Екзотиката навлиза и в българското земеделие. Въпреки че този отрасъл е смятан за консервативен, все повече стопани правят опити да отглеждат нетрадиционни видове в търсене на нови пазари. В момента на мода са японската дюля и изумруденото дърво, казаха експертите от земеделското министерство. Първият вид е ценен заради плодовете си, а вторият - заради листата и дървесината, от която се правят хубави мебели.
Японската дюля, или хеномелесът се отглежда от векове в Япония, Корея и Китай. Създадени са над 500 сорта - с декоративни качества заради красивите цветове и за производство на плодове. Най-разпространените са "Нивалис", "Цидо", "Визувиус", "Пинк лейди", "Калиф" и "Ника".
Хеномелесът може да се отглежда и като овощна култура. Има високо съдържание на органични киселини, пектинови вещества, витамин С и Р.
По съдържание на витамин С японската дюля дори превъзхожда лимоните и другите цитруси. Има и много повече пектин от ябълките, а именно той гони токсините от организма. Има и добри желиращи свойства.
Плодовете на хеномелеса не са подходящи за консумация в прясно състояние, защото са тръпчиви и кисели, но затова пък са отлична суровина за преработка.
Използват се и като лекарство срещу различни заболявания - артрит, диабет, затлъстяване, засилване на имунната система.
Най-широко приложение има спиртен екстракт от сушени и пресни плодове. Напоследък се правят проучвания за използване на хеномелеса като терапия срещу СПИН и туморни заболявания.
От японската дюля се правят още безалкохолни и алкохолни напитки, гарнитури и сосове към месни ястия, десерти и сладка.
В момента в Европа най-успешните плантации от японска дюля са в Латвия, където са създадени големи насаждения (над 4000 дка) за промишлена преработка и производство на различни продукти.
Цветовете на хеномелеса са едри, обагрени в огненочервено, оранжевочервено, бонбонено, червено, розово и всички нюанси между тях. При някои форми венчелистчетата имат характерно изсветляване в основата. Цветовете са по над 100 на един храст. Растенията цъфтят обилно всяка година, особено ако се отглеждат на плодородни и слънчеви места.
Цъфтежът е продължителен и протича при метеорологичните условия на Троян от средата на април до средата на май, казаха експертите от земеделското министерство.
Тогава започва и разлистването.
Плодовете пък са средно едри. Теглото им се движи от 20 до 50 грама, но при някои форми през отделни години достигат до 70-80 г.
Хеномелес маулей е вид, който се отличава от другите с високи добиви. От едно растение на 6-7-годишна възраст могат да се наберат по 5-6 кг, а при някои форми - над 15 кг.
Плодовете узряват от средата на септември до края на октомври. Беритбата трябва да е преди по-големи студове, защото след замръзване плодовете загубват аромата си и влошават външния си вид и вкусовите си качества. Иначе те са с много добра възможност за транспортиране и съхраняване до 3-4 седмици в хладно и проветриво помещение.
Японската дюля може да се отглежда и на глинести почви, богати на органични вещества, които не се преовлажняват. Приспособява се и към по-каменисти и чакълести. Може да се гледа и при градски условия, защото смогът и замърсеният въздух не му се отразяват фатално.
Захарозата в дюлята е представена с минимални количества - от 0,38 до 0,78%. Това позволява използването на плодовете от диабетици. В Института по планинско животновъдство и земеделие
в Троян се правят опити с хеномелес още от 1982 г. Създадено е насаждение с площ от 2,5 дка.
Другото хитово екзотично растение е изумруденото дърво или пауловния.
То расте изключително бързо - по 1 см на ден или 3 метра на година. За 3-4 г. става близо 10 метра.
Дървесината му е по-твърда от чама, по-лека и е без чепове.
Затова е много подходяща за производство на мебели. Изумруденото дърво е с произход от Китай, но в момента е разпространено и в Северна Америка, Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия, Германия, Русия, както и в някои средиземноморски страни.
Видовете от род пауловния намират приложение като алтернативен източник на дървен материал, при възстановяване на ерозирали райони след изсичане или опожаряване на гори, укрепване на свлачища и за изграждане на защитни зони и пояси около пътни магистрали и крайбрежни райони.
Листата и цветовете на пауловнията са богати на азот и играят важна роля за намаляване на нитратното замърсяване. От една страна, те обогатяват почвата с азот по време на листопад, а от друга, усвояват нитратните замърсители в почвата. Пауловнията се развива добре в температурен диапазон от -20 до +40 градуса, като това я прави изключително подходяща за отглеждане в климатичните условия на България.
Представителите на рода са с изключително високо качество на дървесината. Дървеният материал, получен от тези видове, съхне бързо и лесно. Необходимото време за сушене в пещи е от 24 до 48 часа, а на открито - от 30 до 60 дни. Дървесината им е два пьти по-лека от иглолистната. Изключително лесно се поддава на обработка, като мебелите, направени от тази дървесина, са устойчиви на надраскване, напукване, изкривяване и други деформации.
Paulownia elongatа е най-бързо растящият вид от рода, като дава до 25% по-голям добив от качествен дървен материал в сравнение с другите видове. За първата година нараства с 3 м. За дървен материал може да се ползва след петата година. За това време диаметърът на ствола достига до 30 см и височина 30 метра и само от едно дьрво може да се добие 1 куб. метър дървен материал. Изумруденото дърво се самовъзпроизвежда.
След отсичането му на 5 години от корена му се развива млада фиданка и този процес може да се повтори 4-5 пъти.
У нас около 1500 броя Paulownia са засадени в района на Варна. Има и насаждения в Пазарджик (виж карето). В естествени условия обаче този вид се размножава много трудно и икономически най-изгодно е да се ползва методът ин витро. Предимството е в това, че посадъчният материал е елитен, размножава се бързо и производството може да се програмира.
Paulownia elongatа оказва благоприятно вьздействие вьрху микроклимата на съвместени с нея култури като царевица, пшеница, боб, зеле, фъстьци, дини и води до повишаване на добива им. Причина за това е способността на дървото да задържа влагата благодарение на дълбоката му коренова система и да осигурява на културите сянка и защита от силни ветрове.
ТИХОМИР ТОНЧЕВ
По 6000 лв. от декар при колумбийските череши?
От миналата година се прави експериментално отглеждане и на физалис, който се предлага от търговците по сергиите като колумбийски череши.
Както "24 часа" писа, банкерката Цветелина Бориславова пък е пионер в насажденията със слонска трева, която е отлична суровина за биогориво.
Такава е и силфията, която има потенциал да измести дори рапицата. От непознатото северноамериканско растение с добавка на царевица се прави биогаз.
В България има отлични условия за отглеждане на физалис край морето, твърди шефът на дирекция "Растениевъдство" в земеделското министерство Георги Ралчев.
Цената на плодчетата с леко тръпчив освежаващ вкус е атрактивна - в магазините ги продават по 2-3 лв. за 100 грама.
Освен за директна консумация и плодови салати се използват масово в сладкарството - за украси на торти, сладоледи и пр.
Може да се правят и на сладка или да се сушат като смокините.
По експертни оценки доходите от физалис могат да са до 6000 лв. от декар.
Саморасляк на “чудото” в Пазарджик
Саморасляк на изумрудено дърво расте в центъра на Пазарджик. Обявеното за дърво чудо е израснало между плочки на гърба на историческия музей в града. Изключително любопитно е откъде е долетяла семката на това рядко за нашата страна дърво, не скри изненадата си ландшафтният архитект Иван Тилев. Голямо дърво е имало до миналата година пред най-старата гимназия в Пазарджик, но е било отсечено заради опасността да се срути от старост. Докато е по-малко, до 2-3 години, стеблото му е кухо и постепенно се вдървенява, обяснява Иван Тилев.
По света, и най-вече в Китай, изумруденото дърво се отглежда за промишлени цели, предимно за производството на целулоза. През последните няколко години у нас се наблюдава масово засаждане на плантации от изумрудено дърво, особено в северната част от страната.
Един кубик дървесина от изумрудено дърво се търгува по 600 евро. Пробно малки плантации са засадени и в държавни горски стопанства, като в Свиленград например. В Пазарджик плантация има в местно село, където собственикът е засадил 650 дървета от разсад. Той обаче отказва среща с журналисти с мотив, че дръвчетата му са още малки и ако разгласи за плантацията си, злосторници ще му я изсекат.
ЛЮБО ИЛКОВ