Санкциите принуждават Москва да търси различни схеми за разплащания, за да ги заобиколи

Санкциите, наложени на Русия от ЕК, и ограничения в разплащанията заради забрани за ползване на платформи от САЩ стягат обръча около руската икономика и финанси и водят до търсенето на нетрадиционни решения.

Преди дни Ройтерс съобщи, че Русия и Китай се подготвят да сключват бартерни сделки, за да избегнат санкциите. Така двете държави ще опитат да намалят зависимостта си от паричните трансакции, които се бавят със седмици заради проверките, налагани заради вторичните санкции от Вашингтон.

И в момента разплащания между двете страни се правят през малки китайски регионални банки, които не са част от световната финансова система и са подложени на по-слаб контрол. Бартерните схеми обаче ще направят търговията много по-трудна за засичане.

Преминаването към бартера, който бе в истински разцвет по времето на социализма и първите години на прехода в СССР, обаче може да се забави дори само защото се налагат законодателни промени. При това те ще се отнасят само за търговията между тези две държави.

Ройтерс твърди, че големите търговски банки в Русия били готови със схемите, но до момента те остават скрити, тъй като никой не говори официално по темата. Официалните институции и в двете страни отказват да отговорят на въпроса дали се обсъждат и бартерни договори за суровини например. Представители на руската металургия обаче загатват, че текат разговори за обмяната на суровини срещу китайски машини и оборудване.

За избягване на санкциите могат да бъдат използвани и дигиталните плащания, при които се елиминират банковите трансфери, а и контролът над тях е по-груден. Експерти обаче твърдят, че въвеждането на дигиталните разплащания може да започне не по-рано от 2028 година.

Дали Русия ще използва все повече бартерната търговия и с други държави, е трудно да се каже. За България последните официални данни за такива сделки са от 1998 г. Тогава сме внесли газ за 238 млн. долара и ядрено гориво за 91 млн. долара, които са платени с български стоки и услуги.

А последните съобщения за бартер между България и Русия са от 2002 г. Тогава с насрещни доставки на стоки и услуги се разплащат част от получаваното от Русия ядрено гориво и от вноса на природен газ. Дали това в действителност се е случило, е трудно да се установи, но поне такова предложение е било направено на руската страна от тогавашния вицепремиер Николай Василев. Това е станало по време на срещите му с министъра на атомната енергетика на Руската федерация Александър Румянцев и с изпълнителния директор на “Газпром” Алексей Милер.

Редица държави по света, които са или често попадат под санкции, обаче имат богат опит с бартерната търговия. През 2019 г. Китай например сключи договор с Малайзия за купуване на палмово масло общо за 150 млн. долара срещу услуги в строителството, суровини и въоръжение.

Две години по-късно Иран плати с шамфъстъци внос на автомобилни части от Китай на стойност 2 млн. долара.

Преди две години бе тиражирана информация, че Турция и Русия може да преминат към бартер в търговията помежду си. Информацията дойде от Иззет Екмекчибашъ - председател на бизнес съвета Турция-Русия в Съвета за външноикономически връзки на Турция. Според него се обсъжда както вариантът бартер, така и разплащане в местна валута, който и досега е прилаган в някои случаи.

“Всъщност вече се осъществяваше търговия с Русия в местна валута, но обемът беше много малък. За да се увеличи, е нужно двете страни да вдигнат взаимните гаранции”, каза той, добавяйки, че Турция и Русия работят по въпроса. “Ако бъде дадена гаранция в размер на 5 милиарда долара, тогава ние ще можем да изнесем стоки на стойност 5 милиарда долара в турски лири”, обясни Екмекчибашъ.

Руските компании, търгуващи със суровини и метали като никел, стомана и дървен материал, са изправени пред затруднения с получаването на плащания за своите стоки и закупуването на оборудване и суровини от началото на конфликта. Това е вярно дори когато не са санкционирани, въпреки че някои са били подложени на множество наказания от САЩ, Европейския съюз и техните съюзници.

Дори в Китай, който не се присъедини към международните санкции и се превърна в основен експортен пазар за множество руски суровини, както и доставчик на стоки и оборудване, финансовите трансакции станаха по-трудни тази година. Това до голяма степен се дължи на заплахата от Министерството на финансите на САЩ с вторични санкции на кредиторите, улесняващи избягването на санкции, което доведе до затягане на мерките.

Наскоро стана ясно, че руските фирми за суровини, които изпитват трудности да извършват финансови трансакции с китайски партньори, са започнали да използват нов метод за уреждане на сделки - стейбълкойни.

Най-малко двама водещи производители на метали са започнали да използват тази и някои други криптовалути, за да уредят част от своите трансгранични трансакции предимно с китайски клиенти и доставчици. Със стейбълкойни трансферът може да отнеме 15 секунди и да струва няколко цента, което прави подобни трансакции доста ефективни, когато подателят вече има база от активи в стейбълкойни, казва Иван Козлов, експерт по цифрови валути.

Алтернативата често е по-бавни трансакции или по-лошо - да се рискува банкова сметка в чужбина, която може да бъде замразена. Защото някои несанкционирани руски компании отвориха десетки сметки в различни държави само за да ги видят замразени една след друга.

Използването на криптовалути за плащания не е необичайно за страните под санкции. Трансакциите за товари от Венецуела, където се намират най-големите доказани запаси от суров петрол в света, все повече се извършват с помощта на tether. Много от сделките, които се случват при големи отстъпки, се осъществяват чрез посредници, базирани в Дубай.

Нарастващата роля на крипто в сетълментите също показва промяна в подхода на Руската централна банка към индустрията. Преди това тя обмисляше пълна забрана за използването и създаването на всички криптовалути, но през ноември управителят Елвира Набиулина каза пред парламента, че подкрепя експериментирането с такива плащания в международни трансакции.

България втора в ЕС по брой на руските компании

България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по брой на компаниите, които са частично или напълно собственост на руски физически или юридически лица, показва проучване на Moody's.

Рейтинговата агенция е направила справката във връзка с 12-ия санкционен пакет. Той предвижда от 1 юли т.г. всяка банкова трансакция на стойност над 100 хиляди евро да бъде докладвана от банките в Евросъюза, ако е свързана с руски физически или юридически лица.

Според данните в България има общо 9581 компании, или 21% от всички регистрирани фирми в ЕС, в които поне 40% от собствеността се държат от руски лица. Преди нас е единствено Чехия с 12 480 компании, или 27% от всички свързани с Русия фирми в ЕС.

Останалите три страни членки с най-много руски фирми са Германия, Латвия и Италия. Общият брой на компаниите с руска собственост на територията на ЕС е 46 хиляди.