Жилищните сгради в България трябва да имат гаранционен срок за ползване, записан в нотариалните актове, а не както досега - само експлатационен от 10 години. На това мнение са част от строителните инженери в Благоевград, съобщава БНТ.

Симитлийското село Крупник в Кресненското дефиле още помни мощните трусове от 1904 година със сила 7.8 и 7.2 по Рихтер. Малкото по онова време селце е сринато, а загиналите са над 200. Днес експертите са единодушни, че компромис със строителството в една от най-опасните сеизмични зони на България не трябва да има.

"Между 90-те години качеството на материалите, които са влагани в сградите е съмнително. След 2005 година, с навлизането на новите модерни технологии и за куфраж, и нови модерни методи от Европейския съюз, качеството на сградите се подобри значително, а след 2015 можем да твърдим, че имаме много добра земетръсна устойчивост на сградите", коментира строителният инженер Спас Митев.

"В България строителните материали са качествени, отговарят на земетресения до 9-та степен", коментира Васил Байрактарски, търговец на строителни материали и строител

Според строителния бранш най-големите рискове при строежите днес са полагането на по-малко материали, бързото строителство и некачествената работна ръка. Контролът върху процеса до голяма степен се спазва, но има и трудности:

"Държавата не може да се справи сама с това нещо. Тя трябва да даде част от контролните функции на фирми, проектанти, конкуренцията поражда повишаване на качеството. Не на последно място стои проблемът и с по-старите жилищни сгради и т.нар. „срок на годност. Дали след това ще бъдат разрушавани, привеждани в нови норми или да не могат да бъдат продавани, но трябва да се знае, че животът на сградите е ограничен", каза Спас Митев, строителен инженер.

Висок риск при земетресения носят и нерегламентираните ремонти на носещи стени в апартаментите. Независимо дали са ново или старо строителство, при по-силен трус, липсваща носеща стена би сринала цял 5 етажен блок, смятат специалистите.