"Сега е моментът да покажете, че сте силна, независима и успяла жена. Продуктова линия е разработена специално за вас... Включва депозит, потребителски кредит, инвестиционен заем, пакетна програма и кредитна карта".

Това не е рекламно послание за нова козметика или парфюм, а за финансов пакет. Предлага го българска банка, а адресатът са жени със собствен бизнес и доходи над средните.
След като вицепремиерът Симеон Дянков изненада с данък върху лихвите по депозити хората, които са поверили на банките да управляват над 34 млрд. лв., банкерите се готвят да отвърнат на удара.

Въпреки че неяснотите около облагането не са изчистени, банкери споделиха пред "24 часа" някои от намеренията си. Маркетинговите и продуктовите отдели на трезорите вече работят по промени в параметрите на финансовите услуги, които предлагат. Целта е тежестта на задаващия се налог да се свие от 10 на 2% или дори напълно да се избегне. Банки вече звънят на редовни клиенти с оферти . Една от алтернативите, по които усилено се работи, е пакетирането на срочен депозит с други финансови продукти. Така в зависимост от все още бъдещата дефиниция на дохода за облагане с лихвения десятък, загубата от него ще се намали.

Опциите са различни - например при "пакетирането" сумите, оставени на депозит, могат да служат като гаранция за по-изгоден потребителски заем. Това на свой ред променя формулата за изчисляване на доходността, на времето за падеж и на сумата, подлежаща на облагане.

Договори за доверително управление са втората алтернатива. В банковите офиси вече описват типови профили на собствениците на влогове. Идеята е да стигнат до персонални оферти, съобразени с доходи, професии, семейно положение, пол, възраст и склонност да поемат рискове.

Целта на доизпипването на този продукт, който се предлага и сега, е да се предложи
по-висока доходност от тази при стандартните депозити. Така сегашните ниско-, високо- и среднорискови пакети ще се допълват с нови бонуси, както и гаранции за отделните клиенти, обещава банкер.

Тъй като и финансовите пакети и договорите за доверително управление могат да включват депозит за уговорено време и лихва, ще опитаме да вдигнем доходността от другите компоненти, така че да покрие загубата от данъка върху лихвата, казват експерти. А другите компоненти са: инвестиране в Държавни ценни книжа, в корпоративни или ипотечни облигации, в акции, в индекси и във валутни деривати.

Възможности за заобикаляне на лихвения данък имало и в разширяване палитрата на безсрочните депозити, казват експертите. При тях парите се замразяват в банката за поне 5 години. Те обаче могат да бъдат "подстригани", казва специалист. И веднага превежда термина - например чрез скъсяване на срока, за сметка на леко свиване на доходността. По-малко обаче от размера на депозитния данък. Или пък чрез промени в ограниченията за довнасяне или изтегляне на суми.

Ако критерият за облагане остане заявеният засега "депозит с уговорен срок",  банкерите ще извадят още по-голям набор от безсрочни депозити и влогове. Те очакват бум в търсенето на такива при които се изплаща ежемесечна рента например. При тях се договаря определена сума, която прехвърля част от натрупаната доходност към разплащателна сметка с дебитна карта или я трупа в безсрочен влог. Така "лихвата се източва", т.е. се намалява облагаемата основа за данък лихви.

Детските влогове може да останат без налог 

Въпреки че въвеждането на лихвения данък вече мина на първо четене, около него цари хаос. Първата неяснота е кои влогове ще се облагат. Първоначално шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова каза, че 10% данък ще има само за срочните влогове. Това означава, че необлагаеми остават безсрочните, каквито са част от детските и част от спестовните.

Досега обаче няма текстове, които да го регламентират. От обхвата на облагаемите лихви са изключени само разплащателните сметки. Което означава, че данък ще има за всички депозити и влогове. Задачата се усложнила след втора за една седмица тайна среща между банкери и експерти на финансите. На нея станало ясно, че някои разплащателни сметки, по които се получават пенсии, в "тефтерите" на банките се водят като спестовни или влогови.
"В крайна сметка данък ще има само за лихви по влогове с уговорен срок", заключи в четвъртък зам. финансовият министър Владислав Горанов.

На дебата по новия налог в социалната комисия на парламента шефката на данъчната дирекция към финансите Людмила Петкова е обещала отпадане на детските и спестовните влогове от облагане. " Те, съгласно банковата терминология, са спестовни сметки и затова не попадат в обхвата за облагане", твърди Петкова.

Вторият спор е по облагането на стари лихви, натрупани в минали периоди. Зам. шефът на бюджетната комисия Димитър Главчев първо бе категоричен, че няма да се облагат стари доходи, но след това призна, че реално данъкът ще засегне и "стари лихви", натрупани преди 1 януари 2013 г. Проблемът идва от принципа в данъчните закони данък да се слага върху доход в момента на неговото получаване.

 Така за депозит, направен преди януари 2013 г., но с падеж след тази дата, данък ще има за цялата натрупана лихва. Главчев твърди, че компромис може да се постигне, ако банките се съгласят да предоговорят заварени договори, да начислят лихвите до края на 2012 г., а остатъкът да се облага по новия ред.

Удържат повече от дългите влогове

Новият данък ще "отхапва" повече от депозитите с по-дълъг срок, а не от тези, в които има най-много пари. Сметката направи за "24 часа" банкер. Тя категорично опровергава твърденията на финансовия министър Симеон Дянков и на депутати от ГЕРБ.Те твърдят, че десятъкът ще засегне повече богатите "лихвари и рентиери", а не малките и средните по размер влогове.

Най-ощетени ще са хората с депозит с дълъг матуритет. Това обикновено са срочни влогове, при които лихвата се натрупва и се изплаща в края на договора.

 Тъй като при тези депозити доходът не се капитализира към главницата в края на всеки три месеца например, то 10% данък се начисляват върху цялата натрупана печалба. Например при двегодишен депозит от 5000 лв. с годишна лихва 6% доходността в края на втората година ще е 600 лв. Ако падежът е догодина, остатъкът за получаване след облагането ще е 540 лв., защото 10% данък се начислява върху двегодишната доходност.

Ще загубят и хората с депозити с капитализираща се лихва. При тях доходът се прибавя към главницата на всеки 3, 6 или 12 месеца.Това означава, че при влог с 5000 лв. за 3-годишен срок с 5% лихва и падеж на всеки 12 месеца, лихвата в последната година ще се начисли върху капитализираната сума от 5512 лв. В този случай данъкът ще е 27,5 лв., сметнат върху 275,6 лв. доходност, отчетена за последната година, вместо 25 лв., колкото би бил, ако се облагаше само първоначалната сума от 5000 лв.

Всеки, които реши да избяга от договор за депозит, като го прекрати преди 31 декември тази година, ще е на загуба. Банките най-често не предлагат предоговаряне на депозити. Така при прекратяване на договора собственикът на влог с дългосрочен матуритет ще изгуби, защото сумата, която държи в трезора, ще бъде олихвена с между 0,1 и 0,5%, колкото разплащателните сметки. При депозити с капитализираща се лихва засега е ясно, че ще се изгуби доходността само от последния период.