Еврозоната има нужда от България, защото България е фискално отговорна, а политиките в тази област поне до последните няколко години са били винаги много сериозни. Това заяви проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания на БАН при представянето на икономически перспективи от въвеждането на еврото в България на днешното заседание на Събранието на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките (БАН).

Проф. Бобева отбеляза, че в момента се намираме в една изключително сложна ситуация. По думите ѝ всичко, което се случва около нас, не намира обяснение, а няма котва, около която да има някакъв поне частичен консенсус за това какво представлява този преход и дали да го направим. Сред причините за това страната да е в такава сложна ситуация е и това, че хората, които се занимават с икономика - изследват, анализират и се опитват да предвидят икономиката, не казват ясно какво представлява еврозоната, накъдето сме тръгнали, и какъв ще бъде ефектът за страната ни, посочи тя. “Имаме и институционален проблем. Вчера министърът на финансите съобщи, че в работната група, в която се анализират ефектите от еврозоната, няма консенсус между представителите на БНБ и на Министерство на финансите и в такава среда е съвсем естествено да избуяват всякакви политически крайности и всякакви формули, които съвсем объркват хората, които професионално не се занимават с тази работа”, каза още Бобева.

Според нея няма единен академичен отговор за това трябва или не трябва да приемаме еврото. “Това е въпрос на избор, но за да избереш, ти трябва да знаеш. Така че това знание ни липсва”, каза тя и допълни, че това се демонстрира непрекъснато и от професионални среди. Ако ние успеем това да направим, да кажем поне истините, които са ясни, тогава ще направим и избора по-ясен, посочи още Бобева.

В еврозоната вече са 20 страни с 340 милиона население от 27 страни-членки на ЕС, каза тя и допълни, че ако сме извън зоната, ние сме малцинство. Според нея, ако останем извън зоната, ние ще се окажем в периферията. По думите ѝ е много лесно да не влезем в еврозоната, просто трябва да не изпълняваме критериите.

Бобева напомни, че ние искаме да влезем в еврозоната още от преговорния процес за влизането ни в ЕС. Тогава защитавахме това, че искаме с влизането в ЕС да влезем и в еврозоната. Според нея, ако ние тогава бяхме признали валутния механизъм като равностоен на валутния борд, вече отдавна щяхме да бъдем в еврозоната. По думите ѝ тласък към приемането на еврото беше това, че ни позволиха левът да влезе във валутния механизъм, което се случи от юли 2010 г, предаде БТА.

Тя отбеляза, че сега се чуват изказвания, че ни искат в еврозоната. Бобева посочи, че досега не са ни искали там, а сред аргументите са били, че имаме висок дефицит по текущата сметка, а след това, че не бил подходящ момент - имало криза. Сега има някаква пролука, според нея.

Бобева отбеляза, че ние сме изключително дисциплинирана във фискално отношение държава. Според нея това е и причината част от икономистите в страната да се притесняват от влизането в еврозоната, защото като влезем в нея, изведнъж ще започнем да харчим безогледно. “Ами последните две-три години това правим в общи линии, без да сме в еврозоната. Така че тези притеснения според мен не са достатъчно силни”, каза тя.

Икономистката отбеляза, че еврозоната има нужда от България, защото България е фискално отговорна, а политиките в тази област поне до последните няколко години са били винаги много сериозни. Според нея България също е критерий за валутна устойчивост. Тя отбеляза, че ние сме уникални - валутен механизъм във валутния механизъм. Бобева отбеляза, че заради валутния борд ние сме критерий за валутна устойчивост и изгоди.

Сложността на икономиката не дава възможност за категорична и ясно измерима оценка на ефектите от приемането или неприемането на еврото, отбеляза тя. Както ползите, така и загубите обаче са силно преувеличени, смята Бобева. Според нея някои ползи са безусловни - например със сигурност българската икономика, като силно зависима от външната търговия със значителен сектор на туризма, ще се повлияе положително от приемането на еврото и премахването на валутно курсовите разходи. Със сигурност ще се повиши репутацията на страната и икономиката, посочи още Бобева. Трябва ли да отчитаме рисковете пред еврозоната като висока задлъжнялост, попита тя и отговори, че действително има такива, но, според нея, в еврозоната има и страни, които с добра структурна и фискална политика компенсират рисковете. На въпроса дали си губим суверенитета, Бобева посочи, че това е така, но и ще участваме във вземането на решенията. Няма да сме периферия, допълни тя.

Според Бобева трябва да комуникираме професионално и честно ползите и рисковете към еврозоната, а и пътят след това. Българска народна банка и Министерство на финансите трябва да постигнат консенсус в това какво мислят за еврозоната. По думите ѝ, трябва да спрем с популизма и свръх очакванията.

Нека да покрием критериите и вече ние да кажем дали искаме или не искаме да влезем, а не другата страна да ни диктува кога и защо, каза още проф. Даниела Бобева. Тя препоръча страната да поддържа нисък дефицит след изборите, да не стимулираме инфлацията с безумни политики, да престанем да се самоунижаваме. Според нея не бива да се държим като “бедния роднина”. По думите ѝ това помпа и агресивни националистически тенденции в страната. Хората, които харесват Европейския съюз, са болшинството, а те искат ясно да им се говори, посочи още Бобева и допълни, че те не искат да ги залъгваш, а да се държиш достойно. Проф. Бобева посочи, че няма да влизаме през задния двор.