Производители: Ако продуктът е с период на зреене под 45 дни, е опасен
Продуктите с растителни мазнини ще се продават само предварително опаковани и на отделен щанд. Те ще имат голям надпис “имитиращ продукт” с шрифт, почти колкото е на самия бранд, стана ясно на дебат “Как лошото сирене вреди на здравето”, организиран от “24 часа”.
Тези 3 важни стъпки са в наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, които се надявам скоро да станат факт, заяви шефът на “Контрол на храните” в агенцията по храните д-р Любомир Кулински. С тях България прави опит да направи собствено законодателство по темата.
“Анализът на пробите, които вземаме, показва, че
представянето
на имитиращ
продукт
за сирене
се прави преди всичко на насипни щандове и витрини. Ако имитиращите са предварително опаковани и етикетирани, ще избегнем пресечните точки, за да не стават волни или неволни грешки”, обясни Кулински. И добави, че според него обикновено става дума за умишлени “грешки”.
Според статистиката на агенцията по храните в България има 250 млекопреработвателни предприятия. От тях 180 са декларирали, че произвеждат само продукти от мляко, а
11 - само
имитиращи
Още 58 мандри пък правят и истинско сирене, и менте по определен график. 33 от по-големите предприятия работят млечни продукти по БДС.
“Започнахме кампания с проверки дали има растителна мазнина в сиренето. Факт е, че има мандри, които си го позволяват”, каза Кулински. Над 561 проби са взети досега от търговската мрежа.
В 17 са открити
растителни
мазнини,
предимно палмови. Почти половината обаче са на един производител. Той е затворен временно преди седмица. В последните 2 месеца са открити нови само 2 фалшификата.
“Няма българин, който да не обича българското сирене. Това е любим продукт от векове. И не бива да допускаме заради определени интереси да бъде компрометиран и отхвърлен заради
съмнения
за неговото
качество
Той е задължителен елемент от здравословното хранене и част от балансирана диета”, каза и проф. Стефка Петрова, директор на Националния център за опазване на общественото здраве към министерството на здравеопазването. Тя попита и как се контролира дали в баничките и пиците, които ядат децата, сиренето е истинско.
На дебата производителите се обявиха срещу т.нар. бързозрейка, която не е преминала поне 45 дни зрялост за кравето и 60 дни за овчето сирене.
Незрялото сирене не бива да се нарича свежо, тъй като това звучи привлекателно за потребителите, заяви Венцислав Донков, изпълнителен директор на “Лакрима”. Той добави, че има БДС и производството трябва да става според него. Сирене със 70% водно съдържание било опасно, то заблуждавало потребителите, че е евтино.
“Най-важното е хората да имат право на избор и ние сме за кампании, които подпомагат потребителите да имат достатъчно компетентно мнение”, заяви и изпълнителният директор на “Ел Би Булгарикум” Слави Павлов. И според него незрялото сирене е опасно. Сиренето с високо водно съдържание пък вървяло
задължително
с много сол и
лимонтузу
Според Слави Павлов хубаво краве сирене нямало как да стане за цена под 9 лв./кг, а за овчето - под 11-12 лв.
Ел Би, която разполага с една от най-модерните лаборатории у нас, ще се опита да направи възможното да се изолира и установи дали са верни съмненията, че в сиренето се слага ензимът трансглутаминаза. Според проучване на асоциация “Активни потребители” в 8 марки има съмнения, че ензимът, известен като лепило за месо, се използва, за да се направи сирене от едва 3 л мляко вместо от нормалните 6 литра.
“Има много практики за производство на по-евтини продукти. За съжаление, европейските закони не го забраняват. Най-големият проблем е, че хората не знаят рисковете, а незрялото крие доста”, каза и Александър Найденов от “Лакрима”. В същото време България е на 5-о място в Европа по затлъстяване на деца и на 30-о в света за цялото население. За сравнение румънците били на 100-но, въпреки че традициите в храненето ни са сходни.
Сирене на 2-ия или 3-ия ден не трябва да се допуска на пазара, то е по-вредно от имитацията, каза и Богдан Борисов, собственик на “Карабунар”. Както и продукти с водно съдържание от 65%.
Евтиното винаги
излизало скъпо
на хората. Налагало им се да дават по 50 лв. за лекарства, за да си оправят стомаха. Според Богданов продукт с 65% водно съдържание не може да се нарича сирене.
Димитър Маргаритов: Хората
трябва да знаят какво купуват
“Хората трябва да са информирани какво сирене купуват и какво съдържа то. Дали е направено от мляко, или са използвани други продукти.”
Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов по време на дискусията “Как лошото сирене вреди на здравето”. Ведомството правело непрекъснати проверки и налагало санкции при открити нарушения. То се концентрирало върху качеството на контрола, а не върху количеството. Комисията подкрепяла готвените промени в законодателството, които предвиждат имитиращите сирене продукти да се продават предварително опаковани и на отделни щандове от истинското сирене.
Важно е да има координация между контролните органи, така ще успеем да постигнем резултати, каза още Маргаритов.
Не изследвали
колко е палмата
в ментетата
В България не се правят изследвания колко е палмата и трансмазнините в т.нар. сирена от имитиращи продукти. Поради това не е ясно дали сиренето с палмово масло или това, което не е зреело по стандарт, е безопасно, заяви Сергей Иванов, управител на Центъра по биология на храните, по време на дискусията “Как лошото сирене вреди на здравето”.
Неговата лаборатория наскоро обяви резултати от изследване на асоциация “Активни потребители”, в което се оказа, че всяко 6-о проверено сирене е с палма. В други 8 марки има съмнения, че се използва ензимът трансглутаминаза.
“В момента няма сертифицирана лаборатория, която да докаже използването на трансглутаминаза. Но
индикации за това са високо
водно съдържание в сиренето
- над 65%, и ниската степен на зреене - 10%”, каза Сергей Иванов.
Според представителя на потребителската асоциация “Активни потребители” доц. Елка Василева контролът на пазара не трябва да набляга на количеството, а на качеството. Да е фокусиран към продуктите с висок риск и в това какво се предлага в детски градини, училища и болници. Там потребителските организации нямали достъп.
“Преди 10 години предприятията в България не знаеха какво е това имитиращ продукт. Но една от големите вериги пусна в продажба продукт, който се наричаше “бяло саламурено”, без да е включено сирене, но хората го купуваха масово, заяви Богдан Борисов, собственик на мандра “Карабунар”. Продуктът бил произведен от датски гигант в млекопреработката, който правел сирене колкото цяла България. След това редица български мандри се обърнали към технолози, които да им направят рецепти за имитиращи продукти
Бългасрките производители не използват натурално палмово масло, а частично хидрогенирано, каза Стефка Петрова.
“За да се увеличи твърдостта, се влага киселина, значително по-вредна от млечната. Тя е с по-голямо количество наситени мастни киселини, за които отдавна се знае, че са с най-вредно действие по отношение на сърдечносъдовите заболявания”, допълни Петрова. Те
увеличавали лошия и намалявали
добрия холестерол, стимулирали
възпалителните процеси,
които са в основата на сърдечносъдовите и раковите заболявания.
Политиката на всички страни в света е да се намаляват индустриално получените трансмастни киселини, обясни Петрова. У нас обаче за постигането на по-ниска цена се влагали точно такива в сиренето. Нарушения имало и при етикетирането, тъй като не се обявявали. “Населението не е информирано за наличието им, което е абсолютно некоректно и недопустимо. Надявам се контролните органи да предприемат сериозни мерки и санкции, за да се възвърне доверието на българския потребител в сиренето”, добави Петрова.
-5 °
4 °
