"Мариците" дават нещо, което поддържа системата - честота. Фотоволтаиците произвеждат прав ток и затова им трябват турбини, които да поддържат тока. Нашата система не е готова да поеме толкова много фотоволтаици, ние трябва да инвестираме в поддържаща система, която произвежда честота на тока. Освен "Мариците" няма кой друг да го направи. Това обясни енергийният експерт Красимир Манов в студиото на Нова тв.
Експерти коментираха 6-те искания на протестиращите преди срещата на миньори и енергетици с представители на управляващата (не)коалиция.
Въпросът трябва да се отправи към правителството тогава, но от 1 януари 2026 г. не може да има държавни субсидии към ТЕЦ-овете, допълни Манов. Всичко е възможно да се договаря, няма тотални забрани от ЕС. Ключовото е, че тук сме пропуснали сроковете, 10-15 г. са пропуснати, каза още той.
Експертът изброи какво трябва да се направи:
Първо, трябва да започнем веднага да правим реактор в АЕЦ "Козлодуй", защото той ще стане след 15 г.
Второ, трябва веднага да оправим ПАВЕЦ "Чаира".
Трето, трябва да се освободят хората - малки фирми, физически лица, да използват фотоволтаиците. Това трябва да се насърчи по най-бързия начин.
Четвърто, ветропарковете - на тях не им трябва честота, те си я произвеждат. Това трябва да се случи много бързо, но съм скептик, че в правителството никой не разбира от тези неща, каза Манов.
Много голяма част от исканията на протестиращите не се отнасят всъщност до социалните нужди на хората, които работят в сектора и това е доста притеснително. Но Механизмът за капацитет е вид субсидия и от правна гледна точка няма как да стане, защото след 2025 г. нямаме право да субсидираме въглищните централи и те трябва да функционират на икономически принцип, заяви Констанца Рангелова, старши анализатор по програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията.
Има голяма разлика между нас и Полша - при нас въглищните централи се използват на по-малко от половината от своя капацитет. Тоест, ако ги приемем като резервни гуми - ние имаме 5 резервни гуми и 3 от тях са спукани. И от тази гледна точка има какво да бъде изведено от системата до 2038 г., допълни Рангелова. Тя обясни, че дори и да запазим въглищата, пак ще внасяме ток от чужбина, защото токът там ще е по-конкурентен като цени.
Не можем да не плащаме квоти, защото дори и да излезем от тази система, да кажем - напускаме ЕС, повече не искаме да участваме в нито едно от тези неща, въпреки това има механизъм за коригиране по границите на въглеродните емисии и електроенергията влиза в тази категория. И ако искаме да изнасяме ток, а ние сме голям износител, ще е необходимо да се съобразяваме с въглеродния интензитет, допълни Рангелова.
Когато се прие регламента беше ред на националните правителства да изготвят анализ каква е адекватността на системата, от какъв капацитет има нужда и ако не е достатъчно адекватна да отговори на променящата се ситуация на пазара - да стартира реформи и да им се предостави субсидия за осъществяването на тези реформи, обясни Меглена Антонова, ръководител на екипа на "Грийнпийс - България".