Българската народна банка незаконно е забавила изплащането на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка (КТБ) в продължение на месеци през лятото на 2014 г. и е окончателно осъдена да плати вреди на потърпевшите. Това става ясно от поредица от решения на Върховния административен съд (ВАС) от първата половина на април, съобщи  "Сега".

С 9 години закъснение ощетените граждани, сред които А. Харизанова, Н. Карагьозов, М. Иванова, ще получат обезщетение от централната банка заради незаконното ѝ бездействие в размер на съответно на 4309 лв., 5632 лв. и 5624 лв. за претърпени имуществени вреди. Решенията по делата, заведени по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), не подлежат на обжалване.

И трите решения на ВАС постановяват, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е трябвало да започне изплащането най-късно на 25 юли 2014 г. - тоест около месец след затварянето на КТБ на 20 юни. Реално обаче процедурата стартира с отнемането на лиценза на КТБ на 5 ноември 2014 г. и хората получиха достъп до парите си чак на 4 декември същата година, тоест близо половин година след затварянето на банката.

Ощетени от бяха около 255 000 души, колкото по официални данни бяха вложителите в КТБ с гарантирани влогове към 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете им изплати към 3.6 млрд. лв., но с огромно закъснение.

КТБ бе затворена и поставена под специален надзор от БНБ на 20 юни 2014 г. На тази дата тогавашното ръководство на четвъртата по големина към онзи момент банка уведоми БНБ, че е спряло всички разплащания и банкови операции. Още същия ден БНБ наложи специален надзор на КТБ и забрани изплащането на всички влогове, а впоследствие и намали лихвите по тях до пазарните. Въпреки това някои вложители успяха да си върнат парите чрез цесии и прихващания с кредитополучатели, които впоследствие бяха оспорени като незаконни от синдиците на КТБ.

През лятото на 2014 г. БНБ отказа да вземе решение за стартиране на процедурата по изплащане на гарантираните депозити - такива са влоговете до 100 000 евро (196 000 лв.). Според българския закон тогава изплащането трябваше да започне до 20 дни от отнемането на лиценза на банката, което обаче стана чак на 6 ноември 2014 г.

В същото време към 20 юни 2014 г. у нас действаше Директива 94/19 на ЕС. Според нея съответният гаранционен фонд трябва да започне изплащането на гарантираните депозити в срок от 5 работни дни, след като се установи неналичност на тези влогове. Тъй като директивата има по-висша юридическа сила от българския закон и в този случай е имала директен ефект, БНБ е трябвало да се ръководи от нея, въпреки че тя е била транспонирана неправилно в българското право. Според предходни решения на Административен съд – София град от 2021 г. и 2022 г., които сега се потвърждават от ВАС, БНБ е нарушила правото на ЕС, като не е обявила в срок от 5 работни дни след 20 юни (тоест до 27 юни 2014 г.) неналичност на депозитите в КТБ. Изплащането на влоговете е трябвало да започне най-късно на 25 юли 2014 г.