Отпадането на антикризисните мерки ще стимулира инвестициите в енергетиката

Милена Виденова е мениджър с над 21 години опит в банковото, застрахователното и финансовото дело. От август 2020 г. е изпълнителен директор на Axpo България и ръководи екип от над 100 професионалисти. Професионалният ѝ път е свързан с отговорни позиции в немската HypoVereinsbank, UniCredit Bulbank и австрийската HYPO NOE Gruppe Bank. През годините е била регионален мениджър на българския клон на кредитния застраховател Coface. Била е и изпълнителен директор на производителя на асансьори KONE. Има опит като предприемач в областта на застрахователното посредничество и финансовото консултиране. Завършила е магистърска степен по международни икономически отношения в УНСС - София, има множество специализации в страната и чужбина.

- Госпожо Виденова, цената на газа на международните пазари се понижи значително последните месеци и достигна нива от около 40 евро на Мвтч. Каква е Вашата прогноза за развитието на цените до края на годината?

- Има няколко фактора, които способстваха ниската цена на газа. Зимата беше изключително мека, а миналата година газовите хранилища се запълниха при високи ценови нива. Така започна пренастройване на потреблението на част от големите индустриални предприятия. Всичко това повлия както на цените на газа, така и на цените на тока, които не са в пряка линейна връзка.

Като търговец на енергия, Axpo България не може да се ангажира с прогнози за развитието на цените.

Разбира се, на дневен ред стоят много фактори, както геополитически, така и метеорологични. По отношение на цените е трудно да се каже дали това ще е трайно понижение или отново ще наблюдаваме резки промени на пазара.

Много от страните в ЕС правят преразглеждане на енергийния си микс. Относно България, Министерството на енергетиката публикува наскоро стратегическа визия, в която фокусът е върху възобновяемата и ядрената енергия в средносрочен и дългосрочен план, което също ще има влияние върху цените.

- През изминалата година бяхме свидетели на голяма ценова волатилност. Как тя се отрази на финансовите резултати на компаниите в сектора? Можем ли да говорим за свръхпечалби като при енергийните производители?

- Със сигурност няма място за свръхпечалби при търговците на енергия. По данни на Асоциацията на енергийните търговци, в която Axpo България също членува, първите десет по големина фирми отбелязват марж между 2,5% и 5%. Това зависи много от стратегията на съответната фирма. Ако тя не е спекулативна, а има хеджиране на позициите, рискът по отношение на волатилността е управляем, и при една търговия под формата на стокови деривати, има реализиран и нереализиран резултат. Така са структурирани продуктите във времето, така че в никакъв случай не може да се говори, че има свръхпечалби, а по-скоро един нормален марж на печалба от дейността. Ръстът на оборота, който се отчита при Axpo е от това, че има диверсификация на пазарите, на продуктите и услугите, но маржът е под 2,5%.

- Вече споменахте пълните газохранилища в Европа като един от факторите за намаляване на цената на газа на международните пазари. В същото време у нас се заговори, че количествата, нагнетени в Чирен, са били закупени на високи цени, и включването им в енергийния микса по-скоро би довело до допълнително поскъпване на газа у нас. Какво ще е влиянието на пълните газохранилища върху пазара според вас?

- При една нормална студена зима, каквато, за щастие, нямахме, би трябвало хранилищата да са вече изпразнени и да остават около 10-15%. Това не се случи, а температурите не само в България, но и в много други държави бяха рекордно високи. Това, че България се оказва с напълнено хранилище на висока цена е резултат от това, каква е била политиката по отношение на договорите – дали е имало диверсификация, дали договорите са били хеджирани, дали те са били дългосрочни и т.н. Начинът да се редуцира този ефект за предстоящата зима е да има повече диверсификация на доставките, възможност за LNG доставки, и съответната енергийна логистика да бъде осигурена. Голям плюс е, че заработи интерконекторът с Гърция, където голяма част от капацитета е зает от Булгаргаз. Постигна се значителна диверсификация, така че да може да има доставки, които да не са само краткосрочни, а дългосрочни.

Въпросът за това как ефектът би се разпределил трябва да се обсъди на държавно ниво и да се види дали има възможност да се покрие от бюджета или от европейски средства, за да не се трансферира тази цена по веригата на другите потребители.

- В опит да се защитят потребителите на европейско ниво бяха въведени редица регулации като например таван на цената на газа, изземване на свръхпечалбите на енергийните производители и др. Как гледате на тези регулации? Как те се отразяват на пазарите на енергия?

- Всички тези регулации, които се въведоха, убиват средносрочния и дългосрочния пазар. Първата държава, която започна да въвежда такива регулации, още преди решението на Европейския парламент, беше Румъния и след това други страни в региона се присъединиха. Тъй като при търговците няма свръхпечалби, това доведе до невъзможност да има пазар с хоризонт повече от месец или тримесечие, което при крехката ликвидност на пазарите на енергия в ЦИЕ доведе до това, че обемите и сделките намаляха. Силно се надявам, че това е една временна ситуация и нещата ще се върнат на пазарен принцип. Инвеститорите се нуждаят от стабилна и предвидима регулаторна рамка.

- Мислите ли, че тази година ще настъпи това успокояване на пазарите?

- Заявките са, че 2023 г. ще бъде също толкова динамична и интересна, тъй като има висока степен на несигурност. В момента сме свидетели на известна турбулентност на финансовите пазари. Цялата геополитическа несигурност сега е допълнена от финансови рискове, които надявам се, че с умелата интервенция на централните банки ще бъдат овладени, и ще се даде възможност за спокойна работа на фирмите. В противен случай това би довело до последици, които ще се отразят както на цената на финансиране, така и върху общите рискове и може би, в някаква степен, върху цената на емисиите на въглероден диоксид.

- Какво да очакваме тогава в по-дългосрочен план на пазара на електроенергия?

- Това, което е важно в дългосрочен план, е производството на водород, на инфраструктура за водород, батериите и по-големият зелен дял в енергийния микс. Това изисква увеличаването на инвестициите в инфраструктура, в мрежата на ЕСО и на електроразпределителните дружества. Държавата трябва да каже доколко иска да насърчи този процес.

А ролята на Ахро като търговец е да даде различни индивидуални решения – било то за търговията с гаранции за произход, било за дългосрочно или краткосрочно изкупуване на такъв тип енергия.

Това, разбира се, е в контекста на финансова стабилност на пазарите и отмяна на всички действащи рестрикции в момента и наложените временни кризисни мерки.