Отсъствието на стабилно правителство заплашва с отлагане за 2026 г. влизането на България и в еврозоната, и в пълния режим на Шенгенското пространство, независимо, че водещите партии са относително обединени за това, че тези две теми трябва да са сред водещите за управлението. Това е част от августовската прогноза на "Икономист интелиджънс юнит" за българската политика, управление и икономика до 2028 г.

Програмата за капиталови разходи ще продължи да е почти изцяло зависима от финансирането от Европейския съюз и специално това какво ще дойде по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.

В нея се уточнява, че е технически възможно приемането на единната валута "в някакъв момент от 2025 г.", но ако до края на настоящата година бъде покрито изискването за стабилност на цените и бъде формирано стабилно редовно правителство. Водещият сценарий обаче е политическата нестабилност и инфлацията над референтната стойност на Европейската централна банка да попречат това да се случи в съкратени срокове.

Страната има потенциал да увеличи инвестициите (показател, по който изостава от сходни икономики в района), но има значителен въглищен сектор и нуждата от прилагането на програми за социална защита на миньорите може да отложи инвестициите в зелен преход.

Бизнес климатът ще продължи постепенно да се подобрява, но политическата нестабилност и неразвитата инфраструктура в България ще я правят непривлекателна в сравнение с другите страни от Източна Европа.

От звеното за анализи на групата, издаваща известното списание "Икономист", напомнят, че страната е без достатъчно задържало се на власт управление от 2021 г. насам и в комбинация с все по-раздробеният на фракции парламент това пречи за формирането и изпълнението на ключови политики. "Социологически допитвания от юли показват, че досегашните партии вероятно ще влязат в Народното събрание и има значителен риск настоящата политическа нестабилност да продължи и догодина."

Авторите не обръщат внимание на имплозията на "Величие" и на дълбокото разцепление в Движението за права и свободи, което може да се отрази на резултата от вота на 27 октомври.

Инфлацията ще намалее, но ще продължи да се усеща

По повод инфлацията, която е едно от основните притеснения на българите, прогнозата е тя да намалее значително - от 9.5% през 2023 г. на 2.7% тази година, което ще я доближи до 2.5% на еврозоната. Една от посочените причини е забавянето в поскъпването на енергията и на храните, формиращи почти една трета от кошницата, спрямо която се изчислява индексът на потребителските цени.

Ценовият натиск обаче няма да изчезне напълно - ще остане средно 2.7% годишно до края на 2028 г. - отчасти благодарение на сектора на услугите, двуцифреното повишаване на заплатите и връщането на нивото на ДДС за ресторанти и заведения. Това означава, че поскъпването ще е по-високо от това в еврозоната. Прогнозата на Европейската централна банка за 2025 г. е за 2.1%, а за 2026 г. - 1.9% инфлация в зоната на единната валута. По изчисления на EIU при потребителските цени инфлацията ще остане на същото ниво и догодина (2.6%), следвана от 3% (2026), 2.7% (2027) и 2.6% (2028).

постепенно ускоряващ се ръст от 2.4% тази и следващата година на 2.7%-2.9% до 2028 г българската икономика се очаква да е една от силно представящите се в ЕС и определено над средното ниво за 27-те държави в съюза.

Основната причина за растеж продължава да бъде вътрешното търсене, захранвано и с вдигането на заплати и растящо по-бързо от износа.

Водещата спънка е хроничният търговски дефицит, частично компенсиран от излишъка при услугите (туризмът е услуга, която се изчислява като експорт, и се очаква той да расте, вкл. заради влизането в Шенген по летища и пристанища).

Войната в Украйна и Тръмп (в Белия дом)

Войната в Украйна е друг фактор, на който се обръща внимание. Прогнозата е, че въздействието ѝ върху българската икономика ще намалява тази година, но близоста с бойните действия и несигурността в Черно море носи геополитически рискове.

Вероятността руската агресия да прерасне в глобална война е оценена като ниска, а България е описана от "Икономист интелиджънс юнит" като голям производител на въоръжение за украинската армия и бъдещ доставчик на 155-мм снаряди (и това няма да се промени от политическата нестабилност), с твърда спрямо Русия позиция и вече изпълнен ангажимент за 2% от БВП разходи за отбрана.

Но анализатори допълват, че ако на президентските избори в САЩ победи Доналд Тръмп (към момента на съставяне на прогнозата това е водещият им сценарий), Вашингтон ще притисне Киев и Москва да преговарят скоро, след като той влече в Белия дом на 20 януари 2025 г. Основното им очакване е, че войната ще продължи, но Европа няма да може да замести една намалена американска помощ и резултатът от това ще е "лоша мирна сделка, на която Украйна ще бъде принудена".