Необичайно едри череши бият рекорди, държани у нас с години.
В Кюстендил вече се хвалят с 18-грамови плодове с диаметър 36 мм от канадските сортове “Самид” и “Самбърст”. Спецове от института по земеделие в града твърдят, че другаде в България такова нещо не може да се види.
В село Габарево до Павел баня обаче вече ги догонват в конкуренцията - с череши по 12-14 г с диаметър до 26 мм. Сортовете са американски, италиански, френски и турски.
На всичкото отгоре плодовете са и по-вкусни след опитване. Обяснението е, че нашият планински климат е по-благоприятен за овошките, отколкото в родината им. Температурните разлики в различните часове на денонощието - горещо денем и студено вечер, правят черешите по-сладки.
Над 5000 дка са новите насаждения в България през последните 4 години, твърди бившият земеделски министър Мехмед Дикме, който се занимава с консултантска дейност. Черешови масиви има в Хасковско, Пловдивско, Кърджалийско, Благоевградско, Бургаско, Разградско и край Сандански.
В новите градини са засадени сортове, непознати досега у нас.
Уникални за Кърджалийско например са италианските и френските “Ърли лори”, “Челесте”, “Биг лори”, “Феровия”, американската “Финко”, канадската “Суит хард”. Отлично се развива и турският сорт “Зират”, известен у нас като “Наполеон”. Дръвчетата са нискостеблени, върху специални подложки. Отглеждат се по нови технологии.
“Добивът с капково напояване достига до 2 тона от декар”, твърди Мехмед Дикме. Допълва, че животът на една градина с нискостеблени череши е не по-малко от20 години.
Новите сортове започват да зреят от 5-10 май и приключват в края на юни. По-ранните череши имат изключително добър пазар и цената им стигаше 8 лева за килограм, каза Дикме. Интерес към продукцията има от Русия и Германия.
“Това е смяна на поколението Старите сортове, отглеждани в България, вече ще отиват в консервната промишленост, а новите са за директна консумация у нас и в Западна Европа", смята Дикме.
Едрите плодове предизвикаха истински фурор на пазара в Кърджали през юни. Килограм череши, отгледани в градини край селата Боровица и Петелово, вървеше между 1,50 и 1,80 лева, а търговците рекламираха стоката си като "Черешите на Дикме".
Според бившия министър насажденията от череши и други плодове могат да станат реална алтернатива за производителите на тютюн.
Доходът от декар череши е съизмерим с този от декар тютюн.
"Единственият проблем, който възниква, е, че държавата трябва много сериозно да инвестира в изграждането на напоителни съоръжения", смята консултантът. Тези култури се нуждаят от капково напояване, а старите съоръжения са напълно амортизирани.
"Тази култура е благодатна. Тя расте на слабопродуктивни площи, където нищо друго не може да се отглежда. Ако стопанин има 10 дка череши, той спокойно може да се издържа с тях през цялата година”, коментира директорът на института по земеделие в Кюстендил проф. д-р Димитър Домозетов.
Дори и там, където черешите са традиционен поминък, разчитат на все още непознатите сортове. 4000 дка са новите насаждения в община Кюстендил от общо 17 000 дка.
"При надморска височина от 500-900 м, ако през деня е 30 градуса, през нощта температурата може да падне и до 12. Именно тези промени довеждат до формиране на вкусовите качества на местните плодове. При тези условия черешите не изискват много поливане, нужна е малко агротехника, само две-три пръскания", твърди Домозетов.
В института се отглеждат и селекционират сортове череши, различни по времето на зреене. Най-ранните са готови в началото на юни. Сред новите сортове, разработени от института, има и такива, които са готови за консумация още на 17 май.
От среднозреещите сортове най-популярните са “Бинг” и “Ван”, внесени от Америка и от Канада. Теглото на плодовете е над 7 г, те са плътни, хрупкави и много вкусни. Търсят ги и за износ.
При къснозреещите са разпространени “Козерска”, “Джермандовска”, “Хеледфингелска”, “Друганова жълта”. Плодовете им са изключително атрактивни - с дълга дръжка, сърцевидна форма, с плътно "месо" и едрина над 8 г, обясняват специалистите.
“Хардланд” и “Роял тон” пък са внесени от опитната станция в Ню Йорк.
"При тях най-важното е, че запълват период от 15 дни между зреенето на останалите сортове", казват изпитвачите на овошките.
175 са общо сортовете, отглеждани в института. До момента там официално са утвърдени 8 черешови сорта, селекционирани от местните специалисти. Последният е свръхраннозреещия сорт “Супер стар”.
Забравете обаче за череша без костилка. Това може да се случи само при сливите, предупреждават специалистите.
НЕНКО СТАНЕВ, ЕЛИЦА ИВАНОВА
Дините по-малки, но повече. От Гърция влизат издължени
От няколко години сортовете дини по българските бостани са сменени тотално. "Причината е изцяло пазарна: ластуните раждат по-малки карпузи, но повече. Така добивът от декар скача до 10 тона от декар", разказва производителят от Любимец Митко Маврудиев.
Старите времена, когато дините стигаха до 20- 25 кг, вече са забравени. "Криза е, хората нямат пари. Никой не може да си позволи 15-20 лева само за една любеница", обяснява стопанинът.
Фермерите в региона работят със семена на холандска фирма. Най-застъпените сортове са "Трофи", "Топгън" и "Соренто". "Те не са по-устойчиви от родните, но зреят по-бързо - за 50-70 дни в зависимост от метеорологичните условия през годината", разказва Маврудиев.
Сега по полето от старите сортове на места може да се види само американския "Кримсон", внесен у нас преди 30 години.
Дали пък динята не е гръцка, също може да се разбере лесно - техният сорт "Варела" е със силно издължени, а не обли плодове.
След изникването на семената рано напролет растението се присажда върху подложка. Тя е от кратуна. Сортът тиква се съешава с летния плод, както се облагородяват овощните дръвчета.
"Вкусовото качествообаче е същото, както и това на поникналите от обикновена динена семка растения", категорични са бостанджиите.
"Подложката на кратуната гарантира неколкократно по-голям добив", разказва пък производителят Паско Недялков.
В началото на кампанията се засаждал тиквеният материал. След поникване той се прехвърлял в кофички от кисело мляко. После разсадът се пикирал: в стъблото на кратуната се правела дупка с топлийка, а на мястото се присаждало и закрепяло истинското динено растение.
След тази хирургия сдвоената флора трябвало да престои седмица на тъмно и с минимално поливане.
Тогава хибридът се сеел на бостана. "Основното предимство е, че дивачката е устойчива на болести и студ, което не важи за чистата диня", уточнява Недялков. Ако след засаждането например температурите паднели под 17 градуса, "чистата" диня спирала вегетацията.
"Пясъчно-глинестата почва по нашия регион носи високата захарност на реколтата, подложката няма значение за сладостта", уточняват стопаните.
НИКОЛАЙ ГРУДЕВ
Текстилци стават берачи в кризата
"В черешите край Габарево вече сме инвестирали чрез нашата дъщерна фирма "Руно" около 2,6 милиона лева. Започнахме най-напред със засаждането на 430 декара през зимата на 2006 година. Тогава кризата беше на прага ни и така решихме да намалим риска", каза пред "24 часа" изпълнителният директор на "Катекс" - Казанлък, Илия Вандов.
Градината вече надхвърля 1000 декара, които фирмата наема под аренда или изкупува от местните. Който има търпение, ще преброи тук 128 хиляди дръвчета и малки фиданки от 16 различни сорта череши, все чуждестранни и тъмночервени на цвят. За първи път т.г. тук засадиха посадъчен материал от американския сорт “Симко”, създаден преди 2 г. Точно на него заложи и банкерката Цветелина Бориславова, която създаде тук 300 декара своя овощна градина с череши и малко сливи. Избрала тъкмо този район, защото по думите й "тук всичко става".
И още едно нещо се случи за първи път тази година в градината - бяха набрани първите 50-60 тона череши от младите дръвчета. Плодовете са основно за износ - в Латвия и Естония, както и в Западна Европа. В техни берачи се преквалифицират временно работници от "Катекс", а за сортирането на плодовете са наети хора от Габарево.
"Заложихме на черешата, защото този плод узрява първи напролет и се търси много", пояснява още Илия Вандов. "Подбрали сме така сортовете в градината, че когато дръвчетата стигнат своята зрялост на 6-7-годишна възраст, да стигнем добив от 1500 тона. И то равномерно разпределен във времето. Най-ранният ни сорт - френският “Ърли лори”, зрее около 10 май, а най-късните - до средата на юли", допълва директорът.
Друго предимство на предпочетените сортове е, че дърветата от тях стигат най-много 2,5 метра височина и се берат лесно.
Тези дни обаче беритбата на още младите череши завършва по-рано - около 27 юни, защото фиданките от най-късните сортове са още много малки. Но "Катекс" готви още инвестиции в градината, тъй като се кани да монтира капково напояване за дръвчетата.
ВАНЬО СТОИЛОВ
-5 °
4 °
