Резултатите показали, че спестяванията на хората са на сигурно място
Един от ефектите от добрите резултати на стрес тестовете на банките в Българие е очаквано активизиране на кредитирането.
Това твърдят финансисти и банкери, показа допитване на в. “24 часа”. Според тях е станало видно, че спестяванията на хората и фирмите са на сигурно място и няма повод за никакво притеснение за тях. (Мненията им виж в каретата- бел. ред).
След стрес тестовете можем да се фокусираме върху работата с клиенти, заяви Петър Андронов - председател на асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на СИБАНК. Според него всички услуги, не само кредитирането, ще продължат да се предлагат от банките с още по-голяма активност.
Рискът в цялата система може да се оцени на по-ниско ниво, което позволява на
банките активно
да кредитират, за
да подпомогнат
и икономическия
растеж,
твърди и бившият финансов министър Петър Чобанов.
Оживлението в кредитирането показват и последните обявени от БНБ данни. Според тях общият размер на отпуснатите заеми за фирми и граждани се е повишил с 1,1% през второто тримесечие на годината спрямо първото до 48,68 млрд. лв. Кредитите за домакинствата са се увеличили с 1,3% до 18,18 млрд. лв., а за фирмите с 1,1% до 30,5 млрд. лв.
Осезаем ръст има в строителния сектор. Новоотпуснатите кредити за бранша са 128 млн. лв., което е увеличение с 4,1% спрямо първото тримесечие.
Общата им стойност се равнява на 3,25 млрд. лв. Новите ипотечни кредити за домакинствата пък са близо 60 млн. лева.
Резултатите от стрес тестовете, обявени от БНБ, показаха, че банките в България са
добре
капитализирани
и устойчиви
дори при потенциални шокове. При нито една не се налага държавна намеса. При прегледа не е засечено нито едно нарушение при големи кредити или при заеми към свързани лица. Прегледани са били над 3400 кредитни досиета за 21,6 млрд. лв., което е 75% от портфейлите корпоративни кредити, както и големите кредити за малки и средни предприятия на банките, припомня в доклада си централната банка.
Здравка Русева, член на Управителния съвет на Инвестбанк:
Инвестбанк вече изпълни изскването за капиталовия буфер
Инвестбанк вече е изпълнила предписанията, свързани с допълнителния капиталов буфер от 33 млн. лв., посочени от БНБ. Това съобщи Здравка Русева, член на Управителния съвет на Инвестбанк.
Към 30 юни, в резултат на действията, които са предприели още от началото на годината, този буфер е изцяло покрит. Конкретните предприети действия и мерки от страна на банката са подробно разписани и одобрени от БНБ.
Към 30 юни банката
отчита излишък
на базов собствен
капитал
в размер на 5,983 млн. лв. след покритие на допълнителните капиталови буфери в размер на 60,196 млн. лв., а към 31 юли 2016 г. излишъкът е 13,308 млн. лв.
Капиталовото съотношение на базов собствен капитал е 5,6% при мининимално изискуемо 4,5% след покритие на капиталовите буфери и 10,6% преди капиталови буфери. Капиталовата позиция към 31 юли осигурява 9,6% при минимално изискуема 8% капиталова адекватност на собствения капитал след приспадане на капиталовите буфери и наличен свободен капитал в размер на 18,7 млн. лв.
Капиталовата адекватност преди капиталови буфери е 14,6%.
Предвид своите положителни резултати, банката ще продължи възходящият си тренд на развитие, допълни Русева.
Инвестбанк има разработен бизнес план с конретни параметри и мерки, които имат за цел подготовка за въвеждане на стандарта МСФО 9.
Разписаните мерки допълнително ще подсилят стабилността и устойчивостта на банката, както и ще подхранят потенциала за бъдещ растеж
Русева каза още, че печалбата на Инвестбанк към 30 юни е 8,890 млн. лв. след провизии, а преди провизии - 15 млн. лв. Към 31 юли преди провизии
печалбата се увеличава и
достига почти 21 млн. лв.
Цялата печалба ще бъде насочена към укрепване на капиталовата позиция и няма да се разпределят дивиденти. Резултатите показват, че през последите 3-4 години банката генерира все по-високи приходи, които изпреварват средните за банковата система и тези за втора групи банки, каза Русева.
Владимир Каролев, финансист: Банките са добре, да ги оставим на мира
И индивидуалните отчети на прегледа на активите и стрес тестовете не разкриват притеснителни неща. Изненадващо добре са се справили банките, аз очаквах повече предписания и дори по-дълъг период за изпълнение. Сега оставяме банките на мира.
Две банки покриват изискването по закон, но трябва да заздравят допълнително капиталовите си буфери. При ПИБ се изисква ресурс, колкото е печалбата за една година, като с вече осигурените средства ще изпълни препоръката за 10-тина месеца. В Инвестбанк ще са нужни малко повече усилия. Банка ДСК ще трябва да подобри контрола на провизиите си, ЦКБ, Асет банк, “Токуда”, Тексим банк и Общинска банка ще трябва да преразгледат бизнес плановете си, за да са по-устойчиви на негативни сценарии.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет: Добри резултати, които трябва да се поддържат
Нито една европейска държава не е правила стрес тест на цялата си банкова система, а ние направихме. Условията в България бяха по -утежнени спрямо европейските. Банките подходиха сериозно и преструктурираха различни видове кредити.
Оценката на активите показа, че системата е добре капитализирана.
Всички предписани мерки по отношение на капитализацията са пренебрежимо малко спрямо размера на целия банков сектор. Заделените допълнителни провизии от 665 млн. лв. не са тежест.
Всеки централен банкер трябва да вземе предвид конкретните резултати и да положи усилия за поддържане на стабилността.
Петър Чобанов, бивш финансов министър: Доказано - няма риск
Резултатите показват стабилност на системата, като дори и банките, които имат необходимост от допълнителни капиталови буфери, са по-скоро за минимизиране на рисковете.
Рискът в цялата система може да се оцени на по-ниско ниво, което позволява на банките активно да кредитират, за да подпомогнат и икономическия растеж.
Милен Велчев, бивш финансов министър: Вече е ясно, че стабилността на системата не е клише
Резултатите от оценката на активите и от стрес тестовете са важни. И България мина успешно през този процес на тестване на банки, и то в съответствие със стандартите, възприети в ЕС.
Това води до вдъхване на ново доверие в банковата система. И е удовлетворяващо да се чуе и от ръководството на БНБ, че резултатите са позитивни. Така се доказва, че твърдението, че системата е стабилна, не е просто остаряло клише.
Дългогодишните усилия на централната банка продължават да дават резултати.