Съветът на ЕС с препоръки да държим разходите под контрол, да се подобри образованието, да имаме системи за съхранение на ток

България да ускори значително изпълнението на проектите по плана за възстановяване - това е една от препоръките, отправени от Съвета на ЕС към страната ни.

Посочва се, че реформите и инвестициите по плана трябва да бъдат завършени до август 2026 г. За целта трябва да се подобри работата на администрацията, включително на регионално равнище, да има по-ефективен механизъм за възлагане на обществени поръчки, както и повишаване на независимостта и работата на регулаторите. България обаче в момента значително изостава в усвояването на средствата по плана. Досега са дошли пари само по първия транш - близо 1,4 млрд. евро през декември 2022 г. Вторият от около 700 млн. евро бе заявен миналия октомври, но заради все още неприети промени в закони парите не са преведени.

Все още не са одобрени и промените, които

България направи по плана в частта за енергетиката. Във вторник след участието на финансовия министър Людмила Петкова на заседание в Брюксел с колегите ѝ от другите държави стана ясно, че страната ни финализира предложенията си по REPowerEU като част от плана за възстановяване. Очакванията са, че до средата на септември ще го представи в ЕК за одобрение до края на годината.

Съветът на ЕС ни препоръчва още да имаме средносрочен фискално-устройствен план. В него трябва да се запише, че България ще поддържа общ бюджетен дефицит под 3 на сто от БВП и да запази държавния дълг на разумно равнище. По тази препоръка страната ни няма проблем, защото дефицитът и тази година се очаква да не надхвърли 3%. Относно дълга сме в повече от добра позиция, тъй като сме на второ място в ЕС по най-ниско съотношение спрямо БВП.

От Брюксел искат още да се подобри образованието и обучението, включително за хората в неравностойно положение. А също да се изграждат умения сред работниците за прехода към нискоемисионна икономика.

В тази връзка усилията ни трябвало да бъдат насочени към намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия. По този показател България също е в добра позиция, след като слънчевата и вятърната енергия имат дял от 13% през 2023 г., а тази от всички ВЕИ източници е над 60% от потреблението. Съветът на ЕС обаче иска да използваме възобновяема енергия и в централното отопление и

развитие на вятърните паркове

България трябва да осигури и възможности за съхранение на енергия и да подобри гъвкавостта на енергийната система. По това изискване също има напредък, след като Министерството на енергетиката пусна процедурата по плана за изграждане на батерии за 1,179 млрд. лв. Целта е да могат да се складират 3000 мегаватчаса електроенергия.

Брюксел постави и друга енергийна цел пред България - да се намали делът на хората, които не могат да отопляват адекватно домовете си. По последни данни страната ни по този показател е най-зле в ЕС с 22,5% от домакинствата, които не могат да отопляват жилищата си.

Съветът на ЕС ни дава още една препоръка - развитие на градските железници и разгръщане на необходимата инфраструктура.