Рекорден бюджет по обем ще има България догодина, а БВП ще стигне за първи път над 88,2 млрд. лв.

През 2016 г. бюджетът ще похарчи с 2 милиарда лева повече в сравнение с тази година. За да бъдат покрити увеличените разходи, планът е да се съберат 2,4 млрд. лв. повече, като от тях 1,5 млрд. ще са от данъци. Това е записано в проектобюджета за 2016 г., предложен от финансовия министър Владислав Горанов за обществено обсъждане.

Общо догодина държавата планира

да събере 20,6

млрд. лв. при

18,2 млрд. лв.

за тази година

За да се изпълни напрегнатият план за приходи, през 2016 г. фирмите трябва да отделят за хазната със 100 млн. лв. повече - разчетите за корпоративен данък са за 1,7 млрд. лв., при 1,6 млрд., планирани за тази година.

Най-голямо увеличение се очаква да има от ДДС, като приходите от него трябва да са с 670 млн. лв. повече от очакваните за тази година. От акциз, основно заради по-високите ставки за цигари и горива, в хазната трябва да влязат с 490 млн. лв. повече.

Планираната от финансовия министър Горанов разлика между приходите и разходите за 2016 г. трябва

да бъде 1,8 млрд.

лв., което е около

2% от БВП

Значително се завишават капиталовите разходи за 2016 г. - до 2, 6 млрд. лв. при 858,7 млн. лв. тази година, показват сметките на държавата.

За да бъде покрит изцяло рискът от каквито и да било финансови сътресения заради предстоящите стрестестове на банките и оценка на активите, министър Горанов предвижда “да се финансират и програми за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, включително и чрез Българската банка за развитие”.

Лимитът за този

ресурс е

определен на

1,4 млрд. лева

Предвидена е и възможност държавата да дава гаранции на Фонда за гарантиране на влоговете, в т.ч. и по заеми от външни кредитори до 900 млн. евро, или 1,8 млрд. лв.

В проекта е записано още, че бюджетът може да издава гаранции в полза на Българската банка за развитие в размер до 1 млрд. лева.

С 570 млн. лв. се

увеличават парите

за социално

подпомагане и

грижи -

планираната за това сума е 11, 897 млрд. лв., от които 8,727 млрд. за пенсии.

За образование предвидените средства са 3,121 млрд. лв., с близо 80 млн. повече. За здравеопазване са заделени 3,94 млрд. лв., което е ръст от 54 млн. лв.

Повечето министерства ще получат допълнителни средства за 2016 г.

Държавата ще събере

2,4 млрд. повече приходи.

дава още за образование,

здравеопазване, култура

Финансовият министър Владислав Горанов предвижда за догодина повече пари за образование, здравеопазване и култура.

Изключение е Министерството на околната среда и водите, което ще разполага с 43,4 млрд.лв., колкото и през тази година. Комисията за защита на конкуренцията също трябва да се вмести в 3,591 млн. лв., колкото бе тазгодишният ѝ бюджет.

В проектобюджета са предвидени допълнителни 3 млн. лв., които Министерството на туризма трябва да насочи за национална туристическа реклама.

Културното министерство получава с 12,8 млн. лв. повече, а образователното - с 28 млн. лв. Бюджетът на транспортното министерство ще е с 26 млн. лв. по-голям от тазгодишния, а

за здравното се

планират 1 млн.

лв. повече - то ще

разполага с

436,5 млн. лева

Регионалното министерство получава 10 млн. лв. повече спрямо настоящия си бюджет. През 2016-а ще разполага с общо 326, 6 млн. лв. С около 10 млн. лв. повече трябва да получи и Държавен фонд “Земеделие”, за да покрие разходи за 366, 5 млн. лв.

Финансовият министър предлага администрацията на президента да запази 6 млн. лв. бюджет.

ДАНС ще получи

по-малко

средства -

от тазгодишните 107,9 млн. лв. през 2016 г. ще разполага с 97,3 млн. МВР ще има 1,126 млрд. лв. - с 96 млн. лв. повече спрямо 2015 г.

Разходите за отбрана също растат - военното министерство през 2016 г. ще разполага с 1,003 млрд. лв. срещу 954,6 млн. лв. за тази година, което е 1,13% от прогнозния БВП. С 64 млн. лв. повече ще разполага енергийното министерство - общо 115,6 млн.

100 000 лв.

повече ще има

новият

омбудсман -

бюджетът на институцията се увеличава от 2,3 на 2,4 млн. лв.

1,4 млн. лв. повече са заделени за догодина и за НСИ.

Националната статистика трябва да се вмести в 18,852 млн. лв. бюджет.

Всяка година фиксират минимална заплата за магистрати

Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.” Това е записал финансовият министър Владислав Горанов в проектобюджета за 2016 г., който бе обявен за обществено обсъждане.

Ако парламентът приеме предложения от него текст, депутатите ще трябва да променят Закона за съдебната власт, според който “най-ниската заплата в съдебната система е равна на две средни месечни заплати в бюджетната сфера”. ВСС има право да преизчислява магистратски заплати.

Вече близо година финансовият министър Владислав Горанов и ВСС спорят за актуализирането на заплатите на магистратите. ВСС взе решение да вдигне заплатите в системата и поиска увеличаване на бюджета си с 50 млн. лв.

Както “24 часа” писа, финансовият министър отговори “любезно, но хладно” с писмо, в което отказа исканата сума. Неговото предложение за догодина е съдебната власт да запази бюджета си от тази година - 470 млн. лв.

3,6% ръст на заплата, 2,5% на пенсии, повече семейства с детски

Ръст от 2,1%, бюджетен дефицит от 2% и 0,8% инфлация са заложени в бюджета за догодина.

От прогноза на финансовото министерство, която придружава документа, става ясно, че ръстът ще се ускорява до 2,5 и 2,7% съответно през 2017 и 2018 г. Дефицитът ще намалява до 1,4 и 1% до 2018 г. Инфлацията ще се ускори - от 0,5% през 2916 г. до 1 и 1,9% през следващите 2 години.

Макрорамката предвижда още свиване на безработицата от сегашните 9,9 до 9,1%, 1,3% ръст на потреблението, намаляващ ръст на износа - от очакваните 8% за 2015 г. до 4,6% за 2016 г. (Още за основните показатели - виж таблицата.)

Бюджетът е разчетен при ръст на минималната заплата до 420 лв. от 1 януари 2016 г. През 2017 г. тя ще стане 460 лв. и ще се запази и през 2018 г.

С 2 лева се вдигат детските добавки догодина. Държавата ще плаща месечно по 37 лв. за първо дете, по 85 лв. за две деца, по 130 лв. за три, 140 лв. за четири и по 20 лв. за всяко следващо дете. За близнаци месечната помощ остава по 75 лв.

Повече семейства ще имат достъп до добавките - от 1 юли се вдига подоходният критерий от 350 на 400 лв.

Без промяна са еднократните помощи при раждане - 250 лв. за първо, 600 лв. за второ, 300 лв. за трето и по 200 лв. за всяко следващо дете.

Доходите от труд ще се повишат с 3,6% през следващата година, е записано в бюджета. На 1 юли 2016 г. пенсиите ще бъдат индексирани с 2,5%, с 2,7% през 2017 г. и с 2,8% на 1 юли 2018 г. За първи път от юли 2017 г. корекцията ще отчита и преизчисляването на тежестта на всяка година трудов стаж. С 5% от догодина ще се вдига частта от минималния осигурителен доход, върху който държавата плаща здравни вноски на чиновници, и ще расте, докато стигне до максималния доход.

В данъчните закони са залегнали само промени в акцизните ставки за цигари и горива, които вече са одобрени в парламента на първо четене. За 2016 г. специфичният акциз на цигарите се намалява от 101 лв. на 70 лв. за 1000 къса, а пропорционалният става 38% вместо 23%.

Пропан-бутанът и дизелът, ако се ползват за отопление вече ще се облагат с 645 лв. за 1000 литра, вместо сегашните 50 лв. 

Още 388 млн. лв. за 13 министерства

Приходите в бюджета за тази година ще бъдат актуализирани и завишени с 832,76 млн. лв., а разходите - с 882,50 млн. лв. Прави се промяна и в консолидираната фискална програма. Приходите се увеличават с 1,3 млрд. лв. до 31,6 млрд. Разходите нарастват с 1,7 млрд. лв. до 34,5 млрд.

Тази актуализация на разчетите в бюджета за 2015 г. предложи финансовият министър Владислав Горанов.

“Аз гледам на това като неизбежно поради две причини - първо, защото в по-голямата си част предложената актуализация на 2015 г. е свързана с успешното приключване на програмите, по които усвояваме европейски средства, програмният период 2007-2013”, коментира Горанов. “Около две трети от ресурса отива за тази цел. Другата част, ако видите по министерства, отива за разплащане на недостига от възнаграждения за персонала - нещо, което след като нормативно не е подготвено как да се получи тази оптимизация в разходите за персонал, на нас ни остава просто да изплатим възнагражденията на тези хора”, каза финансовият министър.