Затваряме магазина, обявили сме ликвидация, защото свършваме стоката, европейците заради кризата вече не хвърлят дрехи. Цветанка Лалева, продавачка в магазин second hand в пловдивския кв. Капана скучае между рехавите закачалки и драска судоку и кръстословици. Няма асортимент, напоследък клиентите все по-рядко се отбиват,
а и скоро не очакваме атрактивно зареждане, тъжно обяснява г-жа Лалева. Допреди два-три месеца, тя само слушала за кризата от медиите. Но напук на приказките търговията с втора ръка вървяла. Даже мислили, че тежките времена ще са добри за бизнеса. Вместо в бутиците, хората ще се ориентират към евтинко, но качествено. От края на януари насам обаче и нас ни удари, пращат ни само парцалки, дето никой
не ги поглежда, въздиша търговката. Много я е яд, защото от години разработва тежкия ресор. "Любима реплика ми беше: "Гледай, още е в целофана, един път не е обличано", а сега как да го кажеш, като ей на това яката му е протъркана", показва шарена риза продавачката.
Колежката й Верка Ситова от гаражче в кв. Смирнески е в същата ситуация. За три месеца оборотът паднал 3-4 пъти. Сега ако направя 25 лева на ден съм щастлива, споделя тя. А само преди година мислела да отваря втори гараж в Кършияка. Пред нашите магазини започнаха да спират и джипове, стегнати дами се оглеждаха за екстравагантни дизайнерски хрумвания. Вече не се отбиват, няма какво да им предложем, истината е, че бизнесът с облекла втора ръка затихва, сочи наблюденията си Ситова.
У нас така и не се стигна до обичайната за чужбина практика хората да се освобождават от ненужните дрехи, коментират хора от бранша в Пловдив. В Англия това се нарича буут (багажник)-сейл - разпродажба на вещи директно от багажниците на автомобилите. Зад океана разпродаването на цялата покъщнина при смяна на жилището дори си има етикет - moving sale. За нея се пуска обява в местния вестник. Класическите сейлове в Америка обикновено ознаменуват пролетното чистене или някакви празници - Деня на бащата или Деня на благодарността. Тогава хората излагат на моравите пред домовете си стари вещи, книги, дрехи на цена около 5 долара.
У нас за 5-10 долара можеш да се облечеш с Еспри, Мис Сиксти, Бенетон и дори Версаче. Стига да имаш време често да навестяваш магазините втора употреба и да преглеждаш закачалките. И тази търговия се раздели - има ги малките квартални вехтошарници, наричани иронично "дрипи шоп", където дрехите се продават само на килограм. Има магазини средна ръка, където може да се намерят и читави облекла, но има и елитни комплекси, където се продават качествени и елегантни дрехи, някои от които още с етикетите. Още миналата есен в Пловдив внезапно някои от най-популярните магазини рязко вдигнаха цените. Други, като големите вериги "Берлин" и "Ла Фиеста", отчитат застой. Търговията върви много по-слабо, отколкото преди. Усетихме го още в края на миналото лято, разказва продавачка от магазин "Берлин".
"Проблемът на българина е, че хем иска да вземе нещо, хем без пари. Най-доброто качество на една фабрика в Англия, която обработва и продава дрехи втора употреба, вече е 5 паунда на килограм", казва Христо Даракев, който е един от най-големите вносители на секънд хенд облекла в Пловдив. Според него българският търговец не може да си позволи да плати на едро повече от 5 паунда. Защото като натовари цената с транспорт, ДДС и наеми, и стоката му става непродаваема. "А когато в такава фабрика отиде унгарецът, той казва: плащам 7-8 паунда, но искам всичко да е перфектно. Затова те взимат най-доброто. Аз продавам на едро по 16 лева английско екстра качество, а в Чехия мой колега му взима 33 лева. И това е така, защото Турция е далеч от там. У нас се продават всякакви фалшификати - Армани, Версаче, Долче и Габана. Ако в Унгария продаваш такова Версаче на другия ден ще дойдат и ще ти затворят магазина. Там марките се пазят, а тук е джунгла", казва Даракев.
Германия беше водеща в нашия бизнес, но вече не изхвърля толкова много и така качествени дрехи, както преди, признава той. "Много от европейците вече не разполагат с големи заплати и сега хвърлят по-малко", смята търговецът. Вносителите се преориентирали към Англия и Холандия, които все още се освобождават от носени, но качествени и запазени облекла. "В Англия е различно от Германия, защото има големи разпродажби. Бях там по Нова година, имаше намаления от 70 до 90%. Разпродажбите се правят в магазини в големите градове, обявяват се предварително и още преди да отворят сутрин, отпред има опашка. Блъсканицата е голяма. Влизат, награбват каквото
им падне, а като се приберат сортират какво им става по номерация и какво не. Излишните дрехи ги изхвърлят", обяснява Даракев.
На трето място, според вносителите, е важно как се зарежда стоката. Някои предпочитат да изкупуват от фабрики, които имат контейнери за събиране на стари дрехи. В тях обаче хората изхвърлят и скъсани, и демодирани облекла. По-добро е качеството, когато благотворителни организации или Червеният кръст обявяват кампании за събиране на дрехи. "Този начин е по-хубав, защото тогава хората се стараят - изхвърлят здрави, изпрани, изгладени и подредени облекла. Организациите директно ги продават на търговците, а с парите от това правят благотворителни акции", обяснява търговецът Камен Филипов.
Като причина за влошеното качество на дрехите в нашите магазини вносителите изтъкват и това, че някои предпочитат да купуват по-евтино от по-малки западноевропейски райони. "Не е все едно дали купуваш от някоя богата германска провинция, или не. Същото е ако обявиш кампания за събиране на стари дрехи от Столипиново,
казва Христо Даракев. Той очаква в близко време рецесията да застигне и "златните" засега Холандия и Англия. Тогава магазините за секънд хенд у нас ще пуснат кепенци, а българинът пак ще носи Адибас, Берсаче, Голче и Кабана и Пиер Кардин, но от Китай и близка Турция.
-8 °
4 °
