- Щастливо хрумване в последния момент спаси мисията
- Макар и на куц крак, с помощта на Фортуна дръзкият модул някак успя да се закрепи на кошмарния за кацане Южен полюс
- Америка с гръм и трясък се завърна в глобалната битка за изотопа хелий-3 на спътника ни, който може да осигури енергийните нужди на Земята поне за 500 години напред
Героичното кацане на първия частен модул "Одисей" на осеяния с кратери и воден лед южен полюс на Луната, бе такъв невероятен късмет, който, изглежда, сработва само при онези, които никога не се отказват. Този път НАСА получи заслужената си награда, тъй като в рамките на програмата Artemis финансира няколко компании да тестват различни подходи и чрез болезнени проби и грешки да намерят оптималното решение за бъдещата лунна база и човешките екипажи.
Космическата агенция първо се довери на кораба "Орион", който сега се готви за втората част от мисията си с астронавти, а само преди месец апаратът на "Астроботикс" катастрофира, преди да кацне. Сега Фортуна сякаш се смили, макар че бе допусната грешка от инженерите на Intuitive Machines (IM) и
"Одисей" се устреми към прилуняването почти сляп, с дефектни сензори в навигационното оборудване
Директорът на частната фирма Стив Алтемус признава, че когато научил за грешката, това било като "удар в корема". Въпреки това хората му и колегите им от НАСА запазват хладнокръвие и пристъпват към план Б - да се активира един от експерименталните инструменти на космическата агенция - навигационният доплеров радар. Той използва импулси от лазер, излъчвани през три оптични телескопа, като по този начин измерва скоростта, посоката и надморската височина с прецизна точност по време на спускането. В спешен порядък е решено тази система да бъде хакната, за да може "Одисей" да не се разбие в лунната повърхност. Именно затова, когато модулът кацна, макар и на куц крак, с отклонение от над 2 км от набелязаната цел, акциите на IM се сринаха с 30%.
Но тук късметът отново се намеси, модулът някак се закрепи върху леда, поогледа се, ориентира се и екипът констатира, че соларните му панели, захранващи всички системи, работят отлично. Това означава, че малкият смел "пътешественик"
ще може да предава данни до 3 март, когато Слънцето ще мине от другата страна и тъмнината ще сложи край на краткия "живот" на безстрашния "Одисей".
Самият факт, че той кацна на Луната без особени повреди, вече е исторически успех. Причината е, че всички досегашни мисии доказаха, че самото кацане на южния полюс е най-критичният момент, наситен с всевъзможни трудности от всякакво естество. Районът е осеян с кратери, покрити с воден лед. За беда, за такъв свръхсложен терен все още не е измислен апарат, който да кацне стабилно, без да се преобърне. Но на Луната има още едно суперпредизвикателство и това не е само свръхтънката атмосфера, но и фактът, че тя варира. Нещо, което безкрайно затруднява инженерите кога да включат парашутите, за да забавят космическите апарати. Налага се да се използват системи, задвижвани с гориво, и когато няколко километра се изминават за секунда, кацането трябва да е изчислено с ювелирна точност. И тъй като атмосферата се мени и навлизането трудно се изчислява, повечето от апаратите изневиделица нахлуват, насочвайки се към повърхността, но там трудно овладяват и съобразяват скоростта. Неслучайно през 2019 г. индийският "Викрам" катастрофира, руският "Луна-25" се разби с "главата" надолу в кратер, което разруши соларите и комуникационните системи, а американският "Перегрин" претърпя повреда още преди самото кацане.
Оттогава мнозина изразяват съжаление, че вече не се използват човешки екипажи, за да може по-прецизно да прицелят кацането
в подходящо място, но истината е, че подвигът на Нийл Армстронг е бил истинско чудо. Безпрецедентният успех през 1969 г. се е дължал на факта, че той е бил най-опитният и хладнокръвен военен летец, който ръчно поема управлението, когато компютърът отказва. Сега технологиите са много по-модерни, но предизвикателствата са още по-големи, защото южният полюс, към който всички са се устремили, е възможно най-сложното място.
Обяснението за огромния интерес към южния полюс на Луната е, че е наситен с воден лед, а водата е ключов елемент за бъдеща база на земния сателит, както и за създаване на ракетно гориво за по-далечни мисии. Но районът става още по-атрактивен с факта, че може да задоволи енергийните нужди на Земята поне за 500 години напред заради огромната концентрация на дефицитния тук изотоп хелий-3.
Оценките на НАСА, която още от 70-те и 80-те години изучава този феномен, сочат, че на Луната има поне 1 млн. тона. През миналата година Европейската космическа агенция съобщи, че
хелий-3 може да осигури ядрената енергия в термоядрен реактор и тъй като изотопът не е радиоактивен, той няма да генерира опасни отпадъци
Доскоро се смяташе, че това е една хубава мечта за чиста и изобилна енергия, но на 30 юли 2023 г. в националната лаборатория на САЩ "Лоурънс Ливърмор" за първи път бе постигнат сензационен успех. При него бе създадено по-голямо количество енергия от тази, вложена за самата реакция, което показва, че учените са на прав път. След това бяха проведени още два опита с още по-добър резултат, което е сигнал, че това е една изключително перспективна технология. След като това предизвикателство е почти преодоляно, вече идва ред на безопасно гориво като хелий-3.
Изотопът привлича интереса на НАСА още преди 1988 г. В това отношение много впечатляваща е една нейна научна разработка от 233 стр., фокусирана върху добива на хелий-3 на Луната и вариантите да се използва като гориво в термоядрени централи на Земята.
Очевидно с нея са се запознали Китай, Русия, Индия и Япония, защото от миналата година Южният полюс на Луната е атакуван през няколко месеца и досега САЩ бяха в догонваща позиция.
Сега НАСА и Intuitive Machines отново са лидери, които ще получат най-сериозните и подробни данни за почвата, атмосферата и други детайли за района.
Всъщност храбрият "пътешественик" започна да информира още по време на пътуването си като радиочестотен измервател на масата и следеше и измерваше количеството гориво в криогенните двигатели. Причината е, че
за първи път космическа мисия залага на течен метан и кислород - нещо напълно непознато до момента
След това, докато кацаше, бяха събрани данни как си взаимодейства технологията с неприветливата атмосфера и повърхност на Луната.
Оди, както го наричат в НАСА, е снабден допълнително с навигационен демонстратор CubeSat, за да се тества дали може да се разчита на неговата автономна навигация. Също дали ще може да се използва от астронавти, потвърждавайки техните позиции на Луната спрямо космическите кораби, наземните станции, роувъри и др.
Заедно с това "Одиесей" е натоварен с лазерна ретрорефлекторна решетка. Идеята е чрез осемте рефлектора да се направи прецизно лазерно измерване на разстоянието между космическия кораб и спускаемия модул.
Друг инструмент ще провежда радиовълнови наблюдения на лунната повърхност, а четири стереокамери ще заснемат как повърхността на Луната се променя от взаимодействията с двигателите на машините.
Така с много проби и грешки НАСА и частните партньори ще
търсят подходи за изграждане на база на Луната и изпращане на астронавти там
А дотогава, както казва шефът на IM Стив Алтемус "този смирен момент ни напомня, че преследването на необикновеното изисква както смелост, така и устойчивост".
От фирмата му благодариха на "24 часа" за въпросите, но до редакционното приключване все още нямаше отговор.
Наричат Intuitive Machines "Малката НАСА"
Защо не могат да се повторят успехите от 1969 до 1972 г., когато е последното изпращане на човешки екипаж на Луната?
Причините са поне четири. Макар тогава технологиите да са били допотопни в сравнение със сегашните, НАСА е рискувала хора, обучавани години. В повечето случаи това са били най-опитните военни летци, които са правели дори невъзможното, за да кацнат прецизно. Второ, теренът на Южния полюс е много по-сложен от останалите райони, защото кратерите и ледът са много повече от обичайните за спътника ни. Трето, през 60-те и 70-те години САЩ и СССР са в яростна битка кой пръв ще кацне на Луната и бюджетът на американската агенция е 25,8 млрд. долара или 5% от бюджета на САЩ, а в момента е едва 0,5%.
Но това не е всичко, евтините мисии на Индия наложиха мода в цял свят пътуванията до Луната да не надвишават 100-120 млн. долара. Такава е и сегашната с "Одисей" - 118 млн. Известно е, че когато се пести от всичко, грешки ще има и ученето на принципа на пробата и грешката вероятно ще е по-дълго.
Четвърто, принудена да прави драстични икономии, НАСА непрекъснато съкращава специалисти, които се наемат от малки частни компании. Именно затова на Intuitive Machine им казват малката НАСА, защото екипът й е предимно оттам.
Съоснователят Стив Алтемус е бивш зам.-директор на космическия център "Джонсън", д-р Камал Гафарян е заемал множество технически и управленски позиции в Lockheed Martin, Ford Aerospace и Loral, чиито екипи работят за НАСА. Той също така е съосновател на Axiom Space, X-energy и Quantum Space.
Д-р Бен Бъси също е служител на НАСА, който в момента ръководи екипа на APL, подкрепящ Инициативата за иновации на лунната повърхност на NASA Space Tech. Той е съавтор на Атласа на Луната, първият, който картографира както близката, така и далечната й страна.
Полковник Джак Фишър е астронавт със 136 дни в Космоса.
37 години от кариерата на Стив Лабе преминават в НАСА, където участва в програмите Space Shuttle, X-38, International Space Station, Commercial Cargo & Crew, Constellation, Orion и Gateway. Другият член на ръководството Мартин в продължение на 28 години е работил за НАСА, Lockheed Martin и Intuitive Machines.
-5 °
4 °
