Излизането от зоната на комфорт води до израстване, прекомерното разтягане и влизането в зоната на паника носят негативи

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Всички специалистите по личностно развитие повтарят, че когато човек не изпитва полезна доза тревожност, той се успива, затъва в рутина. (Паникьор, непукист, реалист или що е то полезна тревожност и как ви води напред в кариерата.) Постепенно започва все повече да се страхува да излиза от зоната си на комфорт и да приема предизвикателства. В крайна сметка се лишава от успех.

Само че голямото майсторство е така да си избира предизвикателства, че като излиза от зоната си на комфорт, да не влиза в зоната на паника. Иначе тревожността му престава да бъде полезна.

Понеже тази мантра за излизането от зоната на комфорт е силно превъзнасяна като фактор за успех и я е чул всеки абмициозен човек, експертите улавят през последните години интересна тенденция. Мнозина професионалисти, които искат да се развиват и да правят кариера, признават, че изпадат в другата крайност - ако отхвърлят предизвикателство, се чувстват разочаровани от себе си. То ги плаши, може би съвсем правилно не са го поели, но им е гузно и ги мъчи мисълта, че са пропуснали възможност за израстване. За тях мантрата се е превърнала в принцип, в непоклатима вяра, че е единственият начин да се самоусъвършенстват.

Резултатът често е т.нар. професионално прегаряне. Никой не може да живее, изправен непрекъснато срещу предизвикателства. Има много моменти, когато е разумно да си остане в зоната на комфорт, т.е. там, където се чувства сигурен.

Не може човек да живее в хроничен стрес, защото не казва "не" дори на плашещи възможности. Или пък в хронично неудовлетворение от себе си, ако си позволи да ги отхвърли.

Съвременната култура издига на пиадестал излизането от зоната на комфорт и го представя едва ли не като прост кураж, а то е доста по-сложно. Когато предизвикателство е да се заемете с нещо непознато, не става дума само за преценка на рисковете дали ще успеете, или няма да успеете. Много често смелостта да опитате, като си направите добри стратегия и план, води до постигане на нещо, което сте смятали за невъзможно. Но това се случва само когато излизате от зона на комфорт, без да влизате в зона на паника, обяснява Анди Молински, професор по организационно поведение в бизнес училището на университета "Брандис". Тайната е да прецените оптималното ниво на дискомфорт.

Според Молински има три зони.

Зоната на комфорт е онази, в която се чувствате в позната обстановка и не се безпокоите дали можете да се справяте.

Втората е "разтегнатата" зона, в която изпитвате неудобство, но то може да бъде преобразувано в мотивация и производителност.

В третата зона обаче задачата надскача прага на вашите възможности, вие не сте в състояние да се справите и ви обхваща паника.

Оптималното ниво на дискомфорт е в зоната на разтягане. За да стигнете до нея, а не до зоната на паника, трябва много внимателно да подбирате предизвикателствата. Трябва да е сигурно, че разполагате с нужните способности, време и енергия, за да се справите с тях.

Има два въпроса, които винаги трябва да си задавате, за да разберете в коя зона влизате и да увеличите шансовете си за успех.

Преди да вземете решението да излезете от зоната си на комфорт, непременно се запитайте дали сте подготвени за това и дали сега е правилният момент да го направите, съветва Анди Молински. Не бива да подценявате отговора на нито един от двата въпроса и те трябва да се разглеждат във взаимовръзка.

Според професора трябва да определите и т.нар. толерантност към дискомфорт. Тя е различна при всеки. Зависи и от характера - примерно за интроверт общуването с много хора е по-голямо предизвикателство отколкото за екстроверт.

Зоната на разтягане за един човек може да бъде зона на паника за друг. За да разберете докъде се простира едната и другата, трябва да опознаете добре себе си, а това изисква да експериментирате и да поемате рискове. Така че се примирете - методът "проба-грешка" е неизбежен и необходим.

Излизането от зоната на комфорт може да доведе до личностно израстване и успех, но прекомерното разтягане може да донесе негативни последствия.

Едната вероятна причина е лоша преценка на способностите и на ситуацията, другата е загърбването на индивидуалността. Ако човек иска да си гарантира успех при излизането от зоната си на комфорт, трябва да подходи към този процес по начин, който е естествен за него, подчертава Анди Молински. Затова трябва да познава собствената си идентичност, силните си и слаби страни, нивото си на толерантност към дискомфорт. Тогава ще свикне да преценява докъде се простира зоната му на разтягане.

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Паникьор, непукист, реалист или що е то полезна тревожност и как ви води напред в кариерата

Принцип на Айзенхауер и матрица на Кови или как да класифицирате задачите и да побеждавате

Изяжте жабата - ключов принцип за ефективност и успех в работата

Наръчник за оцеляване с шеф "хронометър"

5 безполезни нагласи и 5 фини настройки на ума, които водят към успеха

"Няма връзка с този номер" - отпуската отпуска, ако дава непознати усещания

Какво е предотпускарски синдром и как да го избегнете

"Войната за отпуската" трябва да завърши с поне 10 работни дни

4 минути закъснение - какво пък толкоз се сърди някой? Може да е вродено, но как се преодолява

Гордост и горделивост - разликата определя успеха в кариерата. А скромността вреди

Самопредлагате се? Не е срамно, а води към успех, като го направите по 3 умни начина

Как да се справите с колега критикар