Всяка година хиляди чужди граждани идват да работят в британските ферми, но след референдума за излизане от ЕС много от тях се тревожат за бъдещето си, съобщи Би Би Си, цитиран от "Дневник".

Основните притеснения са в няколко посоки: дали на работниците ще са нужни визи, дали фермерите ще разполагат с достатъчно работници. И въпреки това доста от земеделците са гласували за излизане от ЕС.

Би Би Си разказва историята на българина Иван (името не е неговото истинско), който работи в стопанство в Кеймбриджшир през последните 9 сезона. Той споделя, че освен парите, е тук, защото работата му харесва и колегите му се отнасят добре с него. Работодателите му са платили за курсове по земеделие и са му помогнали да се установи заедно с други българи в малка къща наблизо. Въпреки това Иван разказва, че впечатленията му са, че много от английските му колеги не харесват чужденците във фермата. "Някои от тях гласуваха за Брекзит, но когато ги попитах защо, не можаха да ми отговорят. Не съм изненадан от резултата. По-възрастните хора винаги гласуват така от носталгия по миналото".

Въпреки че не иска да напуска Великобритания или да търси друга ферма, бъдещето на българина е неясно и може да отнеме две години, докато статутът на гражданите от ЕС бъде изяснен.

Тази несигурност е основата причина за тревогата както на работниците, така и на фермерите. Данните показват, че около 60 000 сезонни работници, предимно от Източна Европа, идват всяка година в британските стопанства.

Сега някои фермери се притесняват, че след референдума на 23 юни и особено след срива на паунда, много от тях ще предпочетат да отидат в Германия или друга страна, където имат повече икономическа сигурност.

Собствениците на агенциите за набиране на работници споделят, че цари объркване, много хора не са наясно какъв ще е процесът по излизане на Великобритания от ЕС и как ще им се отрази това. Други, които от години работят в Обединеното кралство и са успели да се издигнат в йерархията – като 34-годишния чех Ярда – споделят, че макар да не искат да напускат страната, вече обмислят и план Б за действие.

Според фермера Робърт Лоу, който отглежда овце и зърнени култури, британското земеделие не може да съществува без чуждите работници. Агенциите за набиране на кадри споделят, че е трудно да се осигурят достатъчно кадри за земеделието само от британските граждани.

Въпреки това Лоу е гласувал за излизане от ЕС, тъй като според него "Великобритания никога не е искала да бъде част от схемата за свободно движение на хора". Той е сигурен, че няма да има проблем да продължи да работи с граждани от ЕС, дори смята, че сега ще има бариери и поради това тук ще идват само наистина способните.

В момента в Обединеното кралство текат дебати как да се процедира, като едно от предложенията е за въвеждане на система като в Австралия – да се допускат само висококвалифицирани кадри. Неквалифицираните мигранти от ЕС обаче са ключов фактор в британската икономика, пише "Файненшъл таймс". 31% от работниците в хранително-вкусовата промишленост са от ЕС, в хотелиерския бизнес те са 21%, в земеделието – 16% и т.н. Въпреки това те не заемат работните места на местните – според актуални числа делът на заетите британци е 74.4%, много по-висок спрямо 2004 г., когато бяха приети 10 нови страни членки в ЕС.

Загубата на нискоквалифициран труд от общността няма да може да се компенсира от британските граждани заради естеството й, пише "Файненшъл таймс". Причината не е в мързела на местните, а във факта, че често става въпрос за работа, която е подходяща за необвързани хора, които искат да спечелят пари и да ги инвестират в бъдещето си. Ако обаче си местен жител със семейство и деца, това не са позиции, с които може да осигуриш живота си.

Но ако след Брекзит условията за мигрантите от ЕС станат неблагоприятни, бизнесът на Обединеното кралство може да се наложи да привлича повече местни кадри за нискоквалифициран труд. За целта те ще трябва да предложат по-добри условия, заплащане и социални облаги. Друг вариант е съкращаване на планове за разратване и автоматизиране на част от дейността – въпреки че това не е възможно във всички сектори.

Сега всичко е в ръцете на правителството. Политиците вече дадоха да се разбере, че въпреки желанията на Брюксел, чл. 50 от Договора за ЕС няма да бъде задействан скоро. Отговорността за съдбата на 3 милиона граждани на страни членки във Великобритания ще падне върху следващия премиер, който трябва да бъде избран в началото на септември. Засега прогнозите са, че това ще е вътрешният министър Тереза Мей, която вече обяви, че не може да даде никакви гаранции за статута на тези хора, и обясни, че "този въпрос ще трябва да бъде разгледан в хода на преговорите с ЕС". Тя допълни, че "никой не е длъжен да остане някъде завинаги".