С Европейската централна банка (ЕЦБ) не е направена консултация относно промените в Закона за БНБ. Това се посочва в отговор на запитване на БТА до пресцентъра на институцията във връзка с приетите тази седмица от Народното събрание промени в Закона за БНБ, съгласно които назначеният за служебен министър-председател ще може да прекъсва пълномощията си за периода, в който е назначен, като след освобождаването си продължи мандата, за който е избран.

Въпросът на БТА към ЕЦБ бе формулиран по следния начин: "Дали е необходимо съгласуване на приетите текстове с институцията?", така както бе направено с изцяло новия закон за централната ни банка, приет в началото на годината.

След промените в Конституцията на Република България (отразени в чл. 99, ал. 5 - бел. авт.) в края на 2023 г. при назначаване на служебно правителство президентът на републиката може да избира от 10 публични фигури – председателя на Народното събрание, oмбудсмана и неговия заместник, управителя и подуправителите на БНБ (общо четирима души - бел. авт.), както и председателя на Сметната палата и неговите заместници (общо трима души).

БТА отправи същото запитване и към БНБ, откъдето отговориха, че "всички законови промени, които касаят статута на националната централна банка, следва да бъдат консултирани с Европейската централна банка (ЕЦБ)". 

От институцията, оглавявана от Димтър Радев, посочиха и източниците на европейското право, които регламентират консултациите между националните органи, имащи законодателна инициатива, и Европейската централна банка:

"С Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на ЕЦБ се възлага консултативна функция по отношение на предложения за актове на Съюза и проекти на нормативни разпоредби в областите ѝ на компетентност. Правното основание на консултативната функция на ЕЦБ се съдържа в член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от ДФЕС и в член 4 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устава). Уредбата на провеждането на консултации от националните органи с ЕЦБ се съдържа в Решение 98/415/EО на Съвета от 29 юни 1998 г. за консултирането на националните власти с Европейската централна банка по отношение на проектите за законодателни разпоредби. В това Решение са изброени няколко категории въпроси, за които изрично се счита, че попадат в областите на компетентност на ЕЦБ, включително тези, касаещи националната централната банка".

На въпрос дали промените могат да се отразят негативно в очаквания от ЕЦБ и ЕК конвергентен доклад за готовността ни за присъединяване към еврозоната по отношение на оценка на правното съотсветствие, от БНБ посочиха:

"Правното съответствие, или т. нар. правна конвергенция, се установява от ЕЦБ чрез преглед на съвместимостта между националното законодателство на всяка държава членка с дерогация, включително устройствения закон на нейната национална централна банка и членове 130 и 131 от ДФЕС и съответните членове от Устава. Този преглед се съдържа в изготвяните поне веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация конвергентни доклади. Последният такъв е изготвен през 2022 г. и е достъпен на интернет страницата на ЕЦБ. 

Към настоящия момент продължава работата по подготовката на регулярния конвергентен доклад за 2024 г., който ще отрази всички промени в законодателната рамка, уреждаща дейността на БНБ след последния конвергентен доклад през 2022 г.".

След срещата си при президента Румен Радев във връзка с процедурата за номиниране на служебен министър-председател, провела се през миналата седмица, управителят на БНБ Димитър Радев заяви във връзка с потенциалното си назначение, че "има колизия с националното законодателство, която е очевидна, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство". 

По-късно президентът Румен Радев определи председателя на Сметната палата Димитър Главчев за кандидат за служебен министър-председател, предаде БТА.