Наясно сте, че бюджетът, от който имахме нужда да фигурира в националния бюджет за украинската мярка на база на изплатените суми от 2023 г. за 2022 г., не се случи. Очаквахме този проблем и въобще не сме изненадани. Ситуацията е такава и трябва да излезем от нея без да ощетим нито един земеделски производител. Средствата, които сме предвидили и са налични в бюджета на министерството не ощетяват нито една друга мярка и не вземат от нито един друг сектор. Това заяви по време на блиц контрол пред ресорната парламентарна комисия министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.

По думите му от 2 януари целият финансов и експертен екип на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) работи по тази "и още една" задача приоритетно.

Вътев обясни, че от европейски програми по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, където има задължително съфинансиране от националния бюджет, исторически е доказано, че има проекти, които не се случват. "Така се намериха и парите за втората половина на миналата година. На тази база сме направили прогноза и оттук ще извадим средствата, които сме сметнали, че са в разумния максимум", допълни аграрният министър по отношение на допълнителните 150 млн. лева, които се предвиждат за подпомагане по украинската помощ. 

Беше уточнено, че 68 млн. лева са от икономия на национално съфинансиране по интервенции на Стратегическия план, а останалите 82 млн. лева са съответно: 57 млн. лева от неразпределен остатък към момента, за който от началото на годината няма планирани мерки по него; 23 млн. лева от инвестиционни държавни помощи, които тази година е планирано да не стартират; 2 млн. лева са от икономия по преходна национална помощ за овце и кози заради достигане на прага.

"Досега сме работили с бюджет 300 350 000 лева, тази година бюджетът ни е 450 млн. лева в параграфа с всички мерки за държавни помощи, включително преходната национална помощ. Затова имаме реализиран остатък от 82 млн. лева. Предвидили сме нови мерки за финансиране, имаме увеличение на всички бюджети по настоящите новонотифицирани мерки с около 20 процента", разясниха от екипа на МЗХ.

"Във връзка с искането на сектор "Зърнопроизводство", обсъждахме различни варианти за подпомагане на петте култури – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, рапица. В тях сме взели предвид какви са разходите за производство по технологични карти, каква е структурата на земеделските стопанства, като сме изхождали и от средния размер на земеделското стопанство в сектор "Зърнопроизводство", каза Аделина Стоянова, директор дирекция "Директни плащания" в МЗХ, във връзка със споменаваните още 80 млн. лева, които са само за зърнопроизводителите, отделно от онези 150 млн. лева по украинската помощ.

На тази база са обсъждани различни варианти на подпомагане, включително и модулация. Ресурсът до момента не е финализиран окончателно, а е примерен.

По думите на Стоянова са разглеждали 3 диапазона: подпомагане на стопанства до 300 ха, които представляват 91,16 процента от стопанствата и обхващат 27,87 процента от земеделските площи (според анализите, те имат най-голяма нужда от подкрепа); до 600 ха, които представляват 95,64 процента от стопанствата и обхващат 47,18 процента от площите; до 1000 ха, които представляват 98,18 процента от стопанствата, които обработват 66,55 процента от земеделските площи. Работено е по варианти с прилагане на модулация при последните два диапазона – над 600 и над 1000 ха. "В разговори със зърнопроизводителите коментирахме и варианта за налагане на таван на плащанията по модела на Румъния", посочи Стоянова.

По думите ѝ разговорите трябва да продължат, за да се прецени кой има най-голяма нужда и да бъде подкрепен. Както тя отбеляза, тъй като вариантът с данъчните декларации за доказване на загуби не беше добре приет, в момента търсят други начини.

Към момента се говори само за първото полугодие, тъй като това е периодът на действие на бюджетната рамка, но министър Вътев изрази очакване Европейската комисия да удължи украинската помощ до края на годината. 

Стоянова допълни, че другата възможност за зърнопроизводителите е кредитна линия, която може да се активира в Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), за закупуване на семена, торове, препарати. За нея има наличен ресурс, предаде БТА.

На въпрос за индикативния график изпълнителният директор на ДФЗ Георги Тахов информира, че той е изготвен, като утре ще бъде обсъден с министъра и евентуално утвърден. "Ставките на плащанията по обвързаната подкрепа за животни утре ще са обявени, в петък плащаме и до края на деня сумите ще бъдат по сметките на бенефициерите", заяви Тахов.

По отношение на изпълнението на управленската програма в сектор "Гори" и по-конкретно, промяната на Закона за горите, чиято цел е реформа в сектора, като Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) бъде извадена от структурата на МЗХ, заместник-министър Мирослав Маринов припомни, че работната група е провела първото си заседание на 10 януари. След предоставената възможност за становища са постъпили над 60 предложения, те са обобщени и дадени на работната група да се запознае с тях, да дадат становища, да бъдат обобщени и ще започнат да се разписват текстовете един по един. "След това ще има по-широко обсъждане из страната, защото обществото очаква принципни промени в управлението на горите, които да гарантират, че този публичен ресурс ще се ползва по прозрачен и обществено полезен начин", коментира зам.-министърът. 

По отношение на лабораторията на "Капитан Андреево" изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Светлозар Патарински каза, че ремонтните дейности на сградата и помещението са приключени, оборудването е налично, персоналът е назначен, подадени са документи за акредитация. "Планът на агенцията е до края на месеца да мине оценката и лабораторията да заработи", допълни Патарински.

Министър Вътев направи и кратък коментар на широко дискутираната тема за новите геномни техники (НГТ), за които днес приключи гласуването в Европарламента. "Нашите депутати са гласували 11 "против" и 6 "въздържали се", но с 307 "за", 263 "против" и 41 "въздържали се" е приет проектът за регламент на новите геномни техники", посочи Вътев.