Заради студовете през пролетта реколтата ще е слаба

Ако има български плодове това лято на пазара, ще са в много малки количества. Причината - студовете в края на март, заради които са измръзнали дръвчетата. Такива поражения вследствие на студените дни не е имало от 15 години, твърдят от Асоциацията на овощарите в България.

Засегнати са най-вече насажденията в източната част на страната и в района на Пловдив и Пазарджик, пораженията са върху череши, праскови, нектарини и кайсии.

Ранните български череши

излизат на пазара в последните

две седмици на май

и първата седмица на юни, но тази година се очаква реколтата да е слаба.

Производителите прогнозират, че цената им няма да е по-ниска от 10 лв. за килограм - двойно по-висока от миналата година. Малки ще са количествата и от български праскови и кайсии.

Сливите са другите плодове, по които има поражения от студа, но не чак толкова и реколтата щяла да е сравнително добра. При ябълките и крушите на места също има измръзнали, но не са в такива мащаби, както при прасковите и черешите, обясниха от асоциацията.

За да се застраховат от лошите климатични условия, някои от производителите отглеждат по няколко култури. Например едновременно череши, сливи и ябълки, тъй имат различна чувствителност към студа. Но тази година и това не е помогнало, защото

на 30 март например температурите

паднаха до минус 6 градуса

А на тези култури им трябват 2-3 часа на минусови температури, за да измръзнат.

Според овощарите тази година се очаква да има силен туристически сезон, но те няма да могат да се възползват от добрия пазар, който ще се отвори, защото нямат достатъчно количества. Освен това се създава и проблем за преработвателните предприятия, които правят компоти и консерви от праскови и кайсии.

Приходите на овощарите най-вероятно няма да стигнат. Разходът в овощните градини бил между 500 и 1000 лв. на декар за сезон и тези пари трябва да бъдат похарчени без значение дали има продукция, или не .

Част от фермерите, които са потърпевши от измръзването, са подали заявления в общинските комисии по земеделие за пропаднали площи. По информация на Министерството на земеделието от всички декларации,

общо са засегнати

4100 хектара

Когато комисията мине на проверка и установи, че измръзването не е 100, а 90% например, производителят няма да получи обезщетение от държавата, посочват обаче стопаните. Заради това преди десетина дни зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков проведе редица срещи със земеделците и им обеща, че при необходимост ще се правят и по два огледа на градините, за да се установи точно какви са пораженията.

От министерството заявиха, че обследването тепърва започва. Комисиите ще тръгнат на проверка в края на този месец.

Друг проблем е, че стопаните няма как да си застраховат насажденията срещу измръзване или слана преди 20 април. Застрахователните компании покриват този риск за събитие, настъпило след 20 април, а тогава вече няма смисъл, оплакват се фермерите. Тогава времето вече се затопля. Поради това Джиков обясни, че догодина ще има коренна промяна в тази посока.

“Ниските температури тази пролет

удариха овошките по време на

цъфтежа

в Североизточна България и при сливите и черешите в този район нещата са зле. Но не може да се каже, че навсякъде в Североизтока реколтата е загубена. Появиха се съобщения за измръзване и на отделни места в Южна България. Дъждовете и градушките могат да доунищожат това, което е оцеляло”, коментира доц. Ангел Иванов, дългогодишен преподавател в Аграрния университет в Пловдив.

Според него не толкова топлата зима, а сушата е големият проблем.

“Вегетацията започна при голям воден дефицит. Сегашните дъждове, които се изсипват на петна, няма как да компенсират липсата на влага. Проблемът е, че заедно с тях падат и градушки, а сега сме в началото на техния сезон”, допълни доц. Иванов.

Ученият е категоричен, че в момента никой не може да предвиди каква ще е реколтата. По думите му топлата зима се е отразила неблагоприятно и на овошки, и на житни култури. Трайните насаждения трябвало да преживеят период на по-ниски температури.

“Когато това го няма, се обърква биологията на конкретното растение и могат да се получат немного желани резултати”, дава пример ученият. И допълва, че и тази зима не е имало много сняг, който да предпази житата от измръзване и да напои добре земята, когато се топи.

“Засега житата се възстановиха от дъждоветe.

Рапицата е нацъфтяла

страхотно

Нивите от двете страни на магистрала “Тракия” приличат на жълто море. Но зависи докога. Ако се изсипе проливен дъжд, веднага ще ги затлачи и унищожи. Виждал съм слънчогледи на по-късен етап почти цъфнали и един пороен дъжд ги съсипва. Питите свалени на земята и покрити с наноси”, разказа доц. Иванов.

Казва, че по лозите няма измръзвания, но на някои места са нападнати от мъхнати бръмбари. Все още нямало оплаквания от нападения на брашнеста мана”, допълва агроспециалистът. И се моли природата да пощади земеделските стопани.

По-малко зърно в Европа, но повече  рапица и слънчоглед

Прогнозата на Европейската комисия за производството на зърно през тази година е намалена с близо 1 млн. тона до общо 130,2 млн. заради сушата в Испания. Предвиждането при ечемика е с 2 млн. тона надолу - 52,2 млн., а за царевицата – с 600 хил. тона до 64,4 млн.

Специално за Испания прогнозите за зърнените реколти са понижени с 20% само за месец. В доклад на испанската асоциация на фермерите се посочва, че тази година някои зърнени култури трябва да бъдат отписани в четири региона, като почти напълно щяла да е унищожена и реколтата от маслини.

България очаква тази година зърното да е в същите количества като миналата - малко над 6 млн. Засетите площи с пшеница са 1 184 307 хектара, 115 612 с ечемик, 7514 с ръж и 13 079 с тритикале. Данните показват, че 83% от посевите са в добро състояние.

Страната ни има и високи запаси - в складовете са 3 070 102 тона зърно, царевицата е 1 555 405 тона, а слънчогледът - 1 318 433 тона.

Големите количества свалиха значително и цените. В сравнение с миналата година при слънчогледа това намаление е 54%, с почти 30% е при пшеницата и с над 25% при царевицата. На Софийската стокова борса тон хлебна пшеница се предлага в рамките на 600-700 лева, но купувачите не дават повече от 400 лева.

За маслодайните култури в Европа прогнозата за производство на рапица е увеличена с 200 хил. тона до 20 млн. При слънчогледа очакванията са за 10,5-11 млн. тона, което е 18% повече от миналата година. Увеличението се дължи най-вече на по-големи добиви, тъй като площите са със 7 на сто по-малко в сравнение с 2022-а.

Очакванията на анализаторите на ЕК за износа на пшеница от ЕС през новия сезон са за 31 млн. тона – с 1 млн. по-малко в сравнение с мартенската прогноза, а за вноса са увеличени с 500 хил. тона до 8 млн. тона. Оценката за крайните запаси е вдигната рязко – с 1,5 млн. тона до 19,6 млн. тона. По-балансирани са промените в предвижданията на експертите по отношение на търговията с царевица, като са повишени с по 1 млн. тона както за износа, така и за вноса – съответно до 3 млн. тона и 24 млн. тона.

Предвиждането за вноса на рапица в ЕС през настоящия сезон пък е вдигнато с 200 хил. тона спрямо обявеното преди месец до 6,4 млн. тона.