Удължаване с една година на срока на намалената ставка от 9 на сто ДДС за ресторанти и хотели предлага Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), съобщиха на сайта на бизнес организацията. Предложението идва във връзка с промените в данъчните закони, които ще се разглеждат днес от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Туристическият бранш, хотелиерите и ресторантьорите понесоха най-тежкия удар от ковид мерките, изтъкват от ССИ и допълват, че секторът има нужда от по-продължителен период на възстановяване поради дългия период на пълен локдаун в страната по време на пандемията.

ССИ припомня, че тези сфери на дейност са основен източник на работни места в България - по данни на Националния статистически институт заетите в тях са над 120 000 към края на юни. Предложеното удължаване на срока на действие на намалената ставка от 9 на сто ДДС ще има и антиинфлационен ефект, тъй като повишаването на ДДС би довело до нарастване на цените, смята от организацията.

През първата половина на септември от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, съобщиха, че събраните приходи от ДДС в туризма са се увеличили след въвеждането на ставката от 9 на сто, въпреки че тя е по-ниска. Според браншовата организация мярката е помогнала за изсветляването на сектора и за увеличаването на събираемостта. Повод за съобщението бе заявеното от премиера Николай Денков в телевизионно интервю, че не вижда причина заведенията да продължат да работят с намалена на 9 на сто ставка на ДДС. Ставката за ресторантьорите беше намалена от 20 на сто като антикризисна мярка по време на пандемията и продължи после като защитна заради високите цени на тока. След съпротива на бранша предложението за връщането на размера на данъчната ставка с бюджета за тази година отпадна.

ССИ не е убеден в ефективността на предложената промяна в Закона за ДДС, предвиждаща лице, което не получи фискален или системен бон в търговски обект, да има право да не заплати стойността на стоката или услугата. Организацията приема, че мярката е насочена към ограничаване размера на неформалната икономика, но вижда проблем при прилагането й, който може да възникне, в случай че продавачът издаде документ, който не отговаря на изискванията, но това все пак му даде основание да получи дължимата сума по трансакцията. Същевременно от ССИ посочват, че от купувачите не бива да се очаква да са информирани какви са реквизитите на фискалния или системния бон.

По отношение на широко дискутираната мярка "Бонус-донос", заложена в промените в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, от ССИ напомнят, че идеята да се дават награди при получаване на информация за укриване на данъци не е нова. "Очакването, че бизнес-партньори ще се издават взаимно, е свързано по-скоро с влошаване на отношенията помежду им. Не намираме за логично даден бизнес или служител да издаде свой контрагент или работодател, освен ако няма някаква лична негативна причина или облага за това", коментират от организацията. Във връзка с намеренията на вносителите с мярката да се осигурят допълнителни приходи, от ССИ смятат, че първо би следвало да се търсят начини за оптимизиране на разходната част на бюджета.

ССИ намира за сериозни предвижданите промени в сферата на данъците и осигуровките от трудова дейност, отнасящи се до работата на хонорар. С предложените промени се премахват нормативно признатите разходи (25 на сто при граждански договори), с което, според ССИ, ефективно се повишава данъчноосигурителната тежест. От организацията обръщат внимание върху темата с прикриването на трудова дейност и със свързания с това въпрос за работата от разстояние и какви би следвало да са задълженията на работодателите за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в този случай. Според ССИ проблем ще има с това как ще се идентифицират служителите, които работят в условията на прикрити трудови правоотношения.

Сред предложените промени е и въвеждането на глобално минимално равнище на данъчно облагане, според което минималната ставка трябва да стане 15 на сто и да се отнася за предприятия с приходи над 750 млн. евро (приблизително 1,47 млрд. лв.). По тази мярка ССИ смята, че повишаването на данъчното облагане, което се предлага и в други страни, няма да подобри ситуацията в държавите с високо данъчно облагане, дори може да я влоши. Мярката може да повлияе негативно на развиващите се страни, особено на тези, които разчитат повече на ниските данъчни ставки, каквато е България, посочват от ССИ и допълват, че ефективността на мярката също е под въпрос, тъй като въпросните икономики могат да се опитат да заместят ниските ставки с държавни помощи, субсидии и други инструменти.