Уникалното видео на НАСА показва какво е да влезеш в космическия феномен 

Зашеметяващо видео на американската космическа агенция НАСА опитва да отговори на един от най-озадачаващите въпроси на Вселената: какво ще се случи, ако бъдем засмукани от черна дупка? Впечатляващата визуализация е направена с помощта на суперкомпютър. Клипът заема около 10 терабайта данни - равностойни на половината от приблизителното текстово съдържание на Библиотеката на американския Конгрес във Вашингтон.

Черната дупка е като космическа прахосмукачка със свръхсилна гравитация. Тя е толкова могъща, че

дори светлината не може да избегне нейното привличане

Тези гиганти се раждат, когато масивни звезди умират и се срутват върху себе си. Въпреки че не можем да ги видим директно с просто око, можем да разберем ефекта, който те оказват върху завихрящата се около тях материя.

Предполага се, че “щастливецът”, който попадне в капана на тези масивни мистериозни кътчета от космическата необятност ще претърпи процес, който астрономите наричат “спагетификация”. Колкото по-навътре в черната дупка навлиза плътта му, тъкъните и дори самите атоми и съединения, които го изграждат ще бъдат безпощадно разтеглени, превръщайки това, което е останало от него, в подобие на сварена спагета. Сега филмът на НАСА разкрива от първо лице какво бихме видели в последните си мигове.

Учените го създават с помощта на суперкомпютъра Discover, намиращ се в Центъра за климатични симулации в Грийнбелт, Мериленд. Направата на клипчето е отнела пет дни и 0,3% от мощността на 129-те хил. процесора на Discover. Учените твърдят, че същото постижение би отнело 10 години, за да бъде създадено на обикновен лаптоп.

“Симулирането на тези трудни за представяне процеси ми помага да свържа математиката на относителността с реалните последици във Вселената”, казва Джереми Шнитман, астрофизик в Центъра за космически полети “Годард” на НАСА, който е създал визуализацията.

“Така че симулирах два различни сценария - един, при който камерата (заместител на смел астронавт) просто преминава покрай събитията и се връща обратно, и един, при който тя навлиза в дупката и намира своя край”, обяснява той.

В анимацията е представена свръхмасивна черна дупка

с маса 4,3 млн. пъти по-голяма от тази на Слънцето и е еквивалентна на чудовището Стрелец А, което се намира в самия идеален център на Млечния път (галактиката, в която се намираме) и я завихря около собствената ѝ ос.

“Ако имахте избор, щяхте да искате да попаднете в свръхмасивна черна дупка”, обяснява Шнитман.

“Черните дупки, които съдържат до около 30 слънчеви маси, притежават много по-малък хоризонт на събитията и по-големи привличащи сили, които могат да разкъсат приближаващите се обекти, преди да стигнат до него”, допълва той.

Хоризонтът на събитията (моментът, след който не може да излезеш от черната дупка) на симулираната черна дупка се простира на около 25 млн. километра, или около 17% от разстоянието от Земята до Слънцето. Плосък, въртящ се облак от горещ, нажежен газ, наречен акреционен диск, я заобикаля и служи като визуален ориентир по време на падането. Също така има и светещи структури, наречени фотонни пръстени, образувани от светлина, която е попаднала в нейната непреодолима хватка. Сцената се допълва от фона на звездното небе.

Кадрите започват с камерата, разположена на разстояние близо 640 млн. км,

като черната дупка бързо запълва гледката. По пътя акреционният диск, фотонните пръстени и нощното небе стават все по-изкривени - и дори образуват множество образи, докато светлината им преминава през все по-изкривен пространствено-времеви континуум.

В разширения вариант на симулацията камерата пада до хоризонта на събитията за около 3 часа, като по пътя си извършва почти две пълни 30-минутни обиколки около черната дупка. Ако в реалността сме страничен наблюдател на тази сцена, за нас образът на нещото, което попада в “космическата прахосмукачка”, в един момент ще замръзне. Това е така, защото пространство-времето, става все по-изкривено приближавайки се към ядрото ѝ. Ето защо в миналото черните дупки са били наричани от астрономите “замръзнали звезди”.

При хоризонта на събитията дори самото пространство-време тече навътре със скоростта на светлината - космическата пределна скорост. Веднъж попаднали в него, както камерата, така и пространство-времето, в което тя се движи, се устремяват към центъра на мистериозното явление - едноизмерна точка, наречена сингулярност, където законите на физиката, такива, каквито ги познаваме, престават да действат.

“След като камерата пресече хоризонта, до нейното унищожаване чрез спагетифициране остават само 12,8 секунди”, казва Шнитман. Оттам до сингулярността остават 128 хил. километра. В този последен етап пътешествието на камерата спира за миг. Тя бива унищожена от необузданата сила на гравитацията.

При алтернативния сценарий камерата се движи в орбита близо до хоризонта на събитията, но никога не го пресича и избягва на безопасно място.

От НАСА казват, че гледната точка от първо лице е изключително ускорена - тя успява да достигне 60% от скоростта на светлината. Предполага се, че хипотетичната камера симулира какво бихме видели, ако някога успеем да достигнем до черна дупка, което в момента е невъзможно.

След като от агенцията публикуваха видеото в YouTube, интернет потребителите определиха клипа като “впечатляващ”, “красив” и “много готин”.

“Черните дупки са толкова очарователна част от Космоса и ги намирам за безумно яки, но човече, те отключват дълбок страх в мен”, казва един от коментиращите.

“Защо това ми е страшно, сякаш инстинктът ми се задейства, за да го избегна”, признава друг.

“Само аз ли се чувствам напушен, след като гледах това”, възкликва трети.

Д-р Дейвид Л. Клемънс, старши преподавател в катедрата по физика на Имперския колеж в Лондон, заяви, че “краят вероятно ще бъде бърз”, ако паднем в черна дупка.

“Смъртта би могла да настъпи от задушаване,

ако атмосферата на космическия кораб бъде разкъсана, или от процеса, наречен спагетиране, при който привличащите сили разтягат всичко на дълги нишки. То може би за кратко време ще бъде болезнено”, предполага той.

За щастие, според д-р Клемънс шансовете Земята някога да бъде погълната от черна дупка са “почти нулеви”. Фактът, че все още сме тук, показва, че това не се е случвало през цялата история на Земята.

“Така че шансовете са поне по-малко от веднъж на 4,5 млрд. години и вероятно много по-малко”, твърди той.

Най-близката до Земята черна дупка, наречена Gaia BH1, се намира на около 1600 светлинни години и е 10 пъти по-голяма от Слънцето. Изследователите наскоро разкриха и втората най-близка до Земята известна черна дупка, наречена Gaia BH3. Тя се намира на около 1500 светлинни години от нас.

Черната дупка е като космическа прахосмукачка със свръхсилна гравитация.