофициално обаче са считани за част от елитен финансов клуб, участващ в разпределението на капиталите в Румъния.

За да се добие представа колко важни задачи за режима са били давани на подобен тип хора и колко дълбоки са връзките, си струва да се спомене името на един друг офицер, изпратен да шпионира Запада в същия период. Става дума за младия офицер на КГБ в Източна Германия Владимир Путин, който е там със същите задачи. Според анализатори, по всяка вероятност Путин, точно като Чобану, е участвал в подпомагането на подривна дейност и антизападни терористи.

На фона на тези свързаности, твърденията на „Евроинс“, че при атаката от страна на лица зад „Сити“ целта е удар срещу цялата финансова стабилност и че може да става въпрос за опит за предизвикване на трус във финансовия и застрахователен сектор в Румъния и България, могат да бъде гледани в нова светлина.

Акционери на „Евроинс“ говориха директно за „руска хибридна атака“, с която страната-агресор може да опита да предотврати присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство и да нанесе дългосрочни щети на финансовите системи в Румъния и България. Дали е така, разбира се, може само да се спекулира, но от разказаното до тук се стига до заключението, че шансът да са прави, е сериозен.

Големият въпрос е дали някой от сегашните държавни служители в финансовите надзори и специалните служби на двете страни към днешна дата им помага?