Рапицата е най-доходоносната земеделска култура в последните години, като печалбата от 1 декар стига 70 лв., показват сметките. При житото и слънчогледа е поне с 5-10% по-малка.
Отглеждането на рапица е перспективен бизнес, цените й са стабилно високи, твърди Йордан Ангелов, шеф на съюза на производителите на маслодайно-протеинови култури.
750-800 лв. за тон е цената на рапицата, има огромно търсене, заяви и Георги Ралчев, шеф на дирекция "Растениевъдство" в земеделското министерство. Тя се използва основно за производството на биодизел. Остава и рапичен шрот за фураж на животните. По-голямата част от рапицата сега се изнася в чужбина.
Двойно са скочили площите с рапица у нас през последните 2 г., показват данните на земеделското министерство. Засетите земи сега са 2,387 млн. дка при 1,122 млн. през 2009 г. Първи по площ са районите на Северна България. Само в Плевенско се отглеждат 280 000 дка. Добивът също се увеличава. От 217,3 кг вече е достигнал 257,1 кг. Така общо реколтата през 2010 г. е била 544 841 тона.
Два пъти по-високи изкупни цени на рапицата се очакват тази година - до 80 ст. за килограм, твърди Радка Кабамитова-Иванова, представител на плевенска фирма за семена. Тази година се очаквала по-слаба реколта, докато през миналата била 260-280 кг от декар. При суша рапицата трудно пониква - сее се в края на август и началото на септември. Големите студове също морят културата. "Рапицата изисква да минат поне 3-4 години, преди да се засее на същото място. А в Северна България, където нямат достатъчно култури и гледат предимно пшеница и слънчоглед, не могат да чакат 4 г., затова се натрупват болести и неприятели", казва доц. Радка Иванова от Аграрния университет в Пловдив. Тя обаче е убедена, че това е финансово най-изгодната култура в България. Около 80 лв. са разходите на декар. Още 20-25 лв. е рентата. А добивът е около 250 кг на дка и цена от 700 лв./т.
"Рапицата е атрактивна култура, защото съдържа 45-52% мазнини, почти колкото слънчогледа. Маслото може да се използва за готвене, макар че вкусът е малко специфичен. То е от олеинов тип и затова има силно антиоксидантно действие, използва се в диетичното хранене", обяснява доц. Иванова. От 100 кг рапица се извличат около 50 литра масло. Експеримент дали рапицата може да извлече тежките метали от почвата са направили в Аграрния университет в Пловдив. Ученият Живко Тодоров защитил докторската си дисертация на тема "Отглеждане на рапица в замърсени райони". Опитите край Асеновградско шосе показали, че ожънатата култура съдържа много олово, цинк и кадмий.
Масовото отглеждане на рапицата у нас идва след приемането на протокола от Киото преди 5 г. за намаляване на вредните емисии на газове. 2009 г. обаче бе последната, в която фермерите вземаха допълнителните 4,50 евро за декар жито, царевица или рапица, предназначени за биогориво. В момента стопаните получават само национални преки плащания на единица площ за рапицата. Миналата година бяха 10 лв. на декар, казва Йосиф Делгянски, един от най-големите производители на маслодайната култура в Пловдивско.
Интересът към отглеждането на рапицата е заради голямото търсене от външните пазари, най-вече Германия, твърди Ралчев. Жъне се след ечемика и преди пшеницата през юли. Плащало се веднага и нямало разходи за съхранение. Със свежите пари пък фермерите имали възможност да финансират и жътвата на пшеницата. Рапицата не е алтернатива на пшеницата, но има много неизползвани в момента земи, върху които може да се отглежда, твърди Йордан Ангелов. Изискването било да има над 30 см почвен слой. Рапицата имала потенциал да се изравни по площ със слънчогледа.
Някои от фермерите у нас си произвеждат от рапицата сами биодизел в малки рафинерийки. С шрота при пресоването на семената пък хранят прасетата. Биомасата, която е около 150-200 кг от декар, може да се балира или да се използва за производство на енергия.
Рафинериите за биодизел спряха
В момента няма голяма рафинерия за биодизел от рапица у нас. Заради отмяната на задължителното смесване на минералната нафта с биокомпонент сме принудени да спрем, заяви Димитър Минчев, шеф на Българската асоциация за биогорива. Като част от меморандума с "Лукойл" за замразяването на цените на горивата за месец отпадна и изискването дизелът да се смесва с 3% биогориво.
Около 2,20 лв. излиза литър биодизел от рапица, изчисли Минчев. Върху това обаче се слагат още 60 ст. акциз и цената става 2,80 лв./л. Затова и в момента нямало чист биодизел по бензиностанции, можело да стане само ако отпадне налогът. В почти всички европейски държави имало преференции за биогоривата.
Не е ясно дали ще изкупуваме тази година рапица, възможно е всичко да отиде за износ, каза Минчев. Ситуацията у нас била непредвидима и станало много рисково да се инвестира в тази област. Нямало никакви гаранции, че смесването с биокомпонент ще стане отново задължително през януари 2012 г.
Преосмисляме стратегията си, не знаем вече дали ще оцелеем, твърди Минчев. Така пазарът се отварял за рафинериите в съседните ни държави, които правели биогорива. (24часа)
-5 °
18 °
