Наследниците на починали хора с кредити може да се окажат длъжници, дори и да има валидна застраховка "Живот", която би трябвало да покрие заема, предупреждават юристи. Така излиза, че дори мъртъв, длъжникът не се отървава от задължението да плати.

Причината е, че застрахователят не е длъжен да даде парите автоматично, а за банката е по-лесно да предяви вземането към наследниците.

Трезорите предлагат полица "Живот" към по-големите и дългосрочни заеми. Обикновено те застраховат кредитополучателя в избрано от тях дружество. Ако този, който взема заема, почине и има валидна застраховка, настъпването на смъртта е застрахователното събитие.

"Тогава банката е длъжна да поиска остатъка по кредита от застрахователя, тъй като полицата е издадена на нейна полза", обясни адвокат Янчо Трончев.

Застрахователят обаче може да откаже. Сред причините, които дружествата изтъквали, били например неизплатена премия в пълен размер, укрито обстоятелство - например тежка болест на застрахования, и т.н. Затова обикновено, банките вместо да се съдят със застрахователите, искат връщане на заема от наследниците, сочат наблюденията на Трончев.

При наличие на ипотека било още по-лесно да си съберат парите от даденото по кредита обезпечение. "24 часа" се обърна към адвоката за разяснения по казуса на вдовица от Севлиево. Тя се явява съдлъжник по кредит, изтеглен от съпруга й, който имал застраховка "Живот", но след като починал, се оказало, че тя не е валидна.

"Ако кредитополучатели са починалият съпруг и неговата съпруга, то тогава тя се явява съдлъжник и следва да плаща кредита в целия му размер, независимо какво се случва с другия кредитополучател", обяснява Трончев.

При положение че само единият има застраховка "Живот", важно е какво обхваща полицата - дали при настъпване на събитие застрахователят покрива целия размер на неизплатената част от кредита, или, да речем половината. Тези детайли би следвало да се запишат в договора за кредит или в застрахователната полица.

Наблюденията на юристи показват, че често банките се договарят със застрахователите по полица "Живот" дружеството да поема половината от неизплатената сума, ако единият длъжник почине.

"Така би било и справедливо. Ако банката постъпва коректно, то тя би изследвала внимателно случая и би потърсила обезщетение от застрахователя. Половината да поеме той, а другата половина - съдлъжникът", обяснява Трончев.

При положение че съпругът е кредитополучател и почине, преди да бъде издължен заемът, независимо дали има, или няма застраховка "Живот", наследниците му поемат задълженията по кредита. Те обаче могат да се откажат от наследството на починалия, да го приемат по опис и т.н., казва Трончев. Това означавало, че не е задължително наследниците автоматично да продължат да плащат вноските по кредита. "Каквото и да предприемат, при всички положения, следва да уведомят банката", съветва адвокатът.

В случай, че кредитът е в просрочие и кредитополучателят почине, банката предприема действия по принудително събиране от наследниците. Когато заемът се погасява редовно, двете страни - банката и наследниците, трябва да се разберат кой ще изплаща вноските и по кой погасителен план - по стар или по нов.

За подобни случаи, в който роднини на починали длъжници връщат кредити към банки, чете в печатното издание на „24 часа".