Изходът от казуса с “Боташ”: мир между институциите и проект - разменна монета

"Булгаргаз" вече натрупа дълг от 282 млн. лева към турската компания, а за целия срок на споразумението трябва да плати 4 млрд. лева

Мир между институциите у нас и проект - разменна монета, са вариантите за изход от казуса с “Боташ”. България плаща на ден по 500 000 евро на държавната турска компания, без да се възползва от достъпа си до петте терминала за втечнен газ и до газопроводите ѝ.

Иначе така ще е до 2035 г., когато изтича договорът, подписан в първите дни на 2023 година. Тогава след спиране на доставките на руски газ за България ситуацията беше кризисна - цените високи, Гърция - с един терминал за втечнен газ, а Турция не допуска до своите газови тръби и терминали други компании и това е аксиома.

Ползването на газовата инфраструктура на

съседката е резултат от усилията на президента

Румен Радев

и на служебното му правителство с министър на енергетиката Росен Христов.

Днес обаче ситуацията е различна и това май не изглежда като големият пробив. Причината - газът през Турция е твърде скъп и това го прави непродаваем. А на този фон лидерът на ГЕРБ и държавният глава се обстрелват - Бойко Борисов повтаря “Загубите с “Боташ!”, а президентът му връща с “Парите за магистралите!”. Но докато двамата се уязвяват с най-скъпото им, експертите, които трябва да намерят решение как да спрем да губим пари, не виждат изход.

Турският президент Реджеп Ердоган вероятно е задал въпроса на премиера Росен Желязков на срещата им преди дни за причините за напрежението с държавната турска компания. Въпреки че от Министерския съвет “газовата тема” не бе спомената като част от разговора, вероятно като опитен юрист министър-председателят знае това, което повтарят експертите - проблем между България и Турция няма, защото става дума за търговски договор между “Боташ” и “Булгаргаз”, който изкушава политиците да го използват. Затова сега не е моментът за разрешаване на казуса.

Търси се проект от взаимен интерес, който да е разменна монета - обичайна стъпка, когато има търговски проблем, коментират експерти. Те казват, че в Анкара са наясно със ситуацията. Неофициално се знае, че България е дала знак на Турция, че ще адмирира, ако “Булгаргаз” и “Боташ” се договорят за промяна в условията. Казват, че е възможно България да получи достъп и до други количества по газопроводите на Турция, което ще доведе до още по-голямо разнообразие на доставките.

Източници, близки до президентството, коментираха, че и Румен Радев е разговарял с Ердоган за промяна на споразумението, присъствал е и енергийният министър Алпарслан Байрактар. Обдъждани са дори кои параметри от него да се предоговорят, както е да се работи за да се намери решение, което да удовлетворява и двете страни. Сега на ход за по-активни преговори били енергийните министри и компаниите.

Наложително е да се намери баланс, защото ситуацията е коренно променена. При подписване на споразумението преди 3 години се е търсела диверсификация на доставките на газ в Европа. Сега обаче вносът на руски газ продължава - за Германия, Австрия, Сърбия, Гърция. Резултатът е, че заради високите такси договорът с “Боташ” вече не е печеливш. В България също влизал руски газ, което е причина за намаляване на пазарния дял на “Булгаргаз”.

Бившият енергиен министър Росен Христов припомни пред “24 часа”, че подписването на споразумението с “Боташ” е станало след разговори на Румен Радев с Ердоган, последвани от преговорите между “Булгаргаз” и турската фирма. Всичко това се случва в периода 9 - 24 декември 2022 г.

Споразумението между двете компании е подписано на 3 януари 2023 г. в София. То е за 13 години и

изтича на 31 декември 2035 г. без възможност за

предсрочно прекратяване от “Булгаргаз”

На 6 януари 2023 г. служебното правителство одобрява споразумението. Договорът предвижда на ден българската компания да ползва 53,200 мегаватчаса газ.

“Булгаргаз” дължи дневно възнаграждение на “Боташ” от 9,145 долара за всеки мегаватчас за цялото договорено количество независимо от реалните доставки. На практика, ако “Булгаргаз” докара танкери на терминалите на Турция, продава газа на “Боташ”, а на входа на българската мрежа го купува обратно. Причината - чужд газ не може да влезе в турските тръби и не се допускат изключения.

Преди да се подпише споразумението с турската компания, на 27 април 2022 г. “Газпром” спря доставките за България. Причината е, че тогавашното правителство на Кирил Петков не позволи превалутиране, каквото изискваше руският президент Владимир Путин. И до днес се спори дали е трябвало България да има такава позиция. Дотогава страната ни получаваше доставки по дългосрочни договори.

След като количествата бяха спрени от Русия, “Булгаргаз” трябваше да намери алтернативни източници.

По онова време Гърция имаше само един

терминал при остров Ревитуса до Атина и

той беше пренаселен

“Булгаргаз” например загуби търга за два слота на 1 ноември 2022 г.

Основни доставчици на газ през този период бяха DEPA, Mytilineos, MET Energy, Total, Cheniere и други. През 2022 и 2023 г. цените на газа вървяха стремглаво нагоре и споразумението с “Боташ” изглеждаше като спасение. Но сега, когато газът вече падна под 80 лева, темата за договорката с турската компания възкръсна, защото милиони загуби се трупат ежедневно.

Сегашният енергиен министър Жечо Станков заяви, че “Булгаргаз” е във фактически фалит, дългът на държавното предприятие към турската “Боташ” расте главоломно, вече е 282 млн. лв. Станков добави, че за да намерят решение на казуса, заедно с депутата Делян Добрев при визитата си в САЩ са търсили възможности за доставки на газ на атрактивни цени, с което да компенсират плащането на капацитета в Турция. Не са имали успех, защото американски компании ползват капацитет в Гърция, който е три пъти по-евтин, обясни Добрев.

Росен Христов пък твърди, че договорът с “Боташ” се използва периодично, за да се атакува президентът Радев. Според Христов имало уговорка България да продаде капацитета в Турция на Унгария. Но тогава Асен Василев като вицепремиер обявил допълнителната такса от 20 долара за транзита на руски газ и Будапеща се отказала.

Христов предлага международна компания да направи анализ на променените обстоятелства, който да бъде предоставен на “Боташ”. Вярва, че турците са добронамерени и биха се съгласили на преговори.

Досегашните опити за предоговаряне обаче

се оказаха неуспешни

С решение на 49-ото Народно събрание от 19 април 2024 г. беше възложено на министъра на енергетиката да предприеме действия за предоговаряне. На 27 април турската страна е била запозната с решението на парламента. Последните разговори бяха през есента на миналата година, когато в София дойдоха представители на “Боташ”.

От “Булгаргаз” тогава съобщиха, че е проведен пореден тур от преговори по сключеното споразумение и в най-кратки срокове ръководството на дружеството щяло да информира за резултатите. За положително развитие на казуса обаче така и не се чу. От “Боташ” са представили предложения за решения, които би трябвало да намалят финансовата тежест на “Булгаргаз”. Българското дружество обаче е отказало след анализ – предложенията били неприемливи. Според запознати турската компания е държала да получи договорената сума от 4 млрд. лева за срока на споразумението.

Напоследък се появиха информации, че Жечо Станков е успял да договори с турския си колега Алпарслан Байрактар

до 2 май тази година да се разгледат възможностите за промяна на договора

Това е станало в началото на този месец в азербайджанската столица Баку в рамките на министерска среща на Консултативния съвет за Южния газов коридор.

Двете компании ще разгледат нови варианти за промяна в договора, става ясно и от писмен отговор на Станков на парламентарен въпрос.

Газ няма вече трети месец и от терминала в Александруполис

Терминалът за втечнен природен газ в Алексадруполис спря работа на 23 януари. Ден по-късно възобнови дейността си частично, но на 28 януари отново спря инсталацията заради технически проблем.

Това става ясно от сайта на “Газтрейд” - компанията, която го оперира. На 28 януари е съобщено, че поради технически проблем услугите по регазификация не са налични до второ нареждане. Последната информация е, че в средата на май ще се направи опит за частично възстановяване на работата, а с пълен капацитет ще заработи едва през септември.

Терминалът беше пуснат в експлоатация на 1 октомври миналата година, като преди това имаше няколко отлагания на старта. Тогава беше съобщено, че 14 гръцки и международни компании почти са резервирали капацитета му до 2030 г. Сред тях е и “Булгаргаз”, която разчиташе на доставки на втечнен газ през него.

След спиране на съоръжението в Гърция българската компания е използвала договореностите с “Боташ” да разтовари през февруари танкер на терминал в Турция.

Спря на 23 януари, ще заработи чак през септември