Газовият принц, който се вбесява от думата “посредник”

Първият съдружник на Сашо Дончев в “Овергаз” е покойният днес Илия Павлов. Бизнесменът лично разказва, че се е крил по хотели от Иван Костов, но разцветът на бизнеса му започва след падането от власт на Командира

От газов принц през олигарх до олицетворение на светлата част на бизнеса. Меценат, философ, издател и основен спонсор на бутиковия вестник “Сега”. Такива описания в медиите има за собственика на “Овергаз” Сашо Дончев.

Без съмнение той е значим български индустриалец. В медиите е представен още като визионер, който иска държавата да е далеч от бизнеса, и с напомнянето, че “министър” означава слуга.

Други обаче виждаха доскоро зад фигурата му руските интереси в България. Каквото и отношение да има към него, от 1991-а насам той е

управител и

съсобственик

на най-голямата

частна газова

компания

Покрай събитията около Нова година и нулата, която се появи срещу доставките за “Овергаз” от “Газпром”, се появи въпросът - защо от любимец на руснаците Сашо Дончев стигна до развод с тях, а те го изхвърлят от тръбата.

Дончев е роден в Ямбол на 7 септември 1953 г. Завършва математическата гимназия в града. Оттам е приятелството му със съгражданина му Волен Сидеров, който през един период от време играеше ролята на медиен съветник на Сашо Дончев. Или поне за подобен пост получаваше заплата в “Овергаз”. Тази роля от години обаче е за Нери Терзиева, която пое професионално “удара” по Нова година.

Сашо Дончев е безспорен професионалист в своята област. Завършва “Строителство на газонефтопроводи, газохранилища и нефтобази” в Руския държавен университет за нефт и газ “И. М. Губкин”, а у нас - “Външноикономически отношения” във Висшия икономически институт “Карл Маркс”.

От 1978 до 1991 г. работи като технически ръководител, проектант, началник-отдел “Транзитен газопровод Русия-Турция” в “Газстроймонтаж”, директор на “Строително-монтажното управление по изграждане на магистралния газопровод “Тула-Москва-Киев”.

Между 1995 и 1998 г. е изпълнителен директор на българо-руската газова компания “Топенерджи”.

В интервю Дончев си спомня, че е

влязъл в частния

газов бизнес със

заем от 8000 лв.

от Иван Борисов, за да плати вноската си в уставния капитал за “Овергаз”. Годината е 1991-а.

С убития собственик на “Мултигруп” Илия Павлов са съдружници в “Овергаз”. Преди 2 години Сашо Дончев заяви, че Илия Павлов е откраднал от него 107 млн. лв.

“През 1993 г. “Овергаз” беше на 2 години, имахме вече и сравнително голям офис, дори бяха ни обирали един-два пъти. Бях наясно, че сами газификация не можем да направим, трябват ни партньори. Започнахме да работим с холандски и американски фирми. По това време писах няколко пъти на Вяхирев (Рем Вяхирев, бивш шеф на “Газпром” - бел. ред.), че

ако иска да успее

в България,

трябва да

върви с мен

Предложенията ми са били заведени там в папка “Студента”. Така се започна”, споделя Дончев.

Някога се смяташе, че Илия Павлов едва ли не бил като син за Рем Вяхирев. Но участници в преговорите с “Газпром” и “Топенерджи” си спомнят, че Сашо Дончев е стоял на преговорите до тогавашния шеф на “Газпром”. Той стоеше от руска страна, казва Васил Филипов, тогавашният шеф на “Булгаргаз”.

“Топенерджи” е регистрирана за 3 дни в съда през 1995 г. Тогава медиите пишат, че това е заслуга на бившия премиер Андрей Луканов. С по 50% са “Булгаргаз” и “Газпром”. Това било станало със съгласието на Никита Шервашидзе, шеф на Комитета за енергетиката и зад гърба на тогавашния премиер Жан Виденов. Първоначално “Топенерджи” се оглавява от Луканов. Дружеството се представлява от двама - Рим Сюлейманов и Сашо Дончев.

По-късно се увеличава капиталът и влизат “Овергаз” и “Мултигруп”, а “Булгаргаз” остава с миноритарен дял. През 1997 г. “Топенерджи” иска срещу строителство на газопроводи собственост върху тръбите.

През 1998 г. “Овергаз холдинг” на Сашо Дончев е изкупил акциите на “Мултигруп” в “Овергаз инк”. Това означава, че Илия Павлов окончателно се разделя с Дончев и излиза от газовия бизнес. “Топенерджи” върви съм забвение и става 100% руска собственост, България не си дава мрежите.

Дончев споделя в медиите, че по това време е живял със съпругата си по хотели, за да се крие от Иван Костов, който бе премиер.

Но дълги години след това - чак до 2013-а,

“Овергаз” стоя

на газовия вход

на държавата

и доставяше газ, като го купуваше от “Газпромекспорт”.

След това го продава на държавното дружество “Булгаргаз”. Накрая - като газоразпределителна компания, го купува от нея. Думата “посредник” направо вбесяваше Сашо Дончев. Тезата му беше, че с тези пари се изгражда газоразпределителната мрежа.

Систематично, стъпка по стъпка, Сашо Дончев влиза в газоразпределителните територии. Това става след падане на правителството на Иван Костов. Първо дружеството сключваше договори за газификация с общините.

При кабинета “Сакскобургготски” идеята беше държавата да се раздели на големи територии, за които да се обявят търгове за газификация и да дойдат големите инвеститори. Тогава Дончев и “Овергаз” спечелиха не малка част от територията за газификация.

Сега “Овергаз”

има лицензи

за 51 общини

и по данни на КЕВР е изградила 2 154 071 метри газопроводи за 320 млн. лв. Почти толкова са и дълговете.

Освен това получава директно газ от “Газпромекспорт” и привлече индустриални клиенти с по-добри цени. Апропо - предприемачът Дончев е радетел на свободния пазар.

Така че компанията, която оглавява не би трябвало да има никакви ликвидни проблеми.

Защо тогава “Газпром” се изтегля от “Овергаз”?

Едното обяснение е, че руският газов гигант го прави заради Европейската комисия. Някои дават пример, че “Винтерсхал”, която беше съвместна компания с BАSF, вече е само руска и се е прибрала в Москва.

Версията е, че “Газпром” иска да убеди ЕК, че не се стреми към газов монопол и затова напуска българските разпределителни мрежи.

Това обаче съвсем не се връзва с “изхвърлянето”, поне временно, от тръбата на “Овергаз”. В газовия бранш коментират, че е

възможно

да има

разваляне на

отношенията

Стана ясно, че тече развод между “Газпром” и “Овергаз”. Към пролетта или лятото се очаква руснаците да си тръгнат от българската компания. Откъм “Овергаз” намекват, че това е причината за напрежението.

По време на минидрамата с газа за 55 000 потребители около Нова година Сашо Дончев изчезна от полезрението на медиите. Беше го чул само шефът на БЕХ Жаклен Коен. Бизнесменът не се появи да обясни какво точно се случва. За разлика от информацията, която течеше от държавните дружества и от правителството.

Нери Терзиева като най-смелия войник на Сашо Дончев обяви във фейсбук, че някой иска да вземе бизнеса му, каквито твърдения е имало и друг път през годините. Самият индустриалец мълчи през тази инфарктна седмица, но хората му подписаха договор с “Булгаргаз”.

Дори неговият собствен вестник “Сега” изглеждаше в понеделник нелепо и странно без тази иначе важна за държавата новина. Преди години, когато отново имаше газова криза, “Сега” се държи точно толкова независимо - в смисъл без нито един написан ред.

Независимо че този малък вестник е единственото печатно издание в България, което рекламира синьото гориво на “Овергаз”. Както обича да повтаря издателят Дончев, той не се меси в редакционната политика, а само плаща заплатите на бутиковия вестник. Но всеки богат човек има право да харчи своите пари по какъвто иска екстравагантен начин.