От 1 януари 2025 г. България влиза в Шенген и по суша, по-малко от година след като страната ни се присъедини по въздух и море.

Предимствата на членството ни в общото пространство на свободно движение са отдавна известни от широките обсъждания по темата. Сред тях са улеснени пътувания, съкращаване на времето, прекарано на границите, намаляване на логистичните разходи за компаниите, по-малко въглеродни емисии. Членството се очаква да направи страната ни и по-привлекателна за потенциални инвеститори.

"От 00:01 ч. на 1 януари 2025 г. на бившите гранични пунктове с Гърция няма да се извършват проверки. Същевременно на северната граница с Румъния регламентът позволява поради възникнала необходимост да се поиска частичен граничен контрол, но той ще е на база метода "анализ на риска", а не за всяко превозно средство", стана известно от думите на директора на Агенция "Митници" Георги Димов след решението на Съвета на ЕС.

"Контролът няма да се занижава и Агенция "Митници" ще продължи да изпълнява стриктно своите ангажименти по външните граници на ЕС и във вътрешността на страната, за да се гарантира сигурността на гражданите, икономическите оператори и фиска на България и ЕС", посочи той. По думите му в ЕС няма друга такава пресечна точка като България, с най-големия в Европа и втори в света сухопътен граничен пункт ГКПП "Капитан Андреево", както и пет трансгранични коридора и над 4,5 млн. товарни превозни средства, преминаващи за година.

За да подкрепят законния бизнес, българските митници активно работят за създаването на благоприятна среда за инвестиции, включително чрез внедряването на модерни системи и технологии, съобщиха от пресцентъра на Агенция "Митници", предаде БТА.

С подобряването на прозрачността на процесите бизнесът получава увереност в предвидимостта на регулаторната среда, което насърчава растежа на националната икономика и привличането на чуждестранни инвестиции, коментираха още от митническата администрация.

Чрез внедряването на облачни технологии митниците съкращават времето за обработка на документите и осигуряват достъп до информация в реално време. Тези технологии минимизират бюрокрацията и намаляват административната тежест за икономическите оператори, което улеснява международната търговия.

Модернизацията на митническите системи е необходима и неизбежна с все по-голямото нарастване на глобалната търговия и увеличаващия се обем на преминаващите през митническите пунктове. За да отговорят на новите изисквания, българските митници внедряват съвременни технологии, които значително подобряват ефективността, повишават сигурността и допринасят за икономическия просперитет на страната като цяло, съобщиха още от Агенция "Митници".

От там припомниха, че страната ни е стратегически разположена на един от най-натоварените търговски маршрути между Европа и Азия. Границата с Турция е входна точка за значителен обем международна търговия, но също така е зона на интензивни нелегални дейности. В този смисъл сигурността на границите е от първостепенно значение за запазване на стабилността и защитата на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Борбата с международния трафик на нелегални стоки изисква използването на усъвършенствани системи за анализ на риска, а технологиите играят централна роля в модернизацията на българските митници, като предоставят инструменти за по-бърза, по-надеждна и по-прозрачна обработка на стоки и проверка на хора и превозни средства.

За целите на безопасността и интегрираното управление на границите митническата администрация изпълнява проект за изграждане на Българска интегрирана рентгенова информационна система (БИРИС). Проектът, който вече е в ход, се очаква да покаже първите си резултати във втората половина на 2025 г. и ще продължи да се развива и в следващите години.

Изграждането на 100 процента рентгенов контрол ще осигури бърза и детайлна проверка на съдържанието на превозните средства, което е от съществено значение за предотвратяване на митническите и акцизни нарушения.

Българските митници инвестират в съвременни рентгенови скенери от последно поколение, които предлагат по-добра резолюция, по-бърза обработка и възможности за откриване на опити за контрабанда на високорискови стоки. Широко се използват и мобилни рентгенови системи, с цел гъвкавост и инспекции на различни места.

Рентгеновите скенери ще бъдат интегрирани с други иновации като системи с изкуствен интелект (AI), машинно обучение (ML) и центрове за данни. Рентгеновият контрол играе ключова роля в подпомагането на икономическото развитие и събираемостта на мита и данъчни задължения, посочват от митническата администрация.

Широкото използване на този тип технологии води и до повишаване на прозрачността и сигурността на търговията, тъй като детайлното сканиране на товари минимизира нуждата от физически контрол и съкращава времето за обработка.

Агенция "Митници" е разработила техническа спецификация за реализация на третия етап от проект БИРИС, в рамките на който е планирано изграждане на интегрирана платформа (аналитичен слой с елементи на AI и ML) за събиране, обмен и анализ на данни от рентгеново оборудване за митнически контрол. В платформата е предвидено да бъдат интегрирани всички новопридобити рентгенови системи, както и самата тя да бъде интегрирана с други информационни системи от ИТ инфраструктурата на Агенция "Митници". По този начин ще се осъществява активен обмен на информация и данни от различни системи, камери и уреди с цел изграждане на интегрирано гранично управление.

Алгоритмите на изкуствения интелект (AI) играят ключова роля в анализа на данни и автоматизирания анализ на риска, което значително подобрява идентифицирането на високорискови събития.

Въвеждането на машинно обучение в информационните системи на митническата ни администрация дава възможност за анализиране на огромен обем исторически данни за преминали товари, като тази информация се използва за прогнозиране на потенциални нарушения. Така се намаляват проверките на нискорисковите стоки и се улеснява законната търговия.

Българската митническа администрация изгражда и Система за управление на трафика (СУТ), която ще дигитализира процесите по митнически контрол. Проектът ще осигури 100 процента управление на преминаването на товарни превозни средства през ГКПП чрез интеграция на данни от камери, смарт устройства, информационни табла, бариери и светофарни уредби. Основната цел е подобряване на пропускателната способност чрез насочване към най-малко натовареното трасе и внедряване на безхартиено взаимодействие между контролните служби на ГКПП.

На базата на анализа на риска от информационните системи на граничните служби, системата ще генерира електронен контролен лист, който визуализира списък с необходими проверки и назначения за преминаване през контролните зони. Проектът за СУТ предвижда създаване на виртуални зелени коридори за преминаване на одобрени икономически оператори.

Предвижда се СУТ да бъде пилотно внедрена на вход и изход на ГКПП "Капитан Андреево" и ГКПП "Калотина", като се очаква въвеждането на системата да доведе до значително подобряване на резултатите от контрола, повишаване на пропускателната способност, улесняване на легалния бизнес и облекчаване на пътуващите.

На ГКПП "Капитан Андреево" се предвижда да бъде пилотно внедрена Система за управление на опашките (СУО), която се разработва за товарни превозни средства в направление изход от България.

СУО ще дава възможност за резервация на времеви слот за преминаване на ГКПП, като по този начин ще се премахнат дългите опашки от чакащи товарни автомобили и ще се разпредели пиковият трафик. Целта е отново повишаване на ефективността на митническия контрол.

И двете системи - за управление на трафика и за управление на опашките, се очаква да бъдат въведени пилотно в края на 2025 г.

Чрез изграждане на информационни системи за интегрирано гранично управление ще може да се пренасочва трафикът и така да се намали времето за чакане. Това е особено важно за транспортния сектор, който е гръбнакът на икономическите връзки. Чрез намаляване на логистичните разходи и времевите забавяния бизнесът може да работи по-ефективно и конкурентоспособно, посочват още от Агенция "Митници".