Пробивът на Виктор Амброс и Гари Ръвкън тръгва от изследване на генетичния състав на малък червей преди повече от 30 години

Американските учени Виктор Амброс и Гари Ръвкън си поделиха тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на микроРНК - малки РНК молекули, които отговарят за регулирането на гените, обяви в понеделник Нобеловият комитет.

Изследванията на двамата американци разкриват как гените дават началото на различни клетки в човешкото тяло - процес, известен като генно регулиране. МикроРНК молекулите

помагат на клетките да контролират протеините,

които произвеждат

Нобеловият комитет нарече откритието “революционно”, което “разкрива изцяло ново измерение на генната регулация”.

“Информацията, която се съхранява в хромозомите ни, може да се сравни с наръчник с инструкции за всички клетки в тялото ни”, обясниха от комитета за работата на Амброс и Ръвкън, като допълниха: “Всяка клетка съдържа едни и същи хромозоми, т.е. всяка клетка има един и същ набор от гени и инструкции”. Видовете клетки, било то мускулни или нервни, са с различни характеристики въпреки идентичното си ДНК, а изследванията на двамата биолози са посветени на това да разкрият как и защо има такива различия.

Отговорът се крие в генната регулация - благодарение на процеса всяка клетка избира определени инструкции, което гарантира, че само правилният набор от гени е активен в различните клетки. Регулацията посредством микроРНК е в основата на еволюцията на сложните организми. Затова

нарушението ѝ може да доведе до рак и други заболявания

при хората и животните, например увреждане на скелета или загуба на слуха.

Амброс и Ръвкън независимо един от друг изучават генетичния състав на малък кръгъл червей - C. elegans, който е дълъг 1 мм. Въпреки размера си червеят има специализирани клетки, които се срещат при по-сложни форми на живот. Това го прави идеален за изследване на развитието на тъканите в многоклетъчните организми. “Амброс откри първата микроРНК през 1993 г., но над 7 г. тя се смята за нещо, присъщо само на малкия червей”, обясни зам.-председателят на Нобеловия комитет по медицина проф. Оле Кемпе. През 93-та откритието е посрещнато с “оглушително мълчание”, тъй като учените смятат, че микроРНК няма общо с хората. Когато обаче през 2000 г. Ръвкън публикува откритието си за друга микроРНК, присъща за цялото животинско царство, научната общност “избухна”, разказа още Кемпе и уточни, че към момента вече са идентифицирани “десетки хиляди микроРНК в различни организми”.

Отдавна мнозина очакваха Амброс и Ръвкън да получат престижното отличие, заяви Дейвид Пендълбъри, шеф на Института Clarivate, който наблюдава научните открития, достойни за “Нобел”. Той обясни, че микроРНК дава “потенциални диагностични и терапевтични възможности за лечението на рак и други заболявания”.

Двамата учени от САЩ си поделят и паричната награда, която идва с “Нобел” - 11 млн. шведски крони, или около 985 хил. долара.

70-годишният Амброс, който сега е професор по природни науки в Масачузетския университет, по времето на пробива си е бил част от “Харвард”. 72-годишният Ръвкън - сега професор по генетика в “Харвард”, е работил в Масачузетската обща болница, когато прави откритието си. Двамата учени не са си непознати - по едно и също време през 80-те години на ХХ век

са постдокторанти в лабораторията на Робърт Хорвиц,

който през 2002 г. получи “Нобел” за медицина. Както Амброс, така и Ръвкън бяха радостни, когато разбраха, че вече са носители на “Нобел”: “Невероятно! Нямах никаква представа!”, коментира Амброс пред местна медия в Швеция, от която разбра, че е удостоен с престижната награда. “Кучето не знае защо навън е тъмно, а ние тичаме из къщата”, заяви Ръвкън, който беше събуден от съпругата си, с която Нобеловия комитет успя първо да се свърже. Той обещал да се забавлява на церемонията по връчването на наградите в Стокхолм през декември: “Били сме няколко пъти на нобеловото парти. Човек не би помислил, че група учени ще се окажат купонджии, но те са такива”. Днес ще бъде връчен “Нобелът” за физика, а в сряда - за химия.